чл. 456 ГПК
Присъединяване на кредитори
Чл. 456. (1) През всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник.
(2) Присъединяването по ал. 1 става с писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело.
(3) Удостоверението съдържа указание за неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, и деня, към който е определен остатъкът. В този случай сумите по разпределението се превеждат по сметката на съдебния изпълнител, издал удостоверението, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Разпоредбата на чл. 456 ГПК допуска ли присъединяване на изпълнителни дела или касае само възможност на взискател по едно изпълнително производство да се присъедини към друго такова?
Налице ли са предпоставките на чл. 456 ГПК за присъединяване на взискател по едно изпълнително дело към друго, когато към момента на образуване на изпълнителните дела взискателят е един и същ? Допустимо ли е взискателят по едно изпълнително дело да се присъедини към друго, образувано от него, изпълнително дело, когато двете изпълнителни дела са образувани въз основа на различни изпълнителни листове, издадени по различно време и въз основа на различни изпълнителни основания, когато единият от длъжниците е осъден и по двата изпълнителни листа, а другият длъжник е осъден само по единия изпълнителен лист?
Ако по разпореждане на съдебен изпълнител едно изпълнително дело неправилно е присъединено към друго, образувано по искане на същия взискател, исканията на взискателя и действията на съдебния изпълнител по едното изпълнително дело прекъсват ли давността за вземането по другото изпълнително дело? При подадена обща молба от взискателя по двете „присъединени“ изпълнителни дела за извършване на изпълнителни действия чрез налагане на възбрана върху имот, собственост само на един от длъжниците, който е длъжник само по едното от „присъединените изпълнителни дела, прекъсва ли давността за вземането, предмет на другото изпълнително дело, по което длъжникът, чийто имот се иска да бъде възбранен, не е страна?
Искането на взискателя за налагане на възбрани и налагането на възбрани от съдебния изпълнител по изпълнителното дело за събиране на вземане от длъжник – физическо лице върху имоти, собственост на събирателно дружество, в което длъжникът – физическо лице е съдружник, прекъсва ли давността за вземането по същото изпълнително дело при положение, че не е издаден изпълнителен лист срещу събирателното дружество, респективно срещу неограничено отговорните съдружници (в това число и физическото лице - длъжник по изпълнителното дело), за същото вземане срещу длъжника – физическо лице, за събирането на което вземане е образувано изпълнителното дело? Искането на взискателя за налагане на възбрани и налагането на възбрани от съдебния изпълнител върху чужд имот представлява ли действие, което да е годно да прекъсне давността за вземането срещу длъжника, при положение, че той не е собственик на възбранените имоти, както и тези искания на взискателя за налагане на възбрани, респ. исканията му за извършване на описи и продажба на възбранените чужди имоти, следва ли да бъдат надлежно конкретизирани по вид, предназначение, площ, местонахождение и т. н., за да може съдебният изпълнител да извърши проверка дали длъжникът по изпълнителното дело е собственик на възбранените имоти, за които се иска извършване на опис, оценка и публична продан?
При настъпила перемпция по изпълнително дело, образувано преди постановяване на Тълкувателно решение №2/2013 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, която перемпция е настъпила преди постановяване на това тълкувателно решение, от кой момент е започнала да тече новата давност – от момента на настъпване на перемпцията или от момента на постановяване на Тълкувателно решение №2/2013 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?
Остава ли спряна давността за вземания, за чието събиране е образувано изпълнително производство преди постановяване на Тълкувателно решение №2/2013 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по което взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително действие и съдебният изпълнител не е постановил изричен акт за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като двегодишният срок е изтекъл преди постановяване на Тълкувателно решение №2/2013 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?
Искането на взискателя за извършване по изпълнителното дело на справка в НОИ относно осигурителния статут на длъжника прекъсва ли давността за вземането?
Когато съдът преценява кои искания на взискателя прекъсват давността да вземането, необходимо ли е съдът да конкретизира тези искания в мотивите на решението си по вид, дата на извършване и взискател, за да се прецени дали те са годни да прекъснат давността за вземането, предмет на конкретното изпълнително дело, или е достатъчно съдът да посочи в мотивите, че от взискателя са направени искания за предприемане на действия за принудително изпълнение, без тези искания да са надлежно уточнени?
Исканията на взискателя прекъсват ли давността за вземанията в случаите, когато по тези искания няма последващи действия от съдебните изпълнители, включително, когато такива не са извършени поради бездействие на взискателя, напр. неплащане на държавна такса?
Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, както и длъжен ли е да изложи мотиви и да отговори на всички оплаквания и доводи на страните, както и по събраните доказателства във връзка с тях, чрез формиране на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи в качеството си на инстанция по съществото на спора?
Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази със задължителната практика на ВС, ВКС, обективирана в ППВС №3/1980 г., Тълкувателно решение №2/2013 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №3/2023 г. по тълк. д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №2/2024 г. по тълк. д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, като ги тълкува според точния им смисъл и събраните по делото доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
чл. 115 ал. 1 б. ж ЗЗД, чл. 116 б. в ЗЗД, чл. 117 ал. 1 ЗЗД, чл. 129 ГПК, чл. 18 ЗЧСИ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 426 ал. 3 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, чл. 449 ал. 2 ГПК, чл. 456 ал. 1 ГПК, чл. 456 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли въззивната инстанция да кредитира възражения, които са могли да бъдат направени още в производството пред пьрва инстанция, било то и касаещи правния интерес от предявяване на иска?
Вземайки предвид нововъведени доказателства и твърдения пред въззивната инстанция, трябва ли съдът да даде указания на страните във връзка с разпределение на доказателствената тежест и възможността за посочване на нови доказателства и аргументи в защита на твърденията си?
Длъжен ли е съдът да определи правната квалификация на предявения иск с оглед твърденията на ищеца, правния му интерес и проведеното доказване в процеса?
Не е ли налице винаги правен интерес от предявяване на иск по чл. 464 ГПК, когато се оспорва съществуването на вземане на друг взискател и въпросното твърдение е напълно доказано в производството пред първа инстанция?
В производството пред въззивна инстанция при постановяване на решението длъжен ли е съдът да вземе предвид събраните доказателства и направените заключения по същността на спора в първоинстанционното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
чл. 136 ал. 1 т. 3 ЗЗД, чл. 136 ал. 1 т. 4 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 270 ал. 3 изр. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 456 ГПК, чл. 460 ГПК, чл. 461 ГПК, чл. 464 ГПК, чл. 487 ГПК, чл. 495 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 81 ГПК, чл. 9 ГПК
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Действието на вписана възбрана, наложена по изпълнително дело, отпада ли по право и с обратна сила, когато изпълнението е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?
Откритото производство по несъстоятелност за длъжника по изпълнителния лист рефлектира ли върху правото на кредитора по листа да се присъедини по изпълнително дело срещу частния правоприемник на длъжника, да участва в разпределението и да се удовлетвори от сумите от публичната продан на имот, който длъжникът е продал след вписана възбрана в полза на кредитора по листа и преди решението по чл. 630 ТЗ, в хипотезата, в която изпълнението е насочено върху имота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
чл. 134 ал. 3 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 136 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 136 ЗЗД, чл. 147 т. 1 ГПК, чл. 155 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 429 ал. 1 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, чл. 433 ал. 3 ГПК, чл. 433 ал. 4 ГПК, чл. 441 ГПК, чл. 451 ГПК, чл. 452 ал. 2 ГПК, чл. 453 т. 2 ГПК, чл. 456 ал. 2 ГПК, чл. 456 ГПК, чл. 457 ГПК, чл. 459 ГПК, чл. 483 ГПК, чл. 622 ТЗ, чл. 630 ал. 3 ТЗ, чл. 630 ТЗ, чл. 649 ТЗ, чл. 692 ТЗ, чл. 7 ал. 2 ГПК, чл. 99 ал. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е разглеждане на частна жалба срещу съдебно определение, когато тя е подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване, и какви са последиците от неспазване на този срок? Може ли отказът на съда да разгледа просрочена частна жалба да се тълкува като нарушение на правото на собственост, на правото на ефективна съдебна защита или на принципа на правовата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Представлява ли бездействието на длъжника задължителна предпоставка за допустимост на искането по чл. 134, ал. 3 ЗЗД на кредитор да бъде овластен за извършване на действие от името на длъжника?
Допустимо ли е кредитор да бъде овластен по реда на чл. 134, ал. 3 ЗЗД да извърши от името на длъжника процесуални действия, различни от предявяването на иск?
Подаването на възражение по чл. 414 ГПК от името на длъжника попада ли в приложното поле на чл. 134, ад.3 ЗЗД като действие, за което кредитор може да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете?
Налице ли е правен интерес за кредитор - взискател по изпълнително дело, да иска овластяване по реда на чл. 134, ал. 3 ЗЗД за подаване от името на длъжника на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на друг присъединен кредитор?
За да бъде овластен по реда на чл. 134, ал. 3 ЗЗД кредитор да подаде от името на длъжник възражение против издадена заповед за изпълнение, необходимо ли е да се установи бездействие от страна на длъжника? Следва ли последният да е получил заповедта за изпълнение и да е започнал да тече срокът по чл. 414 ГПК?
Подаването на възражение по чл. 414 ГПК, представлява ли упражняване на такива права на длъжника, упражнението на което зависи от чисто личната негова преценка, и в тази връзка налице ли е в този случай изключението по чл. 134, ал. 1, предл. последно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, относими към правния спор, във връзка с доводите на страните и да ги изследва пълно и според действителния им смисъл; да посочи кои доказателства и по какви причини игнорира и кои доказателства кредитира, за да направи своите фактически и правни изводи по делото?
Съгласно трайната и безпротиворечива практика на ВКС нормите на производството по несъстоятелност са специални и по отношение на разпоредбите на чл. 266 ГПК и въззивният съд, действащ в състав на пълен въззив, следва ли да допусне назначаването на нова финансово икономическа експертиза в случай на доказана по делото значителна промяна в размера на дълга на единствения негов кредитор (намален в пъти размер на дълга) и настъпили други промени във финансово - икономическото състояние на предприятието, както и осъществили се в обективната действителност нови други факти, които са от значение за оценката на финансово - икономическото състояние на дружеството, т. е. за правилното решаване на спора при изпълнен фактически състав както на чл. 266 ГПК, така и на засиленото служебно начало на въззивния съд за събиране на доказателства?
В случай на присъединяване на едно вземане, отразено в изпълнителен титул, представен пред един съдебен изпълнител, който е издал удостоверение по реда на чл. 456 ГПК, и на основание на същото взискателят, който е образувал изпълнително дело пред него, се е присъединил към друго изпълнително дело, образувано от друг взискател, пред друг съдебен изпълнител срещу същия длъжник, следва ли да се счита за изпълнен фактическият състав и вземането да се счита за погасено при осъществяване на разпоредбата на чл. 456, ал. 3 ГПК и съответно приложимото в случая тълкувателно решение, а именно че доказателства за извършено плащане в изпълнението не се събират и в този случай, следва ли постъпването на сумата по сметката на съдебния изпълнител и при приложение на разпоредбата на чл. 75 ЗЗД и следва ли погасената част от дълга изобщо да намира отражение в баланса, на който и да е от длъжниците, отразени в изпълнителния титул, и да се вземе предвид Апелативен съд - София при постановяването на обжалваното решение, още повече че към датата на настоящите касационни основания сумата вече е платена?
В случай, че търговско дружество кредитор, а именно финансова институция, притежаваща съответния лиценз, издаден от БНБ, и която е длъжна да подава ежемесечна информация към ЦКР на БНБ, е преустановила да отразява в същата вземане от конкретен свой длъжник и съответно е отписала поради изтекла погасителна давност свое вземане от този свой длъжник, и този настъпил между страните юридически факт е обявен в съответния надлежен публичен регистър, а именно ЦКР на БНБ, и би следвало да е общоизвестен, неподлежащ на доказване и опровергаване факт (чл. 155 ГПК относно съдържанието на актове, подлежащи на публично оповестяване), то необходимо ли е провеждане на производство по реда на чл. 439 ГПК с правно основание съдебно признаване и установяване на несъществуването на вземането породи изтекла обща 5 -годишна погасителна давност?
Следва ли въззивният съд да проведе свое собствено съдебно дирене и да изисква отново информация от всеки съдебен изпълнител, пред който се твърди, че е налице висящо изпълнително дело срещу ответника в производството, относно състоянието на изпълнителното дело към момента на приключване на въззивното съдебно дирене и следва ли да изиска съответната информация от взискателя по съответното изпълнително дело, в случай че той е банкова институция и следва ли да изиска и удостоверение относно размера на дълга от ЦКР на БНБ, който е публичен регистър, и следва ли съдържанието на издадено от регистъра удостоверение да се счита за общоизвестен факт, който не подлежи на доказване?
