чл. 182 ГПК

Длъжен ли е съдът при тълкуване на договорна клауза, с която страните декларират, че са уредили всички свои отношения и нямат претенции една към друга, да изследва действителната обща воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД, включително като съобрази, че такава клауза може да има погасителен ефект по отношение на вземания за дивидент, възникнали преди прехвърлянето на акциите? От кой момент започва да тече погасителната давност за вземане за дивидент на акционер – от момента на изискуемостта на вземането (определена с решението на ОСА или по реда на чл. 247а, ал. 5 ТЗ) или от момента на узнаването на взетото решение/обявяването на ГФО в Търговския регистър? Може ли гражданският съд, сезиран с осъдителен иск за плащане на дивидент, да осъществява инцидентен контрол за законосъобразност на решения на общото събрание на акционерите относно начина на разпределение на печалбата, ако тези решения не са били отменени по реда на чл. 74 ТЗ и сроковете за атакуването им са изтекли? Приложима ли е санкцията по чл. 161 ГПК спрямо страна, която не е представила изискан документ, ако искането по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК не е конкретизирано по вид и съдържание, съдът не е предупредил страната за последиците от неизпълнението и са събрани доказателства, че документът обективно се намира у тази страна? Задължен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, да даде конкретни указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване нередовност на исковата молба, изразяваща се в липса на твърдения за конкретните правопораждащи факти (дата и съдържание на решения на ОСА), вместо сам да извлича тези факти чрез предположения от представени по делото вторични (счетоводни) документи? Длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди в мотивите си всички допустими и относими защитни доводи и възражения, включително правопогасяващите възражения за изтекла погасителна давност и за договорно уреждане на отношенията, и представлява ли липсата на такова обсъждане липса на мотиви? Следва ли уговорка в договор за прехвърляне на акции, с която страните декларират, че са уредили всички свои отношения и нямат претенции една към друга, да се тълкува като отказ от права (опрощаване) по отношение на вземания за дивидент за минали периоди, ако същите не са изрично изключени от обхвата на тази декларация? Допустимо ли е, при липса на изрична законова норма, началният момент на погасителната давност за вземане за дивидент да се обвързва със субективния момент на „узнаването“ от акционера (или обявяването на ГФО в ТР), вместо с обективния момент на изискуемостта, определен съгласно решението на ОСА или правилото на чл. 247а, ал. 5 ТЗ? Следва ли съдът, при преценка на доказателствената сила на търговските книги по чл. 182 ГПК, да ги цени като единно цяло, или е допустимо да кредитира записванията избирателно – само в частта относно начисляването на задължението, като игнорира записванията в същата счетоводна статия относно погасяването му или начина на възникването му, без да е проведено успешно насрещно доказване за нередовност на счетоводството? Разполага ли гражданският съд с правомощие в производство по осъдителен иск за плащане на дивидент да замества липсващата или да коригира незаконосъобразната воля на общото събрание на акционерите (относно размера на дивидента), когато решенията на ОСА, макар и противоречащи на закона (непропорционално разпределение), не са били отменени по исков ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Камелия Ефремова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

Определение №/..2026 по дело №/2026

Дали изготвянето на покана до кредиторите по чл. 267 ТЗ на дружеството в ликвидация не е условие, препятстващо теченето на погасителна давност относно вземанията им?
Дали едно безсрочно парично задължение става изискуемо спрямо търговското дружество от момента на предоставяне на средствата или от момента на правилното осчетоводяване, за да намерят отражение в съответните сметки с оглед правилното прилагане на правилата за давността, както и с оглед прилагането на чл. 53-55 ТЗ?
Представлява ли признание на задължението с последиците на чл. 116, б. аЗЗД -прекъсване на давността, документ, представен от съдружника, назначен в производството по ликвидация от съда като ликвидатор, от който е видно, че дружеството има задължения към кредитор, ако този кредитор е другият съдружник, призован да участва като страна в същото производство?
Следва ли в мотивите на съдебния си акт въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Въззивно производство | Граждански процес | Доказване | Търговски сделки | Търговско право

