чл. 229 ал. 1 ГПК
Спиране на производството
Чл. 229. (1) Съдът спира производството:
1. по съгласие на страните;
2. в случай на смърт на някоя от страните;
3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора;
5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;
6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон;
7. в изрично предвидените в закон случаи.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Налице ли е връзка на преюдициалност между производство по чл. 517 ГПК за прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност, по което ищец е кредиторът - взискател, а ответник е дружество, чийто едноличен собственик на капитала е длъжникът, от една страна, и от друга страна - производство по чл. 439 ГПК, образувано по иск на длъжника за оспорване на изпълнението на висящото изпълнително дело, по което взискателят е овластен за предявяване на иска по чл. 517 ГПК?
Допустимо ли е ползването на процесуално изявление от страна, което съдържа твърдение за наличие на преюдициално производство, обуславящо според страната основание за спиране на делото, което процесуално изявление е направено след приключване на съдебното дирене по делото; Допустимо ли е служебно установяване на обстоятелства от съда след приключване на съдебното дирене по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е гражданският съд да спре производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато е сезирана Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с твърдения за злоупотреба с господстващо положение по чл. 102 ДФЕС, а този въпрос е въведен като възражение за нищожност/непротивопоставимост на договорна клауза (минимален гарантиран брой абонати/минимална гаранция) и е определящ за изхода на гражданския спор?
Съвместимо ли е с принципа на ефективност (effet utile) и задължението за лоялно сътрудничество по правото на ЕС национален процесуален подход, при който съдът признава, че установяването на злоупотреба по чл. 102 ДФЕС е в компетентността на конкурентния орган, но отказва да изчака произнасянето му и окончателно решава спора по договорното вземане?
Следва ли чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК да бъде тълкуван в съответствие с правото на ЕС, така че да допуска (или да изисква) спиране и при висящо административно производство пред КЗК, когато иначе упражняването на права, произтичащи от чл. 102 ДФЕС, става практически невъзможно или прекомерно трудно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
чл. 21 ЗЗК, чл. 229 ал. 1 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 302 ГПК, чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да приобщи доказателство за новоузнато от страната обстоятелство след срока за отговор на въззивната жалба при представянето му при първа процесуална възможност?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви защо приема едни доказателства и експертни изводи, а не приема други, респективно да назначи допълнителна експертиза при наличие на противоречиви експертни изводи?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички възражения на страните?
Когато пред него се разкрият престъпни обстоятелства, въззивният съд, длъжен ли е да спре производството по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да изследва каузалното правоотношение, включително наличието или липсата му, когато издателят на записа на заповед е направил възражение за наличието или за липсата на каузално правоотношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли съдът да спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по иск по чл. 439 ГПК, в което ищецът се е позовал на правопогасяващ факт извършено прихващане със свое насрещно спорно вземане от ответника, до приключване с окончателен съдебен акт на производството по чл. 430 ТЗ, в което се установява вземането на ищеца и в което ответникът е направил същото възражение за прихващане?
Различни по съдържание ли са възражения за прихващане, които касаят едни и същи страни, едни и същи насрещни вземания, но първото възражение за прихващане изхожда от едната страна, а второто – от другата?
Допустим ли е иск по чл. 439 ГПК, който се основава на факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо, които са могли да бъдат наведени в производството, по което е издадено изпълнителното основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
От коя дата дадена директива е влязла в сила и съдилищата на държавите-членки трябва да се въздържат, доколкото е възможно, от тълкуване на вътрешното право по начин, който би могъл сериозно да компрометира след изтичане на срока за транспониране постигането на целта, преследвана от тази?
Задължително ли е за националния съд решение на националния конституционен съд в частта, с която е тълкувано правото на ЕС и съответствието на националното законодателство с правото на ЕС?
От кой момент се счита за отменен подзаконов нормативен акт поради противоречието му с правото на ЕС и практиката на СЕС?
Допуска ли правото на ЕС да се разпределя топлинна енергия за сградна инсталация без да са налице монтирани радиатори в общите помещения на сградата?
Съответства ли формулата (зависимостта) по т. 6.1.1. от Методиката към Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./ на Закона за енергетиката, Закона за енергийната ефективност и на правото на ЕС?
Прилага ли се чл. 147а З. към договорите за продажба на топлинна енергия на потребители?
Длъжен ли е съдът като правораздавателен орган да прилага по-високия по степен нормативен акт, като констатира и елиминира противоречието в рамките на правораздавателната си дейност по конкретен правен спор?
