чл. 267 ГПК
Подготвително заседание
Чл. 267. (1) В закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбите и доказателствените искания може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.
(2) Съдът може да изслуша отново свидетели и вещи лица, ако прецени това за необходимо.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е въззивното решение във връзка с изпълнение правомощието на въззивния съд да следи служебно за редовността на исковата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на относимостта и допустимостта на доказателствата, за да се произнесе относно основанието на чл. 266, ал. 3 ГПК, и кои са предпоставките за допускане на доказателства във въззивното производство в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК?
Задължен ли е бил първоинстанционният съд да допусне и да събере доказателствата, които са от значение за спора и са поискани своевременно от страните, във връзка с разпределението на доказателствената тежест по доклада на делото и предприетите от тях процесуални действия във връзка с доклада по чл. 146 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, вкл. в тяхната съвкупност?
Има ли право въззивният съд да допуска събиране на доказателства, които са поискани в първоинстанционното производство, допуснати са и по вина на поискалата ги страна не са събрани в първа инстанция?
Следва ли въззивният съд да разглежда жалба, в която не са въведени твърдения за неправилност, вкл. без ясно изложение в какво се състои порочността на обжалвания акт, съгласно чл. 260 ГПК
Следва ли въззивният съд, при твърдян изтекъл давностен срок, считано от 21.05.2004 г. до 04.09.2017 г., да обсъжда само първата част от него, игнорирайки останалия период на владение?
Има ли право съдът да кредитира взаимно изключващи се и противоречиви свидетелски показания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните? Следва ли формираният от съда правен извод относно основателността на претенцията да е резултат от обсъждане в логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на доводите на страните, или същият може да почива само на предположения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При какви обстоятелства съдът е длъжен да приеме, че е бил недостатъчен даденият от работодателя срок за обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ? Какви са правомощията на въззивния съд при искане в жалбата да допусне повторна експертиза, когато въззивникът своевременно е оспорил прието от първата инстанция заключение? В кои случаи съдът следва да приеме, че нарушението на трудовата дисциплина е тежко и наложеното наказание дисциплинарно уволнение му съответства? За задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да обсъди доводите и възраженията на страните, като изложи собствени мотиви по съществото на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Може ли съдът да отклони своевременно направено искане от страната за допускане на разпит на свидетели с указване релевантни за спора факти? Длъжен ли е въззивният съд при формиране на фактическите си и правни изводи да извърши преценка на всички доказателства и да обсъди всички доводи на страните? Следва ли при преценката по чл. 189 КТ да се отчета обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните последици за работодателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
чл. 187 ал. 1 т. 10 КТ, чл. 187 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 187 ал. 1 т. 7 КТ, чл. 189 КТ, чл. 190 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 193 ал. 1 КТ, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 225 КТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжна ли е въззивната инстанция да създава своето убеждение въз основа на цялостната преценка на всички доказателства по делото и ако има събрани по делото противоречиви данни, да изложи съображенията си, по които дава предпочитание на едни фактически данни пред други, както и да обсъжда доказателствата едни с други, както и да приеме и общоизвестни факти и обстоятелства, от значение за разрешаване на спора?
Въззивната инстанция може ли да приеме за неизменна част от своето решение страница от заключение на вещо лице и да уважи иск по чл. 108 ЗС, като установителната част на иска по чл. 108 ЗС е обозначена по заключение на вещо лице, без конкретен мащаб, размери, площ, граници и съседи на ревандикирана част от имота? Процесуално допустимо ли е при иск по чл. 108 ЗС заключение на вещо лице или ръчно изработена скица да бъде неизменна част от съдебното решение?
При иск за защита на правото на собственост, допустимо ли е въззивната инстанция сама да определи реална или идеална част от поземлен имот, за който е заявена в исковата молба защита от неоснователно владение само въз основа на заключение на вещо лице, длъжна ли е да изследва положението на ревандикираният имот по плановете, предхождащи одобряването по кадастрална карта и квадратурата решаващ индивидуализиращ белег ли е за определяне на реалната или идеална част от имота?
В производството по иск с правно основание чл. 109 ЗС допустимо ли е въззивната инстанция да постанови с решението си премахване на сграда или част от сграда, принадлежаща на ответника по иск по чл. 109 ЗС, без да има доказателства, че създава пречки на ищците да ползват тази част от имота си, без да конкретизира частта от сградата по разположение, размери, конструкция на построяване и следва ли да държи сметка за последиците - че с премахването на част от сграда, същата може да бъде унищожена изцяло, което уврежда интересите на собственика й?
В производството по иск с чл. 109 ЗС, следва ли да бъдат точно и ясно индивидуализирани като вид и количество на движимите вещи - конкретно за дървета по реда на чл. 52 ЗС - височина и отстояние от границата на съседия имот, чието премахване се иска и пречките, които създават, и длъжна ли е въззивната инстанция да извършва такава индивидуализация едва с решението си по същество, без да обяви това обстоятелство в доклада по чл. 267 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Задължително ли е изслушването лично на родителите при дела, по които се решават спорове относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения между него и родителя, на когото не е предоставено отглеждането му, съобразно с разпоредбата на чл. 59, ал. 6 СК, и неизпълнението на това задължение съставлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на постановения съдебен акт?
Длъжен ли е съдът да отчете нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Увреден ли е акционерът, съответно акциите, които притежава, е притежавал, ще притежава, от една незаконосъобразна дейност на държавен орган? Има ли значение за наличието на увредата кога са притежавани акциите спрямо момента (моментите) на увредителната дейност или тежестта на увредата се „носи“ от акциите поради трайната им обвързаност с имуществото на дружеството, чиито издадел е то?
При грешно, включително липсващо разпределяне, спазващо чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, на доказателствена тежест от първата инстанция трябва да ли се отстрани този порок? Може ли въззивният съд да приема за недоказани факти от решаващо значение за делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, а ги е приел за безспорни? Трябва ли да разгледа и изрично да констатира наличието или не на пропуски или недодастъци в доклада на първата инстанция, включени вече в обхвата на пороците по чл. 269 ГПК?
Как трябва да приложи въззивният съд чл. 10 ГПК с оглед оплакването във въззивната жалба, че не е установена истината в процеса, а и не е съдействано на страната да се установят фактите със значение за делото? Следва ли основание за отхвърляне на иска да е недоказването на факти, за които не е съдействано, включително чрез служебно назначена експертиза?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните с оглед събраните или не по делото доказателства? Трябва ли въззивният съд като съд по същество на правния спор да съблюдава очертаните му с въззивната жалба предели за произнасяне и да извърши съвкупна преценка, разглеждайки всички доводи и възражения на страните, обсъждайки ги, но само с мотиви по оплакванията във въззивната жалба за порочност на първоинстанционното решение?
Какъв порок е липсата изобщо на произнасяне от въззивния съд със собствени мотиви в светлината на задължението като съд на направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, за да достигне до свое собствено решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
чл. 10 ГПК, чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 2в ЗОДОВ, чл. 7 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът да уведоми ищеца за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба?
Какво е приложното поле на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК-самостоятелно или във връзка с чл. 129, ал. 3 ГПК?
Следва ли да се върне въззивната жалба, когато съдът е дал указания за внасяне на дължимата държавна такса за обжалване, без да е констатирал към този момент преклузия, указанията са изпълнени преди постановяване на разпореждането за връщане на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.