чл. 233 ГПК
Отказ от иска
Чл. 233. Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
и преценката по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК е в съответствие с изясненото съдържание на тези понятия както в практиката на ВКС, така и в теорията. В последната изрично се сочи, че заявеното от ищеца спорно право обуславя не само процесуалната легитимация /ПЛ/ на ищеца, но и ПЛ на ответника, т. е. предопределя кои са надлежните страни по делото; ПЛ и на двете страни следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба; ето защо когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна по делото, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба-какво е действителното правно положение е без значение; в деня на предявяване на иска то е неизвестно и едва съдебното решение ще каже дали то съвпада с правното твърдение на ищеца; гаранцията срещу неистинско твърдение, целящо да обоснове изгодна за ищеца ПЛ, е заплахата, че искът, основан на такова твърдение, ще бъде отхвърлен като неоснователен; поради това е наложително да не се смесва ПЛ с материалноправната легитимация /ПЛ е принадлежност на правото на иск; материалноправната легитивация е титулярство на гражданското правоотношение (кой е носител на правото и кой - на задължението); ПЛ следва от правното твърдение на ищеца; материалноправната предпоставя съществуващо правоотношение-само такова правоотношение може да има свои носители; различни лица могат да бъдат процесуално и материалноправно легитимирани/ /Българско гражданско процесуално право, Девето преработено и допълнено издание, Ж. С., А. М., О. С., В. П., Р. И., И. С., стр.155, стр.157/. В случая Н. К. е посочил с исковата молба като ответник Столична община и е изложил съответни твърдения в тази връзка, обосноваващи надлежната й процесуалноправна легитимация, в хода на производството е бил представляван от адвокат и не е предприел действия във връзка с евентуално конституиране на друга ответна страна /в това число след запознаване със становището на посочената от него такава относно основателността на претенцията и указанията на съда в доклада/. При това положение и с оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, е било постановено решение спрямо определения от ищеца ответник, по отношение на който, обаче, с оглед събраните доказателства, е било прието, че претенцията е неоснователна - т. е., че той не е пасивно материалноправно легитимиран.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Как следва да бъде оформен договорът за правна помощ между страната и нейния процесуален представител и следва ли същият да съдържа уговорки за начина и срока на плащане на адвокатското възнаграждение, както и отбелязване относно получаването му от довереника, когато същото е платено в брой, за да се приеме удостоверителния характер на договора като разписка и разходът да бъде присъден на доверителя?
Каква е доказателствената сила на писмен договор, в който има поправки, добавки, нечетливи и грешни имена на страна?
Следва ли съдът да даде равни възможности на страните за запознаване с представените доказателства и достатъчно време за запознаване с тях?
Какви са критериите за уважаване на своевременно направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и следва ли националният съд да откаже да приложи националната правна уредба относно размера на присъжданото адвокатско възнаграждение, ако с него се нарушава конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какви обстоятелства трябва съдът да съобрази, за да приеме едно вземане на длъжника за несъбираемо при преценка за наличие на състояние на неплатежоспособност в производство по откриване на производство по несъстоятелност на длъжника? Достатъчно ли е да се прецени едно вземане като несъбираемо само поради наличието на наложени запори от кредитори на длъжника, или съдът следва да изследва и обективното състояние и характеристики на вземането и на наложените върху него запори, както и дали по своя характер и правни последици наложените запори са обезпечителни или изпълнителни?
Може ли вземане на държавата по предявен от КОНПИ осъдителен иск по чл. 154, ал. 1 ЗОНПИ (чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ да бъде предявено в открито производството по несъстоятелност на ответник по иска, и приложима ли е разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ по отношение на това вземане в случай на неговото непредявяване в преклузивия срок по чл. чл. 688, ал. 1, във връзка с чл. 685, ал. 1 ТЗ?
Длъжен ли е съдът по несъстоятелността (включително въззивният съд) при разглеждане на делото за откриване на производство по несъстоятелност служебно да установява факти и да събира доказателства, релевантни към въпроса за наличието или липсата на състояние на неплатежоспособност на длъжника, в т. ч. да назначи съдебна финансово-икономическа експертиза за установяване на реалното съществуване в актива на дружеството на посочени в неговия счетоводен баланс краткосрочни инвестиции и други краткотрайни активи?