Дали съдът е длъжен да мотивира решението си чрез посочване на фактически и правни изводи и да постанови решението си като обсъди всички релевантни за спора твърдения и възражения на страните и след като извърши самостоятелна преценка на всички събрани доказателства?
Длъжен ли е съдът да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните?
Длъжен ли е съдът по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания, които съдът няма?
Длъжен ли е съдът да обсъди заключението на вещо лице с всички доказателства по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Има ли задължение въззивният съд съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната й жалба и да изложи свои собствени мотиви по предмета на спора?
В контекста на влязлото в сила решение по гр. д. №18470/2019 г. на ВРС представляват ли „нови факти“, настъпили след приключване на съдебното дирене по това дело относно упражняваното от ответника владение, установено от 21.02.2013 г., осъществилата се покупко-продажба на 08.03.2022 г., по силата на която настоящата ищца К. Ц. К. е придобила имота; Тази сделка представлява ли „нов факт“, непреклудиран от силата на пресъдено нещо?
Доколкото в производството по гр. д. №18470/2019 г. на ВРС със сила на пресъдено нещо е установено, че искът за предаване на владението върху процесния имот е неоснователен и същият е отхвърлен, повторно предявеният понастоящем от настоящата ищца иск на същото правно основание процесуално допустим ли е, изхождайки от разпоредбата на чл. 229, ал. 1 ГПК за непререшаемост на спора, а именно – наличие на абсолютна отрицателна процесуална пречка за съществуване на правото на иск и има ли за последица приложението на тази разпоредба прекратяване на производството по делото?
Отпаднало ли е правното основание за осъществяване на владение върху имота от страна на ответника Ж. А.; владее ли същият имота на валидно правно основание, с оглед сключения на 22.01.2013 г. между него и праводателите на ищцата предварителен договор за покупко-продажба на имота, респективно, с подписването на допълнителното споразумение към него от 21.02.2013 г., когато продавачите са предали владението върху имота на купувача и оттогава той е във владение на същия; обвързва ли този договор страните в облигационно правоотношение; действа ли договорът между страните, при положение, че преди предявяване на иска същият не е прекратен, не е развален, не е обявен за окончателен, и по време на действието му прехвърлителите и тяхната правоприемница К. Ц. К., макар и собственици, могат ли да искат връщане на владението върху имота?
Владението върху имота, което осъществява купувачът по предварителния договор Ж. А., въз основа на уговореното в този договор, годно ли е да го направи собственик на основание изтекла придобивна давност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
чл. 108 ЗС, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 229 ал. 1 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 298 ал. 2 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 363 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Има ли преюдициално значение за спора предявеният иск по чл. 79 ЗС пред предявения иск за делба по гр. д. №6592/2017 г. на СРС, 144 с-в?
Могат ли съдебните решения, постановени по гр. д. №6592/2017 г. на СРС, 144-ти състав и в. гр. д. №8442/2020 г. на СГС, издадени по отношение на несъществуващ субект, да породят правни последици за страните по отношение на предявения иск за собственост, основан на чл. 79 ЗС, по гр. д. №46/2023 г. на РС-Лом?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Налице ли е основание за спиране на гражданско производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато е образувано и висящо административно производство пред КЗК за установяване на нарушение по чл. 37, ал. 1 ЗЗК?
Може ли решението на КЗК, постановено по административно производство за нарушение на чл. 37 ЗЗК, да има обвързваща сила за гражданския съд, разглеждащ искове по ЗЗТТ за нарушение на правото на търговска тайна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диляна Господинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Преди да направи преценка за наличието на основанията по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, следва ли съдът да извърши справка, че исковата молба по обуславящото дело е приета за редовна? В случай, че първоинстанционният съд е констатирал, че към момента на извършване на проверка от него, не са налице данни дали исковата молба по обуславящото дело е приета за редовна, дължи ли въззивният съд преди произнасянето си, проверка за движението по обуславящото дело, съответно приета ли е за редовна исковата молба? Когато по две дела спорът е идентичен, следва ли да бъде спряно едно от производствата или съдът трябва да извърши преценка за наличието на условията по чл. 213 ГПК за евентуално служебно съединяване на исковете в едно производство за издаване на общо решение по тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли съдебното производство да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК след приключване на съдебното дирене и постановяване на решение по съществото на спора от въззивния съд?
Допустима ли е analogия с разпоредбата на чл. 229, ал. 2 изр. 2 ГПК при искане за спиране на производството след приключване на съдебното дирене?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.