чл. 290 НК

Задължен ли е съдът да разпростре процесуалните действие, извършени само от един от обикновените другари и спрямо другите, които не са оспорили иска, не са се явили лично или чрез пълномощник в нито едно съдебно заседание, както в първата, така и във въззивната инстанция? Следва ли да се счита оборена презумпцията по чл. 69 и чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗС когато нито един от собствениците не е упражнявал собственическите си права и напълно са се дезинтересирали от имота, или е достатъчно да се докаже, че владелецът е упражнявал фактическа власт върху имота в сроковете по чл. 79 ЗС? Може ли да се обоснове извод за оборване на презумпцията на чл. 69 ЗС само от обективното съществуване на съсобственост в случая, когато невладеещите по собствена воля съсобственици, в сроковете по чл. 79 ЗС не са извършили нито едно действие или факт, с което да отблъснат владението на ищците и да му се противопоставят? Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила неизпълнението на задължението на съда да прецени показанията на силно заинтересовани в полза на ответниците техни свидетели по реда на чл. 172 ГПК като ги съпостави с останалите доказателства по делото? Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила мълчанието на съда и неоткриване на производство по чл. 193, ал. 1 ГПК за оспорване истинността на официален писмен документ, което е поискано с нарочна писмена молба в законния срок? Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила неизпълнението от съда на задължението му по чл. 10 ГПК да съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за правилното решаване на делото? Налице ли са предпоставките на закона да бъдат признати ищците като пълноправни собственици на процесния имот на основание придобивна давност в тяхна полза?