чл. 35 ГПК

Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на всеки от съединените искове да изходи от твърдените факти за осъществени неправомерни действия на ответника, да изложи и обоснове собствени мотиви /резултат на решаваща, а не на контролна дейност/, да не въвежда служебно спорни въпроси, които не са сочени от страните и не са включени в предмета на делото и да не се позовава на служебно известни факти във връзка с други водени от страните дела? Обвързани ли са съдилищата от принципа на справедливост, заложен в нормата на чл. 4 пар. 3, ал. 2 ДЕС и длъжен ли е въззивният съд да осигури правата и свободите, дадени на правните субекти от правото на ЕС и КЗПЧОС? При предявен иск за заплащане на адвокатско възнаграждение въз основа на сключен договор за адвокатска услуга, в който не е уговорен размер на възнаграждение, длъжен ли е въззивният съд да изходи от въведените от ищеца факти за наличие на неизпълнение и може ли той по аналогия на чл. 36, ал. 3 ЗАдв да определи размера на дължимото възнаграждение? Подлежат ли на обезщетяване пропуснатите ползи, причинени от договорно неизпълнение? Дължи ли се обезщетение за причинени неимуществени вреди от договорно неизпълнение и други деликти поради нарушаване на общото правило на чл. 45 ЗЗД? Накърняват ли доброто име, честта и достойнството на адвокат действията на негов клиент, който, след като е оттеглил пълномощията му по висящо дело, неоснователно е поискал от съответната Адвокатска колегия ангажиране на дисциплинарната отговорност на адвоката? Накърняват ли доброто име и репутацията на лице действия, състоящи се в негативна публикация във Фейсбук профил, когато имената на лицето не са посочени, но то може да бъде идентифицирано от посочени професия, образование и близост с друго лице, обект на същата публикация? Допустимо ли е съдът да се произнесе по искане или възражение, което не е въведено и от двете страни в предмета на делото, чрез излагане в решението само на правни теоретични изводи, без да са обсъдени доказателствата и доводите на двете страни?