чл. 456 ал. 1 ГПК

Разпоредбата на чл. 456 ГПК допуска ли присъединяване на изпълнителни дела или касае само възможност на взискател по едно изпълнително производство да се присъедини към друго такова?
Налице ли са предпоставките на чл. 456 ГПК за присъединяване на взискател по едно изпълнително дело към друго, когато към момента на образуване на изпълнителните дела взискателят е един и същ? Допустимо ли е взискателят по едно изпълнително дело да се присъедини към друго, образувано от него, изпълнително дело, когато двете изпълнителни дела са образувани въз основа на различни изпълнителни листове, издадени по различно време и въз основа на различни изпълнителни основания, когато единият от длъжниците е осъден и по двата изпълнителни листа, а другият длъжник е осъден само по единия изпълнителен лист?
Ако по разпореждане на съдебен изпълнител едно изпълнително дело неправилно е присъединено към друго, образувано по искане на същия взискател, исканията на взискателя и действията на съдебния изпълнител по едното изпълнително дело прекъсват ли давността за вземането по другото изпълнително дело? При подадена обща молба от взискателя по двете „присъединени“ изпълнителни дела за извършване на изпълнителни действия чрез налагане на възбрана върху имот, собственост само на един от длъжниците, който е длъжник само по едното от „присъединените изпълнителни дела, прекъсва ли давността за вземането, предмет на другото изпълнително дело, по което длъжникът, чийто имот се иска да бъде възбранен, не е страна?
Искането на взискателя за налагане на възбрани и налагането на възбрани от съдебния изпълнител по изпълнителното дело за събиране на вземане от длъжник – физическо лице върху имоти, собственост на събирателно дружество, в което длъжникът – физическо лице е съдружник, прекъсва ли давността за вземането по същото изпълнително дело при положение, че не е издаден изпълнителен лист срещу събирателното дружество, респективно срещу неограничено отговорните съдружници (в това число и физическото лице - длъжник по изпълнителното дело), за същото вземане срещу длъжника – физическо лице, за събирането на което вземане е образувано изпълнителното дело? Искането на взискателя за налагане на възбрани и налагането на възбрани от съдебния изпълнител върху чужд имот представлява ли действие, което да е годно да прекъсне давността за вземането срещу длъжника, при положение, че той не е собственик на възбранените имоти, както и тези искания на взискателя за налагане на възбрани, респ. исканията му за извършване на описи и продажба на възбранените чужди имоти, следва ли да бъдат надлежно конкретизирани по вид, предназначение, площ, местонахождение и т. н., за да може съдебният изпълнител да извърши проверка дали длъжникът по изпълнителното дело е собственик на възбранените имоти, за които се иска извършване на опис, оценка и публична продан?
При настъпила перемпция по изпълнително дело, образувано преди постановяване на Тълкувателно решение №2/2013 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, която перемпция е настъпила преди постановяване на това тълкувателно решение, от кой момент е започнала да тече новата давност – от момента на настъпване на перемпцията или от момента на постановяване на Тълкувателно решение №2/2013 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?
Остава ли спряна давността за вземания, за чието събиране е образувано изпълнително производство преди постановяване на Тълкувателно решение №2/2013 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по което взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително действие и съдебният изпълнител не е постановил изричен акт за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като двегодишният срок е изтекъл преди постановяване на Тълкувателно решение №2/2013 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?
Искането на взискателя за извършване по изпълнителното дело на справка в НОИ относно осигурителния статут на длъжника прекъсва ли давността за вземането?
Когато съдът преценява кои искания на взискателя прекъсват давността да вземането, необходимо ли е съдът да конкретизира тези искания в мотивите на решението си по вид, дата на извършване и взискател, за да се прецени дали те са годни да прекъснат давността за вземането, предмет на конкретното изпълнително дело, или е достатъчно съдът да посочи в мотивите, че от взискателя са направени искания за предприемане на действия за принудително изпълнение, без тези искания да са надлежно уточнени?
Исканията на взискателя прекъсват ли давността за вземанията в случаите, когато по тези искания няма последващи действия от съдебните изпълнители, включително, когато такива не са извършени поради бездействие на взискателя, напр. неплащане на държавна такса?
Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, както и длъжен ли е да изложи мотиви и да отговори на всички оплаквания и доводи на страните, както и по събраните доказателства във връзка с тях, чрез формиране на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи в качеството си на инстанция по съществото на спора?
Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази със задължителната практика на ВС, ВКС, обективирана в ППВС №3/1980 г., Тълкувателно решение №2/2013 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №3/2023 г. по тълк. д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №2/2024 г. по тълк. д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, като ги тълкува според точния им смисъл и събраните по делото доказателства?