чл. 225 ГПК

Длъжен ли е съдът при предявен положителен установителен иск за собственост да се произнесе по всички посочени от ищеца придобивни основания?
Има ли процесуално задължение въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания, възражения и въпроси, посочени във въззивната жалба и становищата на страните?
При изложени във въззивна жалба оплаквания срещу доклада по чл. 146 ГПК на първата инстанция, следва ли въззивният съд да даде на страните указания относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство?
Допустимо ли е събирането на гласни доказателства по искане на страна, направено в първото по делото съдебно заседание, след одобряване на доклада на съда, при положение, че страната не е подала отговор по чл. 131 ГПК на исковата молба по чл. 225 ГПК за главно встъпване?
При установителен иск, предявен от владелеца, за придобиване на правото на собственост върху недвижим имот въз основа на давностно владение, съдът следва ли да присъедини и отчете периода на давностно владение след предявяване на иска до приключване на устните прения във съответната съдебна инстанция?
Допустимо ли е иск за собственост на недвижим имот да бъде уважен само въз основа на признание на иска от страна на ответника, без да се събират други доказателства и без да бъде извършена съвкупна преценка с всички останали доказателства и обстоятелства по делото? Може ли признанието на вещен иск да доведе до постановяване на решение по чл. 237 ГПК?