чл. 143 ал. 2 ГПК
Разглеждане на делото в открито заседание
Чл. 143. […] (2) Ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът-да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дали добавянето към първоначално заявените в исковата молба по чл. 439 ГПК обстоятелства на нови обстоятелства, изразяващи се в извършено от съдебния изпълнител приключване на изпълнителното производство след принудително събиране на парични средства чрез осребряване на имуществото на длъжника и последващо плащане по сметката на взискателя, заедно с предприето изменение на петитума на иска от отрицателен установителен по чл. 439 ГПК към осъдителен по чл. 55, ал. 1 ГПК, респективно по чл. 59 ЗЗД, представляват недопустима едновременна промяна на основанието и петитума на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Процесуално допустимо ли е при търговски спор в хода на процеса да се извърши изменение на фактическите твърдения, изложени в исковата молба, на които се основават ищцовите претенции?
Изменение на фактически твърдения предполага ли задължително изменение на иска по смисъла на чл. 214 ГПК, когато по иска не се изменят страните, размера и правното основание?
Следва ли съдът да разгледа и обоснове крайния съдебен акт, съобразявайки новоустановени в процеса фактически констатации, различни от твърдените в исковата молба и без да е по искане на страна в процеса?
Допустимо ли е постановяване на отхвърлителен диспозитив единствено въз основа на установяване на факти, различни от твърдените в исковата молба, без да се разглежда относимостта им относно основателността на исковата претенция?
Установяването пред първоинстанционния съд на различен механизъм от твърдения в исковата молба и липсата на изменение на иска следва ли да се разглежда като пропуск по смисъла на чл. 266 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Има ли ТР N 3/28.03.2023 г. обратно действие по отношение на дела, образувани преди постановяване на това ТР, за давност, която е изтекла преди постановяването му и как се тълкува това решение?
Не следва ли правната воля на съда по отношение на изп. дело N 9701/2012 г., което следва да бъде прекратено по силата на закона още на 07.08.2014 г., или на 04.10.2014 г., т. е. преди 26.06.2015 г., да зачете действието на ППВС 3/18.11.1980 г., а спрямо други последвали изпълнителни производства, образувани след 26.06.2015 г., да приложи дадените с ТР N 2/26.06.2015 г. по тълк. д. N 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешения, в съответствие с ТР N 3/2020/28.03.2024 г.?
От кога започва да тече новият давностен срок: от датата на прекратяване на изпълнителното производство - 08.07.2014 г., или 02.10.2014 г., или от датата на последното валидно извършено изпълнително действие - 02.10.2012 г.?
Кое е валидното изпълнително действие, прекъсващо погасителната давност?
Следва ли да се счита, че изпълнителните действия са валидни и законно извършени от взискателя по изп.. дело N 91007/2012 г. на ЧСИ М. Б., след като няма представено изрично пълномощно от взискателя за неговия процесуален представител в изпълнителния процес, обстоятелство, което е надлежно е заявено в двете съдебни инстанции от ищцата?
Считат ли се за действия, прекъсващи давността в изпълнителния процес и изпълнителното производство, действията, извършени без представителна власт?
Допустимо ли е когато взискателят не е упълномощил адвокат за изготвяне на молби и водене на изпълнителното дело и процесуалният представител на взискателя няма надлежна представителна власт, нито има представени доказателства за учредяването й, нито в изпълнителното дело има представен договор за правна защита и съдействие, да се счете, че той е извършвал валидни изпълнителни действия и даже да му се дължи възнаграждение по изпълнителното дело?
Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението да обсъди всички относими и релевантни за спора факти и доказателства, както и да се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните, каквото е например твърдението на ищцата, че по изпълнителното дело няма приложено пълномощно и договор за правна защита?
Ако въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, решението му е процесуално недопустимо, а въззивният съд може да се произнесе по същество на спора, само като отмени решението на първата инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Никола Чомпалов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Необходимо ли е поведението на пострадалото лице да е виновно, за да се отчете наличието на принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Никола Чомпалов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Подлежи ли на намаляване като прекомерно реално заплатено адвокатско възнаграждение от ответника на процесуалния му представител в случай, че производството не се развие в обичайните си фази по волята на ищеца?
Следва ли съдът да отчете количеството, характера и значението на положения адвокатски труд за производството по делото при преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение?
Следва ли съдът да изпраща на ответника за отговор искова молба, след като преди изпращането е констатирал нередовности в същата по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 6 ГПК, и тези нередовности не са били отстранени в проведената процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК?
В случай че при предявен иск, когато самата искова молба не е подписана от лицата, посочени като ищци и те не са учредили представителна власт в полза на трето лице (пълномощно), следва ли тези лица да носят отговорност за разноски на ответника в хипотезата на чл. 232 ГПК, при вече констатирана от съда и неотстранена в срок нередовност в ИМ по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 6 вр. чл. 128, ал. 1 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 127 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 127 ГПК, чл. 128 ГПК, чл. 129 ал. 1 ГПК, чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 129 ал. 4 ГПК, чл. 131 ал. 1 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 143 ал. 2 ГПК, чл. 232 ГПК, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 248 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, чл. 278 ал. 4 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 78 ал. 4 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Когато една вещ е станала негодна за употреба по нейното предназначение поради настъпила щета, следва ли дължимото обезщетение да се намалява с евентуално намалената стойност, следствие нейната предхождаща употреба, като се има предвид, че предхождащата употреба е отчетена в момента на определяне на застрахователната му стойност?