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Решение №/..2026 по дело №/2023

За задълженията на въззивния съд при постановяване на акта му по съществото на спора с оглед чл. 12, чл. 235 и чл. 236 ГПК; за правното значение на фактурата при надлежното й осчетоводяване; както и за правилата за установяване на действителната обща воля на страните, когато изявленията, пораждащи за тях права и задължения, са неясни или противоречиви. (По иск на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплащане на остатък от продажната цена на рапица)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Петя Хорозова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 101 ЗЗД, чл. 154 ГПК, чл. 182 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 236 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 327 ал. 1 ТЗ, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД

Решение №/..2026 по дело №/2025

Недействителност | Нищожност | Облигационно право

Може ли договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу погасяване на парично задължение да бъде обявен за недействителен по отношение на държавата на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, когато възмездната сделка е сключена след връчване на заповед за възлагане на ревизия и при която даденото значително надхвърля по стойност полученото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Анжелина Христова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК

чл. 182 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 65 ЗЗД

Определение №/..2026 по дело №/2025

Други

Касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване на първо място с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поддържано по отношение на въпроса за задължението на въззивния съд да се произнесе в мотивите към решението си по всички доводи, искания и възражения на страните, които имат значение за разрешаването на правния спор. Поставеният въпрос е значим за делото, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, в т. ч. цитираната от касатора, поради което не удовлетворява допълнителния селективен критерий, специфичен за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При постановяване на решението си въззивният съд е обсъдил всички доказателства, които е преценил като относими към релевантните за спора факти, и въз основа на тях е направил свои собствени фактически и правни изводи по предмета на правния спор. В мотивите към решението въззивният съд се е произнесъл по всички оплаквания, доводи и възражения във въззивната жалба на ответника - сега касатор, като е изложил подробни съображения кои от тях намира за основателни и кои за неоснователни. Изводът в решението, че ответникът не е изгубил качеството на съдлъжник по договора за кредит, а продължава да носи отговорност за задълженията на кредитополучателя солидарно с него и с встъпилия в дълга нов съдлъжник, е формиран след анализ и преценка на съдържащите се в анекса към договора уговорки, и е подкрепен с аргументи, изведени от правната уредба на встъпването в дълг (чл. 102 ЗЗД). Подробно е мотивиран и изводът, че след като към момента на сключване на договора ответникът е бил едноличен собственик на капитала и управител на дружеството - кредитополучател, той не е отговарял на критериите за потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР ЗЗП и не се ползва от потребителска закрила. Обстоятелството, че съдът не е възприел част от доводите и възраженията на касатора, излагайки мотиви за тяхната неоснователност, не може да се приравни на пропуск на съда да ги обсъди и да ги вземе предвид при формиране на решаващите си изводи. Предвид изложеното, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В рамките на проверката, която касационната инстанция извършва в стадия за селекция на касационните жалби, настоящият състав на Върховен касационен съд не констатира и предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на второто поддържано от касатора основание - чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Според практиката на ВКС очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК предполага обжалваното въззивно решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или изводите на въззивния съд по съществото на спора да са формирани в грубо нарушение на правилата на формалната логика и тези пороци да могат да бъдат установени въз основа на мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на спора, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и може да бъде констатирана Върховния касационен съд само по реда на чл. 290 ГПК, ако въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.
В случая касаторът е обосновал очевидната неправилност на въззивното решение с доводи, идентични с развитите в касационната жалба оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК (неправилно тълкуване на действителната воля на страните в анекса към договора за кредит, нарушение на разпоредбата на чл. 182 ГПК при кредитиране на вписванията в счетоводните книги на банката - ищец, както и на заключението на съдебносчетоводната експертиза, неправилна преценка за отсъствие на качеството „потребител“). Поддържаните доводи предполагат проверка на правилността на въззивното решение по реда на чл. 290 ГПК и не насочват към уредената в чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК квалифицирана форма на неправилност, поради което няма основание решението да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №/..2026 по дело №/2025

