чл. 2 ГПК

Длъжен ли е съдът в открито производство по реда на чл. 83. ал. 2 ГПК за освобождаване от авансово заплащане на дължима държавна такса, което е едностранно, и доколкото съдът е във възможност служебно да събира доказателства, но тази му възможност е ограничена само до публичните регистри, данните, отразени в които не дават пълна представа за имущественото състояние на страната, а такава е възможно да се получи, само след като бъдат представени доказателства и за обстоятелствата, които не са публични и са известни само на страната, или пък могат да бъдат събрани само с нейно съгласие, да изисква служебно от молителя да представи допълнителна такава информация?
В случай че относно същия период от време, относно същия молител по друго съдебно дело е подадена от него идентична декларация относно освобождаването му от авансово дължима държавна такса и с окончателно влязъл в сила съдебен акт, постановен и мотивиран от ВКС, молителят е освободен от нейното заплащане, то следва ли въпреки принципа за непосредственост на съдебния процес, същият съдебен акт да бъде зачетен в друго съдебно дело с различен предмет и основание, но със страна същия молител, за същото искане, за същия времеви период и следва ли в тези производства да бъдат зачитани влезлите в законна сила съдебни актове, постановени по проведени по реда на чл. 448 ГПК производства?
Следва ли решаващият състав при разглеждане на искането на молителя за освобождаване от държавна такса в процеса, да разгледа в съвкупност всички представени по делото факти и обстоятелства, касаещи имущественото състояние на молителя и неговото семейство?