чл. 233 ГПК
Отказ от иска
Чл. 233. Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Подлежат ли на касационно обжалване определенията на апелативния съд, постановени като въззивна инстанция по чл. 248 ГПК във връзка с прекратително определение по чл. 233 ГПК в частта за разноските?
Процесуално допустима ли е касационна частна жалба срещу определение на апелативен съд в случай, че такова определение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Изявлението за отказ от исковете, предмет на висящото производство, изхожда ли от легитимирано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК.
Следва ли производството по делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес от касационна проверка след отказ от исковете.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Когато делото е прекратено поради отказ от иска, основан на промяна в извънсъдебното поведение на ответника след предявяването му, длъжен ли е съдът при извършване на преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение да съобрази обема на предоставената адвокатска защита към момента на определението по чл. 233 ГПК?
В случай, че ответникът е възразил, че не е давал повод за завеждане на иска, длъжен ли е съдът при прекратяване на производството поради отказ от иска да извърши преценка дали ответникът е дал повод за завеждане на делото въз основа на всички относими доказателства и възражения на страните, включително, когато същите са допуснати, но не са събрани?
Допустимо ли е присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК при неизяснена фактическа обстановка относно поведението на ответника и наличието на повод за завеждане на иска и без обсъждане на релевантните възражения?
В случай, че съдът счита за достатъчно основание за даден повод за завеждане на иска самият факт на прехвърлителна сделка от ответника – длъжен, как се гарантира принципът на състезателно начало (чл. 8, ал. 1 ГПК), на равнопоставеност на страните (чл. 9 ГПК) и на установяване на истината (чл. 10 ГПК)?
Какви са критериите за преценка за наличие на повод за завеждане на иска при предявен иск по чл. 135 ЗЗД, изпълнение на задължението на ответника в хода на процеса и направен отказ от иска?
Защитава ли ответникът – приобретател самостоятелни права в процеса по заведен иск по чл. 135 ЗЗД? Ако се приеме, че ответникът – прехвърлител, който е изпълнил задължението в хода на процеса, по презумпция е дал повод за завеждане на иска, прилага ли се такава презумпция и за ответника – приобретател? Ако ответникът – прехвърлител по иск по чл. 135 ЗЗД погаси процесното задължение, по повод на което е заведен искът, какви средства за защита има ответникът – приобретател по отношение на разноските и може ли той самостоятелно да защити правата си при положение, че не е дал повод и за прекратяване на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Разпоредбите на чл. 271 ТЗ и чл. 15, ал. 1, изр. 1 ЗЮЛНЦ приложими ли са за религиозни институции, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Христова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в своето решение всички доказателства по делото, относими към правния спор, и то в тяхната съвкупност, както и доводите на страните? Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се? Длъжен ли е въззивният съд да изложи разбираеми и логически последователни правни съждения за да се приеме, че решението съдържа мотиви по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК?
При данни по делото, че до 2003 г. на територията на населеното място /гр. П./, са съществували повече от едно регистрирано местно поделение със статут на юридическо лице към една религиозна общност /по делото е установено, че са съществували три регистрирани местни поделения със статут на юридическо лице/, за които няма данни да са притежавали процесните имоти, да са прекратени и тяхното прекратяване да е вписано в съответните регистри съответно притежавано от тях имущество да е преминало към ищеца, следва ли да се приеме, че е налице универсално правоприемство и че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест по чл. 154 ГПК? Следва ли да се приеме, че ищецът е изпълнил възложената му доказателствена тежест за установяване на универсално правоприемство, при положение че за съда липсва несъмненост и сигурно убеждение в истинността на наведеното от ищеца фактическо твърдение? Съдът следва ли да приеме за осъществени твърдените от ищеца факти и обстоятелства, ако страната не се справи с доказателствената тежест, и за настъпването им съществува вероятност, но не и несъмненост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 12 ГПК, чл. 124 ГПК, чл. 154 ГПК, чл. 17 ал. 2 ГПК, чл. 233 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 270 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 498 ГПК, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 79 ЗС, чл. 80 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Ако авторът на измамата по смисъла на чл. 29 ЗЗД, извършена спрямо насрещната страна, е адвокат в качеството му на процесуален представител на страна по делото, може ли да се счита, че същата е извършена от представляваната страна по същото дело, която черпи благоприятния последици от действията на адвоката-пълномощник? Може ли да се счита, че представляваният има умисъл за измамливи действия, извършени от неговия представител по пълномощие, у когото е налице умисъл? Не излизат ли извън обхвата на представителната власт по пълномощие измамливите действия на пълномощника спрямо насрещната страна по висящото гр. д.761/2014 г. по описа на РС - Смолян, за да се приеме, че действията са извършени от негово име? Длъжен ли е адвокатът - процесуален представител на едната страна по делото да разяснява на насрещната страна по същото дело последиците от подписването на проект за правен документ, предложен от същия адвокат и предназначен за внасяне по същото дело? И ако не е длъжен, как тогава самият факт на предлагането за подписване на този документ и използването му по-късно по делото, следва да се квалифицира като умишлено измамливо действие на адвоката спрямо насрещната страна? Подписването на документ, изготвен от адвоката на едната страна по висящо гражданско дело, предложен за подпис на насрещната страна, може ли да се квалифицира като измама спрямо същата насрещна страна, която го е подписала, само поради факта на самото съдържание на текста, съдържащо различни по своя характер изявления, едно от които води до неблагоприятни последици за същата страна? Съставлява ли акт на груба небрежност спрямо нейните интереси, ако страната по висящото дело подпише документ, предложен от адвоката на насрещната страна по същото дело, без първо да се консултира със своя адвокат? Грубата небрежност в горния смисъл изключва ли квалификацията на подписването на същия документ и използването му по-късно по делото като резултат от измама, извършена от противниковия адвокат? Обстоятелството, че документът се подписва пред нотариус изисква ли в по-голяма степен осторожност и проява на дължима грижа за защита на собствените интереси - чрез консултация с адвокат, който страната има по делото? Необходимо ли е в молбата за отказ от иск по конкретно посочено в нея дело да се сочи и името на ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.