Каква е минимално необходимата /достатъчна форма/ за признаване на вземане на кредитора от длъжника, за да се приеме, че същото е породило правното си действие по отношение на дължимостта, давността и другите факти, и във връзка с това по какъв начин следва да се преценява изходящо от страната по спора признание на факт и следва ли то да бъде кредитирано от съда?
С каква давност се погасяват вземанията по договор за възлагане на ликвидация?
Длъжен ли е съдът служебно да направи правна квалификация на извънсъдебните волеизявления на страните, които са от значение за спора и да ги съобрази при постановяване на решението си?
Допустимо ли е при наличие на извънсъдебно изявление (писмено и/или конклудентно) за отказ от изтекла давност с последващо позоваване на такава в исковото производство да се отмени правното действие на отказа?
Длъжен ли е съдът да взима предвид и да приема за доказани неизгодни за длъжника факти, съдържащи се в търговските му книги, които са станали известни с изготвяне на експертизата на вещото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №/..2026 по дело №/2025

Обвързан ли е въззивният съд от влязлото в сила произнасяне по чл. 194, ал. 3 ГПК за неистинност на частен документ и може ли да изгради извод за съществуване на договорно отношение, основанo на съдържанието на този документ, след като същият е изключен от доказателствата по делото като неистински, респективно във въззивната жалба няма наведени аргументи срещу решението в тази му част?
Следва ли съдът да приеме, че е налице валидно договорно правоотношение между търговци, когато по реда на чл. 193–194 ГПК е установено, че подписите под представения договор и приемо-предавателен протокол, не произхождат от лицето, посочено като техен автор, и не е установено кое лице действително ги е подписало?
Имат ли счетоводните записвания и издадената фактура доказателствена сила да установят съществуването на договорно правоотношение и да заместят липсата на автентичен първичен документ, когато по делото е установено, че представеният договор и приемо-предавателен протокол са неистински частни документи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №/..2026 по дело №/2025

Относно правомощията на въззивния съд да обсъди, с ограниченията по чл. 269 ГПК, всички доводи и възражения и свързаните с тях доказателства и да изложи мотиви. (По искове по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Елена Арнаучкова

Опр. по чл. 288 ГПК за допускане, Определения по чл. 288 ГПК, Решени

Предстои добавяне

Определение №/..2025 по дело №/2025

Допустимо ли е установяване на авторството на електронни документи, които не са подписани с електронен подпис, чрез уредените в ГПК доказателствени средства и способи за доказване и по-конкретно чрез писмени доказателства и назначаването на съдебно-технически експертизи?
Какви са правният характер и доказателствената стойност на представените на хартиен носител електронни документи, подадени и получени по електронна поща?
При мотивирането на правните изводи на съда достатъчно ли е да е налице декларативно изявление какво съдът приема за установено по отношение на определено твърдение, даден довод или съответно възражение на страната или следва да се посочва начинът, но който е достигнато до този извод?
По какъв начин следва да се установи авторството на съобщения, изпратени по електронна поща?
Датата на сключване на договор за изработка представлява ли съществен елемент от съдържанието на същия, съответно недоказването на точния момент на постигането на съгласие между страните води ли до недоказаност на възникването на облигационното правоотношение?
Може ли съдът да приеме за доказано наличието на облигационно правоотношение по договор за изработка, ако са налице достатъчно доказателства за изпълнението му, но не може да се установи точната дата на неговото сключване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №/..2025 по дело №/2020

