чл. 182 ГПК
Вписвания в счетоводни книги
Чл. 182. Вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Може ли договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу погасяване на парично задължение да бъде обявен за недействителен по отношение на държавата на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, когато възмездната сделка е сключена след връчване на заповед за възлагане на ревизия и при която даденото значително надхвърля по стойност полученото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване на първо място с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поддържано по отношение на въпроса за задължението на въззивния съд да се произнесе в мотивите към решението си по всички доводи, искания и възражения на страните, които имат значение за разрешаването на правния спор. Поставеният въпрос е значим за делото, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, в т. ч. цитираната от касатора, поради което не удовлетворява допълнителния селективен критерий, специфичен за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При постановяване на решението си въззивният съд е обсъдил всички доказателства, които е преценил като относими към релевантните за спора факти, и въз основа на тях е направил свои собствени фактически и правни изводи по предмета на правния спор. В мотивите към решението въззивният съд се е произнесъл по всички оплаквания, доводи и възражения във въззивната жалба на ответника - сега касатор, като е изложил подробни съображения кои от тях намира за основателни и кои за неоснователни. Изводът в решението, че ответникът не е изгубил качеството на съдлъжник по договора за кредит, а продължава да носи отговорност за задълженията на кредитополучателя солидарно с него и с встъпилия в дълга нов съдлъжник, е формиран след анализ и преценка на съдържащите се в анекса към договора уговорки, и е подкрепен с аргументи, изведени от правната уредба на встъпването в дълг (чл. 102 ЗЗД). Подробно е мотивиран и изводът, че след като към момента на сключване на договора ответникът е бил едноличен собственик на капитала и управител на дружеството - кредитополучател, той не е отговарял на критериите за потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР ЗЗП и не се ползва от потребителска закрила. Обстоятелството, че съдът не е възприел част от доводите и възраженията на касатора, излагайки мотиви за тяхната неоснователност, не може да се приравни на пропуск на съда да ги обсъди и да ги вземе предвид при формиране на решаващите си изводи. Предвид изложеното, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В рамките на проверката, която касационната инстанция извършва в стадия за селекция на касационните жалби, настоящият състав на Върховен касационен съд не констатира и предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на второто поддържано от касатора основание - чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Според практиката на ВКС очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК предполага обжалваното въззивно решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или изводите на въззивния съд по съществото на спора да са формирани в грубо нарушение на правилата на формалната логика и тези пороци да могат да бъдат установени въз основа на мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на спора, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и може да бъде констатирана Върховния касационен съд само по реда на чл. 290 ГПК, ако въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.
В случая касаторът е обосновал очевидната неправилност на въззивното решение с доводи, идентични с развитите в касационната жалба оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК (неправилно тълкуване на действителната воля на страните в анекса към договора за кредит, нарушение на разпоредбата на чл. 182 ГПК при кредитиране на вписванията в счетоводните книги на банката - ищец, както и на заключението на съдебносчетоводната експертиза, неправилна преценка за отсъствие на качеството „потребител“). Поддържаните доводи предполагат проверка на правилността на въззивното решение по реда на чл. 290 ГПК и не насочват към уредената в чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК квалифицирана форма на неправилност, поради което няма основание решението да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 101 ЗЗД, чл. 102 ЗЗД, чл. 182 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 417 т. 2 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Каква е минимално необходимата /достатъчна форма/ за признаване на вземане на кредитора от длъжника, за да се приеме, че същото е породило правното си действие по отношение на дължимостта, давността и другите факти, и във връзка с това по какъв начин следва да се преценява изходящо от страната по спора признание на факт и следва ли то да бъде кредитирано от съда?
С каква давност се погасяват вземанията по договор за възлагане на ликвидация?
Длъжен ли е съдът служебно да направи правна квалификация на извънсъдебните волеизявления на страните, които са от значение за спора и да ги съобрази при постановяване на решението си?
Допустимо ли е при наличие на извънсъдебно изявление (писмено и/или конклудентно) за отказ от изтекла давност с последващо позоваване на такава в исковото производство да се отмени правното действие на отказа?
