чл. 233 ГПК

и преценката по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК е в съответствие с изясненото съдържание на тези понятия както в практиката на ВКС, така и в теорията. В последната изрично се сочи, че заявеното от ищеца спорно право обуславя не само процесуалната легитимация /ПЛ/ на ищеца, но и ПЛ на ответника, т. е. предопределя кои са надлежните страни по делото; ПЛ и на двете страни следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба; ето защо когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна по делото, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба-какво е действителното правно положение е без значение; в деня на предявяване на иска то е неизвестно и едва съдебното решение ще каже дали то съвпада с правното твърдение на ищеца; гаранцията срещу неистинско твърдение, целящо да обоснове изгодна за ищеца ПЛ, е заплахата, че искът, основан на такова твърдение, ще бъде отхвърлен като неоснователен; поради това е наложително да не се смесва ПЛ с материалноправната легитимация /ПЛ е принадлежност на правото на иск; материалноправната легитивация е титулярство на гражданското правоотношение (кой е носител на правото и кой - на задължението); ПЛ следва от правното твърдение на ищеца; материалноправната предпоставя съществуващо правоотношение-само такова правоотношение може да има свои носители; различни лица могат да бъдат процесуално и материалноправно легитимирани/ /Българско гражданско процесуално право, Девето преработено и допълнено издание, Ж. С., А. М., О. С., В. П., Р. И., И. С., стр.155, стр.157/. В случая Н. К. е посочил с исковата молба като ответник Столична община и е изложил съответни твърдения в тази връзка, обосноваващи надлежната й процесуалноправна легитимация, в хода на производството е бил представляван от адвокат и не е предприел действия във връзка с евентуално конституиране на друга ответна страна /в това число след запознаване със становището на посочената от него такава относно основателността на претенцията и указанията на съда в доклада/. При това положение и с оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, е било постановено решение спрямо определения от ищеца ответник, по отношение на който, обаче, с оглед събраните доказателства, е било прието, че претенцията е неоснователна - т. е., че той не е пасивно материалноправно легитимиран.