чл. 127 ал. 2 ГПК

В случай, че с молбата с която е поискано възстановяване на срок по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК не са представени доказателства за наличие на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, то счита ли се същата за нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 или на чл. 127, ал. 2 ГПК и длъжен ли е съдът да даде указания за привеждането й в редовност?
Счита ли се за особено непредвидено обстоятелство, което страната не може да преодолее, поведението и бездействието на нейния служебен защитник, който дори не е уведомил страната, че няма да извършва действия по обжалването на връченото само и единствено на него първоинстанционно решение?
В случай, че правата на страната се упражняват от служебен защитник, който не е извършил в определен преклузивен съгласно закона срок действие, и впоследствие самата страна е подала молба за възстановяване на срок, то длъжен ли е съдът да даде указания и да изследва обстоятелството, дали не са били налице особени непредвидени обстоятелства, които да са били пречка за осъществяване на действията по обжалване на постановеното решение от самия служебен защитник?
При създалата се по делото фактическа обстановка, от кой момент възниква правото на страната да предяви претенцията си срещу неизпълнилия задълженията си служебен защитник, а именно от момента, в който същият е пропуснал преклузивен съгласно закона срок, или от момента, в който окончателно с влязъл в законна сила съдебен акт бъде съдебно признато за установено, че срокът е пропуснат и не може да бъде възстановен?
Следва ли да се приеме, че лицето на което е осигурена правна помощ, като му е назначен особен представител, и който особен представител не е избран от лицето, че връчването на съдебно решение от страна на съда на същия следва да се приеме и за валидно връчване на лицето, което се ползва от особеното представителство, доколкото назначеният особен представител не е уведомил лицето което представлява за получаване на подлежащия на обжалване съдебен акт?