какви са предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по иск по чл. 45 ЗЗД; необходимо ли е да бъде изследвана причинно-следствената връзка между действията на ответника и претендираните за обезщетяване от ищцата неимуществени вреди; трябва ли да се изложат мотиви, които да обосноват направения решаващ извод, въз основа на който е прието, че неимуществените вреди, настъпили шест месеца след извършването от ответника на противоправното деяние, са резултат на това негово поведение, респективно да направи обоснована преценка на установената по делото фактическа страна на спора, вследствие на която да бъде даден еднозначен отговор, дали настъпването на твърдените от ищцата вреди е в резултат на противоправното поведение на ответника и защо се приема, че тези вреди са се проявили за пръв път шест месеца след извършването му; за прилагането на института на съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД: налице ли е съпричиняване, ако по делото е установено, че противоправното деяние, посочено като основание на исковите претенции, е осъществено със съгласието на пострадалата, следва ли да се приеме, че е налице съпричиняване, поради това, че родителите, като упражняващи надзор върху малолетното дете, не са осъществили такъв и ако се приеме, че са налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД, рефлектира ли това тяхно поведение върху размера на обезщетението, което следва да бъде заплатено от ответника за причинените от него неимуществени вреди.