Длъжен ли е съдът да взима предвид и да приема за доказани неизгодни за длъжника факти, съдържащи се в търговските му книги, които са станали известни с изготвяне на експертизата на вещото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Обвързан ли е въззивният съд от влязлото в сила произнасяне по чл. 194, ал. 3 ГПК за неистинност на частен документ и може ли да изгради извод за съществуване на договорно отношение, основанo на съдържанието на този документ, след като същият е изключен от доказателствата по делото като неистински, респективно във въззивната жалба няма наведени аргументи срещу решението в тази му част?
Следва ли съдът да приеме, че е налице валидно договорно правоотношение между търговци, когато по реда на чл. 193–194 ГПК е установено, че подписите под представения договор и приемо-предавателен протокол, не произхождат от лицето, посочено като техен автор, и не е установено кое лице действително ги е подписало?
Имат ли счетоводните записвания и издадената фактура доказателствена сила да установят съществуването на договорно правоотношение и да заместят липсата на автентичен първичен документ, когато по делото е установено, че представеният договор и приемо-предавателен протокол са неистински частни документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
не удовлетворяват общото основание за допускане на обжалване, тъй като са казуистични и са извадени от контекста на делото, не е аргументирана връзката им с предмета на делото и изложените мотиви от апелативния съд и предполагат произнасяне по съществото на спора, което е недопустимо на фазата на допускане на обжалване. По първия въпрос изтъква, че решението е постановено на база всички събрани по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, а заключението на ССЕ по делото е оспорено от ищеца и от синдика единствено по т. 3 и е изготвено на база приети от първоинстанционния съд доказателства, които също не са оспорени от ищеца и от синдика. По втория въпрос посочва, че в теорията и практиката няма съмнение относно приложението на разпоредбата на чл. 301 ТЗ и тя не е тълкувана разширително САС. Изразява несъгласие с основателността на касационната жалба.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
чл. 146 ал. 3 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 165 ал. 1 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 181 ГПК, чл. 182 ГПК, чл. 183 ЗЗД, чл. 267 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 301 ТЗ, чл. 367 ГПК, чл. 55 ТЗ, чл. 63 ал. 1 ГПК, чл. 63 ал. 2 изр. 2 ГПК, чл. 63 ГПК, чл. 630 ал. 1 ТЗ, чл. 688 ТЗ, чл. 692 ТЗ, чл. 694 ал. 2 т. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 2 т. 2 ТЗ, чл. 694 ал. 4 ТЗ, чл. 694 ал. 7 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 99 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е установяване на авторството на електронни документи, които не са подписани с електронен подпис, чрез уредените в ГПК доказателствени средства и способи за доказване и по-конкретно чрез писмени доказателства и назначаването на съдебно-технически експертизи?
Какви са правният характер и доказателствената стойност на представените на хартиен носител електронни документи, подадени и получени по електронна поща?
При мотивирането на правните изводи на съда достатъчно ли е да е налице декларативно изявление какво съдът приема за установено по отношение на определено твърдение, даден довод или съответно възражение на страната или следва да се посочва начинът, но който е достигнато до този извод?
По какъв начин следва да се установи авторството на съобщения, изпратени по електронна поща?
Датата на сключване на договор за изработка представлява ли съществен елемент от съдържанието на същия, съответно недоказването на точния момент на постигането на съгласие между страните води ли до недоказаност на възникването на облигационното правоотношение?
Може ли съдът да приеме за доказано наличието на облигационно правоотношение по договор за изработка, ако са налице достатъчно доказателства за изпълнението му, но не може да се установи точната дата на неговото сключване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2020
Действително, съществуващо и непогасено ли е задължението на поръчител, респективно вземането на кредитор, и поръчителството по него прекратено ли е или не, когато главният дълг на главния длъжник - кредитополучател е отписан по време на висящия първоинстанционен процес от баланса/отчета на кредитора /търговско дружество/ и поради това като актив е извън имуществото на кредитора и не е част от кредиторовото имущество?
