чл. 227 ГПК

При анализиране на решаващите изводи на апелативния съд, изложени в мотивите на решението, се установява, че въззивният съд незаконосъобразно е приложил основополагащите процесуални правила, обуславящи недопустимостта на първоинстанционното решение, постановено по предявен отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за отричане със сила на пресъдено нещо на процесуалното право на кредитора (взискателя) да удовлетвори чрез помощта на държавната принуда свое изискуемо притезание – поради изтекла погасителна давност.
Допустим ли е иск по чл. 439 ГПК, когато длъжникът се позовава на изтекла погасителна давност на вземането, настъпила преди влизане в сила на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, при положение че правото да се направи възражение за погасителна давност не се погасява по давност и може да бъде упражнено по всяко време?
Допустимо ли е погасителната давност, която по силата на материалното право погасява единствено възможността за принудително събиране на вземането, да бъде поставяна в зависимост от това дали кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, при положение че от настъпване на предсрочната изискуемост на вземането до влизането в сила на заповедта за изпълнение са изминали повече от пет години без предприемане на принудително изпълнение, и приема ли се недопустимост на иска по чл. 439 ГПК в такава хипотеза, остава ли длъжникът без ефективна съдебна защита срещу принудително изпълнение на погасено по давност вземане?