Относно приложимостта на разпоредбата на чл. 608, ал. 4 Търговския закон, следва ли същата да се тълкува, че законодателят е имал предвид, че акт на кредитора означава, акт (съдебно решение) издаден/постановен в полза на кредитора, или в случая разпоредбата е създадена и приложима само и единствено относно кредитори, които са оправомощени да издават съответните индивидуални административни актове?
Допустимо ли е изобщо в производство по несъстоятелност, в което от най-съществено значение за правилното решаване на спора са показателите за ликвидност и капиталова адекватност и дали същите са в рамките на референтните стойности и които задължително следва да се изчисляват от лице със специални знания и умения, съдът да мотивира решението си на основание на експертиза, изготвена и приета от назначено от първоинстанционния съд лице, което не е вписано в списъка на вещите лица с правоспособност да извършва дори съдебно - счетоводна експертиза, още по - малко съдебна финансово - икономическа експертиза? Длъжен ли е съдът да извърши проверка дали назначеното от него вещо лице изобщо е вписано в съответния раздел на списъка на вещите лица?
Представлява ли търговска дейност на едно търговско дружество участието му и собственост в капитала на друго търговско дружество, от което участие в капитала същото реализира доход и получава дивидент в немалък размер, и което дружество натрупва собствен капитал и е във възможност да започне собствена стопанска дейност? В случай, че към момента на приключване на съдебното дирене във въззивното производство, е налице нов безспорен и ненуждаещ се от доказване факт, а именно неразпределена печалба на търговско дружество, собственост именно на дружеството, срещу което е подадена молбата за откриване на производство по несъстоятелност, следва ли да се вземе под внимание при изчисляване на показателите за състоянието на неплатежоспособност неразпределената печалба и съответно дохода от дивидента като краткосрочно вземане на дружеството, което краткосрочно вземане е в значителен размер и безспорно е от значение за преценка на финансово икономическото му състояние?
В случай на постановено първоинстанционно решение и подлежащото му незабавно изпълнение и откриване на производство по несъстоятелност, при последващо прехвърляне на цялото търговско предприятие на длъжника като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включително и отразеното в пасива на баланса на същото вземане на единствения негов кредитор, инициирал производството по несъстоятелност, следва ли производството да продължи и срещу него или само срещу правоприемника, в чието търговско предприятие е прехвърлено вземането на кредитора?
В случай на поета на основание разпоредбите на ЗЗД солидарна отговорност следва ли съдът да извърши свое собствено служебно дирене и собствена преценка кой счетоводен стандарт следва да бъде приложен и кои негови разпоредби, а именно НСС 37, МСС 37, МСФО 9 и кой (вещото лице или съдът) е компетентен да прецени как следва да бъде отразено, в счетоводството на солидарен длъжник - търговско дружество (което изобщо не е получило парични средства по кредита), какви счетоводни статии следва да бъдат съставени и по кои счетоводни сметки следва да бъде отразено задължение на солидарен длъжник след влязло в законна сила съдебно решение, в което той е отразен, но при безспорно доказан по делото факт на изходящ паричен поток към кредитора от страна на главния кредитополучател и при условие, че солидарният длъжник не е усвоил никаква част от кредита и в същото време съгласно съответния приложим счетоводен стандарт, а именно НСС 37/МСС 37 са налице приложимите в случая разпоредби на т. 29 и т. 58 от същия?
Следва ли в производството по несъстоятелност да бъде изследвано и уважено обстоятелството в случай на доказване на отпадането на солидарната отговорност, който факт се е осъществил в обективната действителност след приключване на съдебното дирене, в което е издаден изпълнителният титул, на основание на който молителят се легитимира като кредитор, в случай че е налице заместване в дълг, вземането е прехвърлено заедно с обезпеченията, солидарният длъжник не е потвърдил изрично своята солидарна отговорност към новия главен длъжник, а кредиторът е направил извънсъдебно признание за наличие на нов титуляр на дълга и приложима ли е в случая разпоредбата на чл. 102 ЗЗД или чл. 122 и следващите от ЗЗД при осъществяване на факта на признание след приключване на съдебното дирене, по което е издаден изпълнителният титул?
