чл. 36 ГПК

за това дали касационната жалба е подадена в срок се твърди, че приетото относно допустимостта на касационната жалба е в противоречие със съдебната практика на ВКС и се представят множество решения. Между тях няма задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 130 ЗСВ. Фактите по всеки от приложените актове са различни, а се различават и от изложените факти по настоящото дело. В определение №3079/ от 18.10.2023 г. по ч. гр. д.№541/2023 г. на ІІ гр. о. на ВКС, пълномощникът, който е отказал да получи съобщението се е мотивирал с това, че пълномощията от него били оттеглени, но съдът е констатирал, че по делото не е имало оттегляне от страната, за което да е уведомен съда. В настоящия случай адв. П. е посочила че не е пълномощник на лицето. Представителната власт на пълномощник може да се прекрати и ако той се откаже от пълномощия /чл. 36 ГПК/ В определение №2062/25.04.2024 г. по гр. д.№830/2024 г. на ВКС е констатирано, че твърдението на страната, че е направила отказ от пълномощия в съдебно заседание не кореспондира на отразеното в протокола. В определение №433/26.02.2024 г. по ч. т. д.№2008/2023 г. на ВКС е посочено, че когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на него „и обвързва страната, освен ако към момента на извършването му, съдът не е уведомен за оттегляне или за отказ от пълномощното /чл. 35 и чл. 36 ГПК/“. Това определение е в синхрон с приетото от настоящия състав. Определение №357/30.07.2012 г. по гр. д.№288/2012 г. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК е посочено, че упълномощаването на втори адвокат не рефлектира върху представителната власт на първия. Това е така, но когато първия пълномощник изрично е заявил в писмен вид в съдебни книжа по делото, че не е пълномощник и се е подписал и същевременно по делото е посочен нов съдебен адрес за получаване на съдебни книжа, на който съдът не е изпратил препис от решението, съдът не може да приложи чл. 51, ал. 2, предл. първо ГПК. Затова посоченото определение не е по идентичен случай. Същото се отнася и за определение №132/20.04.2017 г. по гр. д.№60411/2016 г. на ВКС, ІV гр. о., по което адвокатът е уведомил съда, че клиента му заявил, че ще ползва услугите на друг адвокат, което не е преценено от съда като отказ от пълномощия. В определение №685/15.10.2013 г. по т. д.№3713/2013 г. на ІІ т. о. е установено, че е извършено връчване на посочения съдебен адрес, съгласно правилото на чл. 39, ал. 1 ГПК, като не са оттеглени пълномощията от пълномощника. В настоящия случай първото съобщение не е изпратено до посочения съдебен адрес в писмената защита пред въззивния съд, а на адрес на адвокат, който е заявил, че не е пълномощник на страната. Приложението на чл. 39, ал. 1 ГПК е разгледано и в определение №364/05.11.2014 г. по ч. гр. д.№6175/2014 г. на ВКС, ІІ гр. о., в което е прието, че неуважаването на искането за лично връчване на страната и връчване на съобщението на съдебен адресат или пълномощник, съгласно правилото на чл. 39, ал. 1 ГПК, когато пълномощното не е оттеглено е редовно. В същия смисъл е и определение №520/22.07.2015 г. по ч. гр. д.№3610/2015 г. на ВКС ІV гр. о. Тези определения са неприложимо към фактите по настоящото дело, защото първото съобщение не е изпратено на посочения съдебен адрес, а пълномощника, до който е изпратено е уведомил съда, че не е пълномощник на страната. Видно от мотивите към представеното определение №61/16.02.2022 г. по ч. гр. д.№294/2022 г. на ВКС,ІІІ гр. о., отказалият да получи съобщение адвокат е посочила, че не е упълномощена за втора инстанция и да се уведоми лицето, но съдът е констатирал, че това не кореспондира на данните по делото и на съдържанието на пълномощното. Следователно и приетото в това определение е по различен казус от процесния. Същото се отнася и за следващите определения: В Определение №60433/01.12.2021 г. по ч. т. д.№1553/2021 г. на ВКС, ІІ т. о. съдът е констатирал, че отказалият да получи съобщението е бил съдебен адресат, поради което връчването е редвоно; В Определение №126/04.05.2022 г. по т. д.№991/2021 г. е посочено, че необоснованият отказ не засяга редовността на връчването, а отказа на адв. П. да получи съобщението е обоснован - с това, че не е пълномощник на лицето; Определение №209/13.03.2014 г. по ч. т. д.№577/2014 г. на ВКС и определение №209/21.03.2015 г. по ч. гр. д.№1496/2015 г. на ВКС са разгледани казуси, при които е получен препис от решение, респективно съобщение от пълномощник редовно, който е твърдял в последствие, но не е доказано по делото, че са оттеглени пълномощията от него преди това. Не е посочено съдържанието, а следователно и мотива за отказа за получаване на съобщение в определение №410/28.07.2021 г. по ч. т. д.№1522/2021 г.