чл. 130 ГПК

За наличието на правен интерес, респ. активна процесуална легитимация за предявяване на установителен иск за съществуването на членствени права, респ. правоотношения, достатъчно ли е ищецът да е съдружник в съответното търговско дружество;
Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск, с който със СПН да се установи каква е правноорганизационната форма на едно търговско дружество, респ. кое лице е негов управител, ако ищец по този иск е съдружник в дружеството, респ. решението по такъв иск подлежи ли на вписване;
Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за съществуването на подлежащи на вписване обстоятелства, решението по който установителен иск не подлежи на вписване служебно;
Каква е правната стойност на взетите решения на ОСС при наличието на материална незаконосъобразност на същите, но при хипотезата на неупражнено в преклузивния срок право на иск по чл. 74 ТЗ, респ. обвързан ли е сезираният съд да се съобрази с тях, респ. длъжен ли е регистърният съд да постанови вписване на така взетите решения, в хипотеза на отказ на съответното длъжностно лице да впише тези обстоятелства по партидата на дружеството;
Настъпва ли стабилизация на така взетите решения и какви са правните последици от това;
Когато ищецът черпи своите права от решения на ОСС, които страдат от материална незаконосъобразност, може ли да предяви иск по чл. 29 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ, и ако да - в кои хипотези;
Какъв е пътят на защита на съдружник в търговско дружество, който черпи своите права от решения на ОСС, които страдат от материална незаконосъобразност, но иск по чл. 74 ТЗ не е предявен в предвидения в закона преклузивен срок