следва ли срокът по чл. 61, ал. 1 ГПК да се прилага по аналогия към производството по чл. 61, ал. 1, изр. 2 ЗН, доколкото правен принцип е, че специалният закон изключва приложението на общия закон; след като не са налице основанията за прекратяване на охранителното производство по чл. 539, ал. 1 ГПК, следва ли съдът да се произнесе с решение, с което уважава или отказва да уважи молбата за издаване на охранителен акт в производството по чл. 61, ал. 1, изр. 2 ЗН или следва да се произнесе с определение, с което прекратява процедурата; следва ли възможността по чл. 61, ал. 1, изр. 2 ЗН да се счита преклудирана след изтичане на тримесечния срок поради безвиновно бездействие в резултат на виновно неизпълнение на задълженията по чл. 27, ал. 1 ЗН на наследника по завещание. Жалбоподателят поддържа, че по тези въпроси са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, тъй като са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.