1/ „При наличие на конкретизация по размер на иска от ищеца чрез посочване на претендираната сума, изрично съгласие с доклада по делото от страна на ищеца, липса на правни действия по изменение на размера на иска по смисъла на ГПК и преклудиране на това право на последния, допустимо ли е изправяне с решението по същество на делото на аритметична грешка на ищеца от съда в ущърб на ответника, дори и тя да е лесно установима?“; 2/ „При даване на неясни и уклончиви отговори /обяснения на страната/ на поставени въпроси по смисъла на чл. 176, ал. 3 ГПК, какви са възможните действия на въззивния съд при съвкупна преценка на гласните /цитираните обяснения на страната/ и писмени доказателства /подписаната от самия ищец молба, в която признава за частичното изплащане на възнаграждението за м. юни 2020 г./ в тяхната цялост и непротиворечивост, както и допустимо ли е извършването на повече от едно от посочените действия: - да извърши собствено разследване, изясняване на съответните различия между писмено и гласно волеизявление; - съответно да върне делото на първоинстанционния съд за изясняване на реалната фактическа обстановка; - да изключи съответно отхвърли исковата претенция за съответния период /в случая м. юни 2020 г./ с оглед разпоредбата на чл. 176, ал. 3 ГПК; - и да уведоми прокуратурата на Република България за извършено престъпление по чл. 290 НК?“; 3/ „Допустимо ли е диспозитивното прилагане на разпоредбата на чл. 176, ал. 3 ГПК от съда или задължително ли следва при наличие на писмени доказателства, които да противоречат с гласните такива, да бъде приложена тази разпоредба?“.