Следва ли да се изпрати покана от кредитора - банка до главния длъжник - кредитополучател за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита му съобразно задължителното нормативно тълкуване по т. 18 на ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №4/2013 г. в случаите, когато главният длъжник - кредитополучател е обявен в несъстоятелност и е постановено съдебно решение за обявяване в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 ТЗ?
В какви случаи поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му?
Допустимо ли е въззивният съд да допусне и приеме доказателства за приложението на чл. 146, ал. 3 ЗЗД в случай, че представилата ги страна не е могла да ги представи в първоинстанционното производство?
Следва ли винаги тези действия по чл. 146, ал. 3 ЗЗД да са виновни предвид факта, че въпросът за вината не е относим към юридическите лица - кредитори, каквато е банката?
Допустимо ли е чрез извършени формално правомерни действия по осребряване масата на несъстоятелността на главния длъжник - кредитополучател от страна на банката - кредитор самостоятелно като такава и чрез избран от нея синдик и чрез одобрени от нея вещи лица - оценители да се извършат действия на разпореждане с активи на масата на несъстоятелността така, че поръчителят да не може да встъпи в правата на кредитора предвид невъзможността да се обжалват силно занижените оценки на активите и предвид възможността да се обжалват само методите на оценка?
Погасено ли е поръчителството, когато банката - кредитор като решаващ мажоритарен кредитор е гласувала методи на оценка на имущество, довели до разделяне на отделни части на единен скъп актив /бъдещо производствено предприятие за нефт и биодизел с почти премината процедура по овос и комплексно разрешително/ на главния длъжник - кредитополучател, оценени в пъти по - евтино в сравнение с единния актив от вещи лица, с които банката е в дългогодишни отношения, и при оценка от около 40 000 000 лева да се достигне до съвкупна оценка на отделните активи не повече от 3 000 000 лева?
Трябва ли при постановяването на решението си въззивният съд да обсъди исканията, твърденията, възраженията, оспорванията и доводите на страните и след преценка на същите и на всички относими доказателства и доказателствени средства по делото, без да игнорира които и да е от тях /поотделно и в съвкупността им/, да извърши преценка на всички обстоятелства/факти, имащи значение за спора, включително и на тези, настъпили след предявяването на иска, която преценка да бъде отразена в мотивите на решението, които да са ясни и точни?
Трябва ли въззивният съд да обсъди заключенията на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза /първоначално и допълнително/ заедно с всички доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за годността на съдебно - счетоводната експертиза?
Трябва ли въззивният съд да обсъди счетоводните записвания на банката - кредитор заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за редовността им, когато редовността им е оспорена от насрещните страни и при наличие на множество примери за конкретни нередовни счетоводни записвания?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за погасяване на процесното вземане в резултат на отписване по време на висящия първоинстанционен процес на главницата от баланса на банката - кредитор?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за нищожност на наказателните лихви /неустойки/ и на договорните лихви поради прекомерността им /относно двете физически лица поръчители/, както и предвид капитализирането им в главницата, което до води до анатоцизъм, тъй като върху главницата след капитализирането им се начисляват лихви?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението относно „общото и едновременно“ погасяване на задължения, извършвано от банката - кредитор, предвид, че банката -кредитор е погасявала част от вземанията си по т. д. №4116/2011 г. на СГС, 6-3 с-в, с част от получените от нея суми по и. д. №20138140400279 по описа на ЧСИ В. с рег. №814 на КЧСИ, предвид изпълнението по посоченото дело по двата изпълнителни листа, изпълнявани по делото - този, издаден по ч. гр. д. №60019/2012 г. по описа на СРС, 51 с-в /издаден само срещу поръчителите/, и този по ч. гр. д. №47549/2013 г. по описа на СРС, 50 с-в /издаден само срещу главния длъжник и кредитополучател/, без банката - кредитор да се съобрази с вида на вземанията си, които може да събира във всяко от посочените производства съобразно списъка на приетите вземания в несъстоятелността и съответно двата изпълнителни листа в изпълнителното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 10 ал. 2 ЗЗД, чл. 107 ЗЗД, чл. 11 ЗН, чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 3 ЗЗД, чл. 146 ЗЗД, чл. 147 ал. 1 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД, чл. 179 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 182 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 265 ГПК, чл. 266 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 415 ал. 4 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 49 ЗН, чл. 51 ЗН, чл. 6 ГПК, чл. 60 ал. 2 ЗКИ, чл. 60 ал. 2 ЗН, чл. 61 ал. 1 ЗН, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 61 ЗН, чл. 617 ал. 1 ТЗ, чл. 617 ТЗ, чл. 630 ал. 2 ТЗ, чл. 630 ТЗ, чл. 637 ал. 6 ТЗ, чл. 637 ТЗ, чл. 638 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 76 ал. 2 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Следва ли въззивният съд при извършване на анализ на обезценка на дълготрайни активи да допусне служебно доказателства, необходими за прилагане на императивни материалноправни норми относно обезценката на дълготрайни активи на предприятие, при предявен иск чл. 125, ал. 3 ТЗ, когато обезценката е надлежно оспорена и с приетите по делото експертизи не е даден отговор на въпроса за действителното обезценяване на активите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
В хипотезата на сключен договор за заем за потребление в писмена форма, между заемодател - физическо лице и заемател юридическо лице - търговец, когато в производството по предявен от заемодателя иск по чл. 240 ЗЗД ответникът оспори датата на договора за заем с твърдение, че същият е антидатиран и всъщност е подписан след прекратяване правомощията на органния му предствител, (т. е. от лице без представителна власт), за кого е доказателствената тежест относно оспорената дата; доколкото договорът за заем е реален договор и се счита за сключен с предаване на сумата, при гореописаната хипотеза, оспорването на датата му, представлява ли същевременно и оспорване на неговата валидност (действителност) и ако да, за кого е доказателствената тежест по отношение доказване на датата; ако не представлява такова оспорване, а представлява правоизключващо възражение изобщо за липса на сключен договор, за кого е доказателствената тежест по отношение доказване на датата; при положение, че заемателят е юридическо лице-търговец, при направеното от него в исковия процес възражение за липса на представителна власт на подписалия договора негов представител, намира ли приложение законовата презумпция на чл. 301 ТЗ и следва ли доказателствената тежест в процеса да се разпредели по правилото на чл. 154, ал. 2 ГПК - т. е. тежестта за оборване на законово презумираните факти да е за оспорващия заемател; следва ли в този случай последният да докаже и датата на сключения договор за заем, за да обоснове възражението си, че тя е последваща спрямо датата на освобождаване на органния му представител?
Поражда ли действие договор за заем за потребление, ако към действителната дата на получаване на заемната сума липсва представителна власт на лицето, получило сумата от името на юридическото лице заемополучател, и извършеното действие не е потвърдено при условията на чл. 301 ТЗ, съответно чл. 42, ал. 2 ЗЗД?
Длъжен ли е съдът с решението си, на основание чл. 235 и чл. 236 ГПК, да разгледа и обсъди всички факти, обстоятелства, искания, твърдения, възражения, доказателства и доказателствени средства от значение за точното прилагане на закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 154 ал. 2 ГПК, чл. 154 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 182 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 240 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 301 ТЗ, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 ТЗ, чл. 55 ал. 2 ТЗ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли при тълкуването на съдържанието на един договор да бъде съобразена действителната, а не предполагаемата воля на страните и следва ли договорните разпоредби да се тълкуват във връзка една с друга, както и в смисъла, който произтича от целия договор?
Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД, от които произтича процесното правоотношение и при формиране на правните и фактически изводи да търси общата воля на страните, произтичаща от тези договори?
При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността?
Длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички доводи и възражения на страните?
При положение, че съдът е сезиран с искане за установяване на дължимост на вземания за конкретен период от дългосрочен договор с периодично действие, длъжен ли е съдът да изследва в хода на производството всички релевантни факти и обстоятелства, настъпили по време на действие на договора (от подписването му до прекратяването му), при положение че възражението за недължимост на процесната сума за конкретния период е обусловено от надплащане на суми в предходен период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 145 ТЗ, чл. 182 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.