чл. 17 ал. 1 ГПК

Когато съдът не възприема заключение на вещото лице в определена негова част следва ли да мотивира отказа си да го кредитира? Длъжен ли е въззивният съд да мотивира съдебния си акт съобразно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК и чл. 202 ГПК?
Когато ответната страна създава пречки за доказване на определени факти и обстоятелства, от значение за правния спор, съдът следва ли да приеме тези факти и обстоятелства за доказани? Може ли страната да черпи права от своето незаконосъобразно и недобросъвестно поведение? При какви обстоятелства съдът прилага чл. 161 ГПК?
При наличие на доказателства за основателност на иска, съдът може ли да го отхвърли по съображения, че няма данни за неговия размер?
Достатъчно ли е съдът да приеме, че е налице причинно-следствена връзка само предвид анализ на поведението на лекуващия лекар и проведеното от него лечение?
Когато по делото има данни, че освен поведението на първия лекуващ лекар, чиято отговорност е ангажирана, са налице и други фактори, които предпоставят настъпване на присъщ за манипулацията риск, следва ли съдът да съобрази и тези данни, като част от съвкупното въздействие на множество явления/събития, довели до твърдяното настъпване на вреда?
Следва ли съдът да определи различен обем на отговорността за деликт, когато по делото е установено, че освен поведението на лекаря, са налице и други фактори, които са способствали настъпването на присъщ за манипулацията риск?
Може ли съдът да приеме, че едно лечение е проведено, без по делото да са събрани доказателства за това лечение, за неговия обем и период на провеждане?
В случай, че по делото има данни за провеждане на последващи лечения от други специалисти, следва ли съдът по служебен ред да събере доказателства за действителната фактическа обстановка и в частност: доказателства за това какво лечение е проведено, от кой специалист, в какъв период и в какъв обем, респективно - да назначи служебно експертиза?
Доколко въззивният съд е длъжен да установи точно, респективно да обоснове своя краен акт, по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, само върху установените правопораждащи факти по делото?
Когато в хода на производството се установи наличието на данни за извършено деяние, съставомерно по НК, сезираният съд следва ли да спре производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, ако констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на гражданскоправния спор и тяхното установяване не е възможно в гражданското производство с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ГПК?
Допустимо ли е съдът да основе решението си на факти/обстоятелства, които са въведени за първи път с въззивната жалба и на доказателства, представени с нея, които обаче са съществували преди приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, предвид забраната по чл. 266, ал. 1 ГПК?
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД абстрактно понятие ли е, или същото е винаги свързано с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, в основата на което е както преценката на конкретни обективно съществуващи и значими за физическото и духовно здраве на индивида обстоятелства, така и на икономическата конюнктура в страната?
При определяне размера на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следва ли съдът да съобрази всички обстоятелства по делото и следва ли да посочи конкретно кои твърдени неимуществени вреди са доказани и кои не? Следва ли съдът да вземе предвид, че част от претендираните от пациента неимуществени вреди са присъщи на провежданото лечение и са нормални, а и очаквана негова последица?
Следва ли съдът да кредитира съдебно-медицинска експертиза в частта относно констатирано наличие на причинно-следствена връзка и проведено последващо лечение при други лекари, при липсата на събрани доказателства по делото относно проведеното от другите лекари лечение?
Следва ли съдът да приеме, че не е налице причинно-следствена връзка в случаите, когато не са налице категорични данни и доказателства по делото за наличие на такава, както и в случаите, когато има данни, че е проведено последващо лечение от други специалисти, но няма данни какво точно лечение е проведено?
При едностранен отказ на пациента да продължи започнатото от лекаря лечение, следва ли да се ангажира отговорността на лекаря за проявили се присъщи на лечението рискове (перфорации), доколкото пациентът не е предоставил възможност да се довърши лечението и да се предприемат действия по отстраняване на настъпилите рискове?