чл. 223 ал. 2 ГПК

Следва ли да бъде намалена отговорността на ответника, ако увреждането е съпричинено и от други лица /в това число и ищеца, който не е създал дължимата организация за оказване на качествена медицинска помощ/, които следва да заплатят съответната част от дължимата сума, основано на фактическите обстоятелства, съществували към датата на увреждането?
От значение ли е обстоятелството дали против тях е налице влязъл в сила акт на наказателния съд, или не?
Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните? Следва ли и имала ли е процесуално задължение въззивната инстанция да обсъди въведените от страните доводи и възражения, както и да обсъди всички доказателства по делото?
Следва ли съдът да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на доказване в процеса, и допустимо ли е да се възприеме „частично“ и „избирателно“ заключение на вещо лице, което служи за мотив да бъде уважен евентуален иск и едновременно с това същото това заключение съда да е счел, че не следва да обсъжда като доказателство в процеса?
Въззивният съд длъжен ли е да мотивира решението си, като се произнесе по всички искания и възражения на страните като изложи собствени правни и фактически изводи по същество на правния спор?
Дължи ли съдът произнасяне по наведените в гражданския процес възражения за съпричиняване на вредоносния резултат при наличието на влязла в сила присъда по наказателно дело, в която е прието, че противоправният резултат не е настъпил по изключителна вина на подсъдимия?
Когато с влязла в сила присъда не е определен размерът на съпричиняване на вредите от подсъдимите, тя задължителна ли е за гражданския съд?
При определяне конкретния принос на делинквентите следва ли да се установи тяхното обективно, каузално участие за настъпване на вредоносния резултат, като се съобрази в каква степен противоправното поведение на всеки един от тях е присъща, естествена, логично последователна предпоставка за настъпване на вредите, респ. налице ли е необходимата пряка причинно-следствена връзка в единния цялостен съпричинителен процес между фактите и явленията от обективната действителност?