чл. 194 ал. 3 ГПК

Достатъчно ли е да има в исковата молба твърдения на ищеца за засегнатото му право на собственост, което не може да ползва в пълен обем, заради поддържаното от ответника състояние на незаконен строеж в имота, създадено в нарушение на строителните правила и норми и следва ли тези твърдения да бъдат разгледани и преценени от въззивния /национален/съд, за да се съобрази дали искът по чл. 109 ЗС е основателен?
Има ли извършвано незаконно действие от лице, което няма учреден сервитут или друго законно облигационно, ограничено или пълно вещно право за чужд имот, но поддържа състояние в чуждия имот, което води до пречене на собственика на този имот да упражнява абсолютното си право на собственост в пълен обем?
Липсата на законно учреден сервитут и липсата на ПУП за построяване на газови съоръжения в чужд имот обвързват ли въззивния съд да прецени преюдициално незаконността на това строителство в чужд имот и нищожността на издаденото разрешение за строеж в чужд имот, без съгласието на собственика, а оттам да преценява и основателността на предявения иск по чл. 109 ЗС?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе в мотивите си по всички направени оспорвания и възражения във въззивната жалба?
Ако съдът не се е произнесъл с определение по чл. 194, ал. 2 ГПК или с диспозитива на решението си по чл. 194, ал. 3 ГПК – налице ли е произнасяне на съда по откритото инцидентно оспорване само с мотивите на акта и поражда ли се сила на пресъдено нещо, обвързваща страните по оспорването за истинността на този документ или е допустимо в нов процес да се иска оспорване на този документ с нарочно произнасяне в диспозитива на съдебния акт и имат ли сила на пресъдено нещо мотивите по друго съдебно решение?