чл. 130 ГПК
Проверка за допустимост на иска
Чл. 130. Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли съдът, сезиран с молба за делба на парични средства, да откаже да разгледе подадената молба в противоречие с чл. 2 ГПК?
След като съдът отказва да разгледе и разреши молба за съдействие и защита на лични и имуществени права, това е ли отказ от правосъдие?
При условие, че страна счита, че е допринесла в повече за наличието на средства по сметка на починалия съпруг, тъй като набраните по сметката средства изхождат от СИО, следва ли съдът да откаже разглеждане на иска за делба на средствата по сметката на наследодателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Изявлението за отказ от исковете, предмет на висящото производство, изхожда ли от легитимирано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК.
Следва ли производството по делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес от касационна проверка след отказ от исковете.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
В случай на конкретно и ясно формулирани основания и фактически твърдения и ясно заявен петитум, съдът не е длъжен и не е обвързан от квалификацията на предявения иск, но следва ли същият да констатира нередовността на исковата молба и да даде изрични указания за привеждане в съответствие на петитума със заявената искова претенция и активните и пасивни легитимации на страните и съответно (да даде) служебна квалификация на предявения иск?
Недопустим ли е предявен по реда на чл. 464 ГПК иск от титуляр на вземане, което е участвало в предходно изготвено по делото разпределение, в случай, че същият този титуляр на вземане не е бил титуляр на вземането към момента, в който то е участвало в разпределението, а е нов титуляр на същото, придобил впоследствие качество на друг взискател по изпълнението на основание надлежно сключен след изготвяне на разпределението, в което вземането е участвало, договор за цесия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Налице ли е правен интерес от водене на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания, когато са предявени и искове за установяване несъществуване и на последващите вписани обстоятелства?
Следва ли да се счита прекратено съществуването на Сдружението като ЮЛНЦ, при наличието на следните кумулативни предпоставки: На първо място, извършена е ликвидация на Сдружението още през 1957 г. и за период от 40 години не е имало дейност; На второ място е изтекъл срокът на действие на Сдружението съгласно Устава; На трето място, Сдружението е останало без членски състав за повече от 3 месеца, което е самостоятелно основание за автоматично прекратяване по право: (съгласно) чл. 146, б. а ЗЛС - сдружението се прекратява по право, когато в продължение на 3 месеца остане с по-малко членове според Устава за образуване на Управителен съвет; На четвърто място, при неизвършване на задължителната пререгистрация на сдружението в ТРРЮЛНЦ в предвидения законов срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
По въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Джулиана Петкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Представлява ли основание за отвод по реда на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК многократното участие на председателя на въззивния съдебен състав по предходни дела, произтичащи от един и същи юридически факт с елемент на престъпност от участие по въззивното производство в Софийски градски съд, с оглед на разрушеното доверие и сезирането на Прокуратурата на Република България със сигнал по чл. 205, ал. 1 НПК и доколко възникналия конфликт на интереси между член на съдебния състав и една от страните (в случая касаторката) е основание за отвод или не засяга обективността и законосъобразността на крайния акт-решението?
Длъжен ли е въззивният съд да прецени, че прехвърлителите сделки, извършени съобразно проведената публична продан в полза на привиден кредитор са лишени от правно основание, което води до обоснованост на заявения правен интерес за прогласяване недействителността им по предявените искове, които са явяват допустими, тъй като заявения правен интерес е различен, т. е. не е идентичен с правния интерес по осъдителното решение от 24.02.2010 година, зачетено от съда със сила на пресъдено нещо, която в случая не е валидно възникнала?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
чл. 130 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 185 ЗЗД, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 278 ал. 4 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 298 ал. 2 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 483 ГПК, чл. 490 ГПК, чл. 496 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Кредитор на преобразуващи се дружества има ли право на избор на път на защита, при наличие на няколко правни основания за предявяване на исковата защита?
Допустимо ли е ищецът-кредитор да атакува вписаното преобразуване чрез иск по чл. 26 ЗЗД, евентуално чл. 135 ЗЗД, след като е пропуснал 6 месечния срок за преобразуването за специалния иск на кредиторите на участващите в преобразуването дружества, т. е. по предвидения от закона специален ред за защита, който специално по отношение на вливането и сливането, е очертан в чл. 263 к, ал. 1 и ал. 2 ТЗ?
Нищожно действие по преобразуването лишава ли кредитор на приемащото дружество от правна защита чрез иск по чл. 26 ЗЗД, евентуално чрез иск по чл. 135 ЗЗД?
Следва ли ВКС да обезсили обжалваното определение, след като въззивният и първоинстанционният съд не са се произнесли по нищожността на преобразуването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Относно преценката за допустимост на предявен от солидарен длъжник иск по чл. 439 ГПК по специфичен казус, основан на факт – неавтентичност на подписа му в договор за кредит, с оглед наличието на ново, несъществувало при издаване на изпълнителното основание, възражение на този длъжник? В този случай, при оспорване на съществуването на договорно задължение на солидарния длъжник основано на факт – неавтентичност на подписа му в договора за кредит, съставлява ли такъв нововъзникнал факт за недължимост на вземането от солидарния длъжник, когато неистинността е установена по надлежния съдебен ред – с решение по чл. 78а НК, приравнено по значение на влязла в сила присъда на наказателния съд и имащо обвързваща сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд, при отчитане на момента на влизане в законна сила на съдебния акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
чл. 130 ГПК, чл. 194 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 423 ГПК, чл. 424 ГПК, чл. 439 ал. 2 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 78 ал. 4 ГПК, чл. 78а НК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какво е задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, да изложи самостоятелни изводи които да мотивира по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.