Какъв е редът за поправка на ОФГ на влязло в законна сила съдебно решение относно датата на влизането му в сила и допустимо ли е низшестоящ съд, какъвто е Софийски градски съд по отношение на Апелативен съд - София, да извърши поправка на ОФГ на постановено Апелативен съд - София съдебно решение чрез постановяване на съдебен акт, а именно съдебно разпореждане?
Постановеното съдебно решение по предявен и уважен положителен установителен иск относно дължимостта и ликвидността на едно вземане, релевантен юридически факт ли е на изискуемостта на вземането, и същото решение представлява ли юридически факт, който се ползва със сила на пресъдено нещо между страните, от който започва да тече нова погасителна давност, в случай че изпълнителният титул вече е предварително издаден, преди постановяване на съдебното решение, на основание на друг съдебен акт, а именно - разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение, и в случая следва ли да бъде прилагана само разпоредбата на чл. 116, б. в ЗЗД или този кредитор следва да се счита за привилегирован и в негова полза да тече т. н. от първоинстанционния съд „паралелна давност“, а именно веднъж на основание разпоредбата на чл. 116, б. в ЗЗД и втори път на основание разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД?
Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест за доказване на изискумост на вземане на друг кредитор, който не е встъпил в производството, и следва ли да бъде отразявано неговото вземане в пасива на баланса на длъжника при изрично направено от страна на длъжника възражение за изтекла погасителна давност на този кредитор?
От кой момент следва да тече едногодишният срок, в който производството е спряно — от датата на постановяване на решението, което подлежи на незабавно изпълнение, или от датата, на която същото влиза в законна сила?
Наясно съм, че производството по несъстоятелност е допустимо да бъде поискано и провеждано срещу всеки един от солидарните длъжници по едно и също задължение, но едновременното насочване срещу всички солидарни длъжници означава, че при откриване на такова производство срещу всеки един от тези солидарни длъжници, всеки един синдик ще бъде длъжен да признае едно и също вземане във всяко висящо открито производство по несъстоятелност. В този случай не следва ли да се приеме, че е налице злоупотреба с право, и какви действия следва да се предприемат с оглед осъществяване в пълен обем на правната защита на ответниците в същото производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 102 ЗЗД, чл. 116 б. в ЗЗД, чл. 117 ал. 2 ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 155 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ал. 1 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 266 ал. 1 ГПК, чл. 266 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 286 ал. 2 ТЗ, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 430 ТЗ, чл. 439 ГПК, чл. 456 ал. 3 ГПК, чл. 456 ГПК, чл. 464 ГПК, чл. 608 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 608 ал. 1 ТЗ, чл. 608 ал. 3 ТЗ, чл. 608 ал. 4 ТЗ, чл. 608 ТЗ, чл. 621а ал. 1 т. 2 ТЗ, чл. 625 ТЗ, чл. 631 ТЗ, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 742 ал. 1 ТЗ, чл. 75 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е обективно съединяване на искове за обявяване на нищожност на един и същи договор на различни правни основания без изрично указание дали същите се предявяват кумулативно, алтернативно или при условията на евентуалност, и следва ли съдът служебно да укаже на ищеца да конкретизира претенцията си в изпълнение на чл. 127, т. 4 ГПК? Допустимо ли е решението да почива и да се основава на неприето по реда на ГПК писмено доказателство и на косвени доказателства и житейски умозаключения на съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Явно необосновани са изводите на въззивния съд за наличие на причинна връзка между проведеното незаконосъобразно принудително изпълнение и претендираните от ищеца имуществени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Изчерпателен ли е кръгът на лицата по чл. 429, ал. 1 ГПК?
Дали чл. 429, ал. 1 ГПК допуска само приемство в изпълнителния лист на страната на взискателя или допуска и приемство в образуваното по листа изпълнително дело?
Какъв е предметът на делото по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, когато ищецът твърди, че съдебният изпълнител е приложил неправилно чл. 429, ал. 1 ГПК, като е конституирал на мястото на първоначалния взискател лице, което след образуваното дело е погасило изпълняемото право и твърди, че е встъпило в правата на първоначалния взискател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.