Наследствено право

Действително, съществуващо и непогасено ли е задължението на поръчител, респективно вземането на кредитор, и поръчителството по него прекратено ли е или не, когато главният дълг на главния длъжник - кредитополучател е отписан по време на висящия първоинстанционен процес от баланса/отчета на кредитора /търговско дружество/ и поради това като актив е извън имуществото на кредитора и не е част от кредиторовото имущество?
Следва ли да се изпрати покана от кредитора - банка до главния длъжник - кредитополучател за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита му съобразно задължителното нормативно тълкуване по т. 18 на ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №4/2013 г. в случаите, когато главният длъжник - кредитополучател е обявен в несъстоятелност и е постановено съдебно решение за обявяване в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 ТЗ?
В какви случаи поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му?
Допустимо ли е въззивният съд да допусне и приеме доказателства за приложението на чл. 146, ал. 3 ЗЗД в случай, че представилата ги страна не е могла да ги представи в първоинстанционното производство?
Следва ли винаги тези действия по чл. 146, ал. 3 ЗЗД да са виновни предвид факта, че въпросът за вината не е относим към юридическите лица - кредитори, каквато е банката?
Допустимо ли е чрез извършени формално правомерни действия по осребряване масата на несъстоятелността на главния длъжник - кредитополучател от страна на банката - кредитор самостоятелно като такава и чрез избран от нея синдик и чрез одобрени от нея вещи лица - оценители да се извършат действия на разпореждане с активи на масата на несъстоятелността така, че поръчителят да не може да встъпи в правата на кредитора предвид невъзможността да се обжалват силно занижените оценки на активите и предвид възможността да се обжалват само методите на оценка?
Погасено ли е поръчителството, когато банката - кредитор като решаващ мажоритарен кредитор е гласувала методи на оценка на имущество, довели до разделяне на отделни части на единен скъп актив /бъдещо производствено предприятие за нефт и биодизел с почти премината процедура по овос и комплексно разрешително/ на главния длъжник - кредитополучател, оценени в пъти по - евтино в сравнение с единния актив от вещи лица, с които банката е в дългогодишни отношения, и при оценка от около 40 000 000 лева да се достигне до съвкупна оценка на отделните активи не повече от 3 000 000 лева?
Трябва ли при постановяването на решението си въззивният съд да обсъди исканията, твърденията, възраженията, оспорванията и доводите на страните и след преценка на същите и на всички относими доказателства и доказателствени средства по делото, без да игнорира които и да е от тях /поотделно и в съвкупността им/, да извърши преценка на всички обстоятелства/факти, имащи значение за спора, включително и на тези, настъпили след предявяването на иска, която преценка да бъде отразена в мотивите на решението, които да са ясни и точни?
Трябва ли въззивният съд да обсъди заключенията на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза /първоначално и допълнително/ заедно с всички доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за годността на съдебно - счетоводната експертиза?
Трябва ли въззивният съд да обсъди счетоводните записвания на банката - кредитор заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за редовността им, когато редовността им е оспорена от насрещните страни и при наличие на множество примери за конкретни нередовни счетоводни записвания?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за погасяване на процесното вземане в резултат на отписване по време на висящия първоинстанционен процес на главницата от баланса на банката - кредитор?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за нищожност на наказателните лихви /неустойки/ и на договорните лихви поради прекомерността им /относно двете физически лица поръчители/, както и предвид капитализирането им в главницата, което до води до анатоцизъм, тъй като върху главницата след капитализирането им се начисляват лихви?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението относно „общото и едновременно“ погасяване на задължения, извършвано от банката - кредитор, предвид, че банката -кредитор е погасявала част от вземанията си по т. д. №4116/2011 г. на СГС, 6-3 с-в, с част от получените от нея суми по и. д. №20138140400279 по описа на ЧСИ В. с рег. №814 на КЧСИ, предвид изпълнението по посоченото дело по двата изпълнителни листа, изпълнявани по делото - този, издаден по ч. гр. д. №60019/2012 г. по описа на СРС, 51 с-в /издаден само срещу поръчителите/, и този по ч. гр. д. №47549/2013 г. по описа на СРС, 50 с-в /издаден само срещу главния длъжник и кредитополучател/, без банката - кредитор да се съобрази с вида на вземанията си, които може да събира във всяко от посочените производства съобразно списъка на приетите вземания в несъстоятелността и съответно двата изпълнителни листа в изпълнителното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова