чл. 349 ал. 1 ГПК

Възможно ли е уважаване на възлагателна претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК на имот, който е жилище и е неподеляем, в полза на упражняващия родителски права съсобственик, при наличието на изрично съгласие на другия съсобственик, макар да не е налице един от елементите на фактическия състав на възлагането? Делба, поискана от единия родител, относно имот - семейно жилище, в което живее непълнолетното му дете, представлява ли упражняване на родителска отговорност по смисъла на чл. 1, пар. 1, б. б от Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. /отм., сега заменен с Регламент /ЕС/2019/1111/, при условие, че ползването на жилището е предоставено на другия родител, упражняващ родителските права, а правото на упражняване на родителските права включва по-специално правото да се определи мястото на пребиваване на детето? Критерият „най-добър интерес на детето“ следва ли да се използва стеснително и да намира приложение единствено и само в делата за развод и родителски права, или има значение и в други отрасли на правото, включително в делата за делба, когато ползването на семейното жилище е присъдено на отглеждащия родител до 18 г. възраст на детето и същото няма друг имот, в който да се премести след публичната продан. Вписването на съдебното решение в имотния регистър съгласно чл. 57, ал. 1, изр. 2 СК достатъчна защита ли е за интересите на детето при изнасяне на имота на публична продан в делото за делба? Делбата на семейно жилище, предоставено на единия съпруг с бракоразводно решение, в хипотеза на съсобственост върху него между двамата съпрузи и изнасянето на семейното жилище на публична продан противоречи ли на правото на семеен живот на детето съгласно чл. 8 КЗПЧОС и на защита на висшите интереси на детето, съгласно чл. 3 Конвенцията на ООН за правата на детето и чл. 24 от Хартата на основните права на ЕС? Как се отнася задължението на родителите да осигурят жилище на детето/съгласно препоръките на Европейската комисия и Конвенцията на ООН за правата на детето за осигуряване на жилищни условия и гарантиране на безопасна и сигурна среда на детето“/ и предоставянето от бракоразводния съд на правото на ползване на отглеждащия родител до навършването на 18 г. възраст на детето, спрямо правото на съсобственика-родител да иска делба на съсобствени имот. Това не обезсмисля ли изобщо клаузата на чл. 56, ал. 5 СК за защита на интересите на детето, още повече, когато детето е с физически увреждания и висока степен на инвалидност, какъвто е настоящият случай? Допустимо ли е да се прекъсне ползването на семейното жилище преди 18 г. възраст на детето, без да се изследва най-добрия му интерес, без да се съберат доказателства дали детето и отглеждащият родител имат друг имот, в който да се преместят, или остават на улицата?