всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 418 ГПК

Незабавно изпълнение
Чл. 418. (1) Когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
(2) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение.
(3) Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.
(4) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва от молителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.
(5) Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

От кой момент поражда действие волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземания по договор за кредит?
Падежът, изискуемостта и забавата за изпълнение на задължение еднозначни понятия ли са и във всички случаи ли моментът на настъпването им съвпада?
Предоставянето на срок за доброволно изпълнение от страна на кредитор на вече обявено за предсрочно изискуемо задължение променя ли падежа и/или изискуемостта на това задължение, или само момента, в който длъжникът изпада в забава за изпълнението му?
С кой момент е обвързана началната дата на неплатежоспособността – с датата на падежа на задължение към кредитор, или с датата на изпадане в забава за изпълнение на задължение към кредитор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Кои са предпоставките за обявяване на договор за кредит за предсрочно изискуем при приета от съда нищожност поради неравноправност на клаузи на договора и споразуменията към него?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е по реда на заповедното производство по чл. 417 ГПК да се осъществи изпълнение на имуществена отговорност на работник или служител по трудово правоотношение, която според чл. 211 КТ може да бъде реализирана само по съдебен ред и въз основа на влязло в сила съдебно решение? Противоречи ли сключеното нотариално заверено споразумение между работодател и работник, съдържащо признание за задължение, разсрочено по време и размер, на изискването по чл. 211 КТ, че имуществената отговорност на работника трябва да се реализира само чрез исков процес, или такова споразумение може да замести и заобиколи специалния съдебен ред? Има ли правно основание нотариално завереното споразумение по чл. 365 ЗЗД да представлява изпълнително основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК, при положение, че спорът касае имуществена отговорност по трудовото правоотношение, която подлежи на установяване чрез иск по чл. 211 КТ? Какво е правното значение и тежест на нотариалната заверка на подписите върху споразумение, когато съдържанието му (каузата и действителното признание) не е заверено и не е предмет на независима проверка? Каква е правилната процесуална процедура и последователност при реализиране на имуществената отговорност на работник по чл. 211 КТ и съответните норми на ГПК, когато е сключено споразумение, което противоречи на специалния съдебен ред? Специалният режим на имуществената отговорност на работника или служителя, уреден в разпоредбите от чл. 203 до чл. 212 КТ, имащи императивен характер, допуска ли въпросите, които са предмет на същите, да се уговарят между неравнопоставените страни със споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Владимир Йорданов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли да бъде воден отделен процес по отрицателен установителен иск за да бъде заличена договорна ипотека в случай на заповедно производство, при което заповедта за изпълнение и изпълнителния лист за вземането, обезпечено с ипотека са обезсилени поради възражение на длъжника за недължимост и кредиторът не е предявил иск за вземането си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички аргументи, наведени от въззивника във въззивната жалба срещу постановеното от първоинстанционен съд определение за прекратяване на инициираното производство, като за целта възприеме свои собствени изводи въз основа на събраните доказателства и изложи подробни и обосновани мотиви?
Допустимо ли е съдът да преквалифицира предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, основан на твърдяно пълно погасяване на задължението чрез плащане, настъпило преди издаването на изпълнителния лист, като иск по чл. 439 ГПК и на това основание да приеме иска за недопустим, без да съобрази изрично въведените от ищеца фактически основания и разграничението между факти, настъпили преди и след приключване на съдебното дирене по делото, по което е издадено изпълнителното основание?
Следва ли правният интерес от отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК да се преценява въз основа на твърденията в исковата молба за засягане или застрашаване на защитими права на ищеца или може да бъде отречен единствено поради наличие на висящо изпълнително производство между страните?
Наличието на висящо изпълнително производство обуславя ли задължително правната квалификация на предявения отрицателен установителен иск като такъв по чл. 439 ГПК и изключва ли допустимостта на общия отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, когато ищецът твърди, че вземането не е възникнало или е погасено преди издаване на изпълнителния лист?
Следва ли да се приеме, че липсва правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, когато ищецът твърди наличие на засягане или реална опасност от засягане на негови законоустановени и защитими права, произтичаща от оспорваното право на ответника, или правният интерес се преценява единствено с оглед на формалното наличие на друго висящо или приключило производство между страните?
Допустимо ли е въззивният съд да отрече правния интерес от отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, без да изследва дали твърдяното от ищеца право е непосредствено или потенциално застрашено и следва ли правният интерес да се извежда от твърденията в исковата молба?
Какви са критериите за наличие на правен интерес като процесуална предпоставка за допустимост на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и следва ли той да се извежда от твърденията за засягане или застрашаване на защитими права на ищеца?
Допустимо ли е иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, когато длъжникът се позовава на административно и последващо съдебно настаняване на децата при трети лица, настъпило след приключване на съдебното дирене по делото, по което е издадено изпълнителното основание, и следва ли тези обстоятелства да се квалифицират като новонастъпили по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК?
Следва ли съдът, при преценка допустимостта на иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, да извърши конкретна и самостоятелна оценка дали твърдените от ищеца обстоятелства са новонастъпили по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК или може формално да отрече допустимостта на иска, без да обсъди правното значение и времето на настъпване на тези обстоятелства?
Необходимо ли е изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, да е влязло в сила, за да бъде допустим искът по чл. 439 ГПК, с който длъжникът оспорва съществуването на вземането, за което е образувано изпълнителното производство?
Дерогира ли изпълнителното производство приложението на чл. 124, ал. 1 ГПК или длъжникът запазва правото си на общаустановителна защита относно несъществуването на вземането, когато спорът не попада в предметния обхват на чл. 439 ГПК?
Противоречи ли на принципа на правото на ефективна съдебна защита изводът, че при наличие на висящо изпълнително производство длъжникът е ограничен единствено до иска по чл. 439 ГПК, независимо от предмета и основанието на предявения установителен иск?
Допустимо ли е съдът да квалифицира всеки отрицателен установителен иск, насочен срещу вземане, предмет на принудително изпълнение, като иск по чл. 439 ГПК, без да изследва дали се релевират непреклудирани факти извън предметния обхват на този специален иск?
Допустим ли е отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК при твърдение за погасяване на вземането чрез плащане, извършено преди издаване на изпълнителния лист, когато този факт не е бил и не е могъл да бъде предмет на разглеждане в първоначалното съдебно производство?
Припокриват ли се по предмет и обхват защитите по чл. 124 ГПК и чл. 439 ГПК или двете правни възможности са самостоятелни и приложими при различни фактически и процесуални предпоставки?
Следва ли при липса на предпоставките на чл. 439 ГПК защитата по общия ред на чл. 124 ГПК да се счита за изключена или именно в тази хипотеза общият установителен иск остава приложим като единствено средство за защита срещу принудително изпълнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Изпълнителните действия, предприети по отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано изпълнително производство въз основа на един изпълнителен лист, имат ли за последица прекъсването на давността и спрямо останалите солидарни длъжници?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При направено възражение на основание чл. 111, б. в ЗЗД за изтекла давност по отношение на част от претендираната законна лихва в хипотезата на признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД, обективирано в различни изявления през различни периоди от време, длъжна ли е била въззивната инстанция да изследва всяко отделно изявление на длъжника с оглед погасяването по давност на вземанията за лихви през различните периоди?
Какъв е давностният срок за погасяване на вземане, произтичащо от наложена финансова корекция по отношение на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства през 2008 г. и 2009 г. по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми или други фондове на Европейския съюз с оглед неговия характер / публичен или частен/?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

През периода от издаването на заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист при допуснато незабавно изпълнение на заповедта по чл. 418 ГПК до предприемане на изпълнително действие, включително до връчване на препис от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение на длъжника, давност тече ли? Ако давност тече, как длъжникът следва да релевира този факт в своя защита - с какъв иск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Ако е спазен едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяване на иска по чл. 422 ГПК, последното има ли обратно действие и прекъсва ли се давността за вземането, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Относно задължението на съда при наличието на предпоставките по чл. 415, ал. 5 ГПК да прекрати исковото производство по реда на чл. 422 ГПК и да обезсили издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист?
Ако съдът прекрати заповедното производство и обезсили издадения изпълнителен лист на основание чл. 415, ал. 5 ГПК и след като са изтекли повече от пет години от датата на издаването на изпълнителния лист, означава ли това, че кредиторът ще има право на нов изпълнителен лист и че разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД са неприложими относно погасяване на вземането по давност?
Приложим ли е институтът на преклузията в хода на исковото производство по отношение на предявен иск за нищожност, касаещ договор, в който едната страна има качеството на потребител съгласно Закона за защита на потребителите и непроизнасянето от страна на съда на предявен иск за нищожност равнозначно ли е на отказ от правосъдие?
В случаите, когато изпълнителното производство изпреварва исковото производство и е приключило с публична продан и разпределение на постъпилите средства, как следва да се тълкува т. 13 Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 година по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, касаеща двойното плащане, т. е. сумата, която се получава като се приложи обяснената формула в решението, следва да бъде приспадната от остатъчната главница, или върната на длъжника с обратен изпълнителен лист?
В случаите, когато изпълнителното производство е приключило преди исковото производство, не следва ли задължително да бъде приложено като доказателство изпълнителното дело и съдът не е ли задължен служебно да изиска, дори и заинтересованата страна да не е заявила такова искане?
Съществен пропуск ли е на съда, когато е разгледал исково производство след приключило изпълнително производство, без да се е запознал с фактите, отразени в изпълнителното производство, и това съществено основание ли е за отмяна на постановеното съдебно решение?
Когато изпълнителното производство е било реализирано с размер на главница по издаден изпълнителен лист и същото е приключило преди започване на исковото производство, а в исковото производство се установи, че размерът на дължимата главница е друг, различен от посочения по изпълнителния лист, ще следва ли ново преизчисление за дължимото, кой следва да го извърши и ще има ли възможност длъжникът да упражни контрол върху това преизчисление, или само кредиторът и ЧСИ ще преизчисляват, което предполага най-малкото съмнение върху правилността му?
Тогава, когато доказателствените искания на жалбоподателя пред въззивната инстанция не са били вписани в депозираната жалба, а седмица след това като допълнение към предявена въззивна жалба са били подадени с отделна жалба, как следва да бъде прието - че са допустими и представляват едно цяло, ведно с предявената вече въззивна жалба, и е без значение дали срокът за обжалване междувременно е изтекъл, или като недопустими, независимо, че са предявени като допълнение към вече предявена жалба, защото срокът за обжалване междувременно е изтекъл?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

12335 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела