за придобивната давност като оригинерен способ за придобиване на право на собственост, съгласно Закона за собствеността, Закона за концесиите, Закона за водите и други, е твърде общ и е поставен във взаимно изключващи се хипотези на допустимост на касационното обжалване по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. По въпроса за придобиване на недвижим имот по давност е налице постановена изобилна и устойчива задължителна практика, наличието на която изключва необходимостта касационната инстанция да се произнесе по него, за да допринесе за точно прилагане на закона или за развитието на правото, освен ако не е налице необходимост от промяна на установената практика, каквито твърдения не се сочат от касатора. Не се сочи и практиката, на която въззивното решение противоречи. Нито Законът за концесиите, нито Законът за водите съдържат разпоредби, които налагат промяна на практиката или тълкуване в нова светлина на правилата за придобивната давност. Изложеното изключва допустимост на касационното обжалване по поставения въпрос.