Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички аргументи, наведени от въззивника във въззивната жалба срещу постановеното от първоинстанционен съд определение за прекратяване на инициираното производство, като за целта възприеме свои собствени изводи въз основа на събраните доказателства и изложи подробни и обосновани мотиви?

Допустимо ли е съдът да преквалифицира предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, основан на твърдяно пълно погасяване на задължението чрез плащане, настъпило преди издаването на изпълнителния лист, като иск по чл. 439 ГПК и на това основание да приеме иска за недопустим, без да съобрази изрично въведените от ищеца фактически основания и разграничението между факти, настъпили преди и след приключване на съдебното дирене по делото, по което е издадено изпълнителното основание?

Следва ли правният интерес от отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК да се преценява въз основа на твърденията в исковата молба за засягане или застрашаване на защитими права на ищеца или може да бъде отречен единствено поради наличие на висящо изпълнително производство между страните?

Наличието на висящо изпълнително производство обуславя ли задължително правната квалификация на предявения отрицателен установителен иск като такъв по чл. 439 ГПК и изключва ли допустимостта на общия отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, когато ищецът твърди, че вземането не е възникнало или е погасено преди издаване на изпълнителния лист?

Следва ли да се приеме, че липсва правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, когато ищецът твърди наличие на засягане или реална опасност от засягане на негови законоустановени и защитими права, произтичаща от оспорваното право на ответника, или правният интерес се преценява единствено с оглед на формалното наличие на друго висящо или приключило производство между страните?

Допустимо ли е въззивният съд да отрече правния интерес от отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, без да изследва дали твърдяното от ищеца право е непосредствено или потенциално застрашено и следва ли правният интерес да се извежда от твърденията в исковата молба?

Какви са критериите за наличие на правен интерес като процесуална предпоставка за допустимост на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и следва ли той да се извежда от твърденията за засягане или застрашаване на защитими права на ищеца?

Допустимо ли е иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, когато длъжникът се позовава на административно и последващо съдебно настаняване на децата при трети лица, настъпило след приключване на съдебното дирене по делото, по което е издадено изпълнителното основание, и следва ли тези обстоятелства да се квалифицират като новонастъпили по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК?

Следва ли съдът, при преценка допустимостта на иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, да извърши конкретна и самостоятелна оценка дали твърдените от ищеца обстоятелства са новонастъпили по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК или може формално да отрече допустимостта на иска, без да обсъди правното значение и времето на настъпване на тези обстоятелства?

Необходимо ли е изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, да е влязло в сила, за да бъде допустим искът по чл. 439 ГПК, с който длъжникът оспорва съществуването на вземането, за което е образувано изпълнителното производство?

Дерогира ли изпълнителното производство приложението на чл. 124, ал. 1 ГПК или длъжникът запазва правото си на общаустановителна защита относно несъществуването на вземането, когато спорът не попада в предметния обхват на чл. 439 ГПК?

Противоречи ли на принципа на правото на ефективна съдебна защита изводът, че при наличие на висящо изпълнително производство длъжникът е ограничен единствено до иска по чл. 439 ГПК, независимо от предмета и основанието на предявения установителен иск?

Допустимо ли е съдът да квалифицира всеки отрицателен установителен иск, насочен срещу вземане, предмет на принудително изпълнение, като иск по чл. 439 ГПК, без да изследва дали се релевират непреклудирани факти извън предметния обхват на този специален иск?

Допустим ли е отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК при твърдение за погасяване на вземането чрез плащане, извършено преди издаване на изпълнителния лист, когато този факт не е бил и не е могъл да бъде предмет на разглеждане в първоначалното съдебно производство?

Припокриват ли се по предмет и обхват защитите по чл. 124 ГПК и чл. 439 ГПК или двете правни възможности са самостоятелни и приложими при различни фактически и процесуални предпоставки?

Следва ли при липса на предпоставките на чл. 439 ГПК защитата по общия ред на чл. 124 ГПК да се счита за изключена или именно в тази хипотеза общият установителен иск остава приложим като единствено средство за защита срещу принудително изпълнение?