При предявен от работодателя против работника иск по чл. 203, ал. 2 КТ вр. чл. 45 ЗЗД за обезщетение на вреди от едно неправомерно действие на работника, стойността на отделните вреди представлява ли самостоятелен иск или същите са части от един иск за обезщетение на вредите от деликта?
Уточнението с нарочна молба и в съдебно заседание по какъв начин работодателят – превозвач е репарирал вредите на собственика на стоката, когато тези вреди са включени в исковата претенция по стойност и основание към работника – деликвент, представлява ли изменение на иска по основание или е само уточнение на обстоятелства по същия?
Представлява ли изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК въведено уточнение в обстоятелствената част на исковата молба вследствие на дадени указания от съда относно редовността на последната?
Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата и доводите на страните и въз основа на тях да посочи кои факти приема за установени?
Какво представлява SWIFT съобщението и същото доказва ли извършен междубанков превод на парична сума или удостоверява само извършена междубанкова кореспонденция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
чл. 12 ГПК, чл. 129 ГПК, чл. 140 ГПК, чл. 143 ал. 2 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 179 ГПК, чл. 203 ал. 2 КТ, чл. 210 ГПК, чл. 214 ал. 1 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 6 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да разглежда и обсъди всички направени възражения от ответника в отговора на исковата молба- конкретно възражението за направен от ищцата в т. 4 от спогодбата отказ спрямо застрахователя и спрямо „Екон 91“ООД от право да претендира обезщетение за претърпяни неимуществени и имуществени вреди в по-голям размер от договорения в спогодбата? Допустимо ли е съдът да обсъжда и да се произнася по възражения на ищеца по повод дадения отговор на исковата молба при положение, че процесуалното му положение е регламентирано в чл. 143, ал. 2 ГПК, съгласно което той може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника? Допустимо ли е пострадалият при трудова злополука ищец да претендира претърпени от него неимуществени вреди, след като е налице негово писмено изявление за отказ от право да претендира обезщетение над определена сума и при наличие на споразумение, при които страните са уредили последиците за обезщетяване изцяло на имуществените и неимуществените щети от настъпилото увреждане на пострадалото лице? Допустимо ли е съдът да се произнася относно нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна и ако нищожността не произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Когато се касае за медицински деликт, може ли да се стигне до извод за осъществяване на състава на чл. 49 във вр. с 45 ЗЗД без конкретно посочване на конкретното дължимо поведение, респ. конкретното нарушение на съответните медицински стандарти, правила и практики? Следва ли съдът да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на дееца въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин, и в частност следва ли при вреда, настъпила при и по повод оказана здравна помощ от медицинско заведение, да се посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики, явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото? Може ли отговорността по чл. 45 във вр. с 49 ЗЗД да почива на правни принципи (по чл. 81, ал. 2 ЗЗдр), без да е изпълнено със съдържание дължимото поведение, предвид че се касае за „правнорегламентирана дейност“? При липса на медицински стандарти в областта, как следва да се определи наличието/липсата на „противоправно поведение, което е съществен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД? Как следва да процедира съдът, когато в заключението вещите лица са дали некатегоричен отговор по отношение наличието на пряка причинна връзка, в случаите на искове за отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД? Следва ли в случаите на отговорността по чл. 45 и 49 ЗЗД, когато тя произтича от неправомерно бездействие на служител, съдът да установи конкретно лицето, което е следвало да извърши действието, и конкретното действие, което е следвало да се извърши?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 131 ГПК, чл. 133 ГПК, чл. 143 ал. 2 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 147 т. 1 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 84 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дали добавянето към първоначално заявените в исковата молба по чл. 439 ГПК обстоятелства на нови обстоятелства, изразяващи се в извършено от съдебния изпълнител приключване на изпълнителното производство след принудително събиране на парични средства чрез осребряване на имуществото на длъжника и последващо плащане по сметката на взискателя, заедно с предприето изменение на петитума на иска от отрицателен установителен по чл. 439 ГПК към осъдителен по чл. 55, ал. 1 ГПК, респективно по чл. 59 ЗЗД, представляват недопустима едновременна промяна на основанието и петитума на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Подлежи ли на обезсилване съдебно решение, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по обективирана претенция по чл. 124 ГПК, заявена с искова молба и изменена по реда на чл. 214, изр. 2 ГПК, формулирана след и с оглед изготвено заключение /техническо описание/ на вещо лице, индивидуализиращо спорен недвижим имот по площ и вид? Представлява ли това „новозаявено претендирано право на собственост върху обект, различен от заявения с исковата молба?
Като каква следва да се определи претенция за принадлежност на право на собственост над недвижим имот, заявена по реда на чл. 124 ГПК, но уточнена допълнително само относно индивидуализацията на спорния имот, с оглед и след изготвено заключение на в. л., очертаващо техническото описание на имота относно неговата площ и вид? Като такава, която да бъде заявена по реда на чл. 214 ГПК, или като сторена по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК?
С посочване/детайлизиране описанието на спорен недвижим имот, изменя ли се основанието на иска, или само се очертава спорното право чрез уточнения, детайлизиращи описанието му? Въвежда ли се в този случай ново придобивно основание, различно от заявеното, цели ли се нов резултат, различен от заявения, както и тези уточнения следва ли да бъдат приравнени към института изменение на иска по смисъла на чл. 214 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.