Може ли съдът да приеме за недоказан факт, който е релевантен за конкретния спор и е от решаващо значение за делото, без да е посочил този факт като нуждаещ се от доказване и без преди това във въззивното производство да е уведомил страните, че го счита за спорен?
Каква е степента на задължителност на указанията на Върховен касационен съд по прилагането и тълкуването на закона за въззивния съд, на когото делото се връща за ново разглеждане, съобразно разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК - безусловна ли е тази задължителност или са допустими отклонения от указанията при повторното разглеждане на делото от въззивния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
чл. 155 ГПК, чл. 233 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 608 ал. 2 ТЗ, чл. 621а ал. 1 т. 2 ТЗ, чл. 625 ТЗ, чл. 631 ТЗ, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 688 ТЗ, чл. 692 ал. 4 ТЗ, чл. 692 ТЗ, чл. 739 ал. 1 ТЗ
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустим ли е искът за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка до размер на наследствената част на ищцата от баща й, при положение че по друго дело е направен отказ от същия иск и производството е прекратено с влязло в сила определение?
Погасява ли се с изтичане на петгодишен срок от смъртта на прехвърлителя правото на наследника да развали договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка за наследствената му част и своевременно ли е направено възражението за давност пред ОС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът, при наличие на спор между страните относно обстоятелството налице ли е пълна идентичност на процесните сметни претенции за подобрения с претенциите, предявени пред друг състав на районния съд, което производството е приключило с влязло в сила прекратително определение поради отказ от иск, за изясняване на това обстоятелство да назначи съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса?
Напълно идентични ли са претенциите за подобрения, предявени пред два различни състава на районния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Налице ли е незаконен акт, когато към момента на взетото решение за предявяване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество все още не е било прието ТР №4/18.05.2023 г. по тълк. д. №4/2021 г. ОСГК на ВКС и непосредствено след обявяването му КОНПИ е взела решение за отказ от иска, основан на тълкувателното решение, и производството по делото е прекратено на основание чл. 233 ГПК, а наложените обезпечителни мерки – отменени, съгласно чл. 402 ГПК?
Налице ли е основание за ангажиране на отговорността на държавата, ако в тази хипотеза единствените обезпечителни мерки са запор на банковите сметки на проверяваното лице с незначителна наличност?
Следва ли да се ангажира обективната отговорност на държавата за това, че КОНПИ е предявила иск за отнемане на незаконно придобито имущество срещу втори ответник, за когото в предварителната фаза на производството не са събрани категорични доказателства да е свързан с проверяваното лице (пар. 1, т. 15 ДР ЗОНПИ), а искът е насочен и срещу втори ответник с единствената цел КОНПИ да обоснове значителното несъответствие по пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ?
Има ли съдът по предявения иска за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно предявяване и поддържане на иск за отнемане на незаконно придобито имущество задължението служебно да изиска и приложи приключилото гражданско дело, за да установи какви са били конкретната ангажираност и процесуални усилия на ответника по него/на лицето, което претендира обезщетението, както и служебно да установи кога е влязла в сила присъдата за престъплението, послужило като основание за проверката, за да обоснове или да изключи паралелното развитие на двете производства – гражданското и наказателното, като обстоятелство от значение за определяне размера на обезщетението по справедливост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Отговаря ли твърдението за наличие на основание за отвод на съдия по чл. 22, ал. 1 ГПК на някое от основанията за отмяна на влязло в сила решение, изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК?
Допустима ли е молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато тя се основава единствено на твърдения за основания за отвод по чл. 22, ал. 1 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2021
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Златина Рубиева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли въззивният съд да изследва и основава решението си на факти и обстоятелства, които не са въведени с въззивната жалба, в нарушение на диспозитивното начало и чл. 269 ГПК?
Дължи ли ответникът разноски по иск с правно основание в чл. 19 ЗЗД, когато е бил в неизпълнение към момента на завеждане на иска, но изпълни задължението си в хода на процеса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 19 ЗЗД, чл. 233 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 278 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 47 ал. 1 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 78 ал. 2 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.