чл. 146 ал. 1 т. 3 ГПК
Доклад по делото
Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа: […]
3. кои права и кои обстоятелства се признават;
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дължи ли се изчерпателно изброяване на всяко конкретно усложнение в писмената бланка или е достатъчно реално, своевременно и в подходящ обем информиране по чл. 88 ЗЗ, за да се приеме, че присъщите рискове преминават върху пациента?
При установена липса на лекарска грешка и спазени стандарти може ли да се ангажира отговорност по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД само поради пороци на бланката за информирано съгласие?
Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички приети по делото доказателства в тяхната съвкупност, вкл. заключенията на вещите лица, и едва след съпоставянето им с останалия доказателствен материал да изгради вътрешното си убеждение относно наличието или липсата на причинно-следствена връзка между релевантните факти?
При наличието на експертиза, която е приета от двете страни по делото, в която изрично се посочва, че интервенцията е извършена съгласно диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека и не е налице лекарска грешка, може ли въззивният съд да не се съобрази с тези факти при постановяването на решението си?
Какви задължения има съда, когато кредитира или не е съгласен с приетите по делото СМЕ, дължи ли въззивният съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, в това число и всички приети по делото експертизи? Длъжен ли е съдът да изложи подробни мотиви защо кредитира или не експертиза?
Изисква ли законът писмено конкретизиране на всяко възможно усложнение като единствено допустим начин за доказване на информирано съгласие или са допустими и други доказателства /вкл. свидетелски показания и мед. документация/ при оценка в съвкупност, предвид, че декларацията за информирано съгласие е свидетелстващ документ, а не конститутивна форма по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК?
Допустимо ли е въззивният съд да приложи чл. 266, ал. 3 ГПК и да допуска нови твърдения/доказателства въз основа на общо оплакване за непълен доклад, когато докладът на първата инстанция е обявен, приет и неоспорен, без въззивният съд да е индивидуализирал конкретния порок на чл. 146 ГПК и без да е посочил какви указания липсват и как именно този порок е възпрепятствал страната да стори исканията си в първата инстанция?
Следва ли въззивният съд да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпилата вреда и противоправно поведение на дееца въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин, и в частност следва ли при вреда, настъпила при и по повод оказана здравна помощ, от медицинско заведение да се посочи в какво се изразява нарушението утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какво е доказателственото значение на направено от страна съдебно признание на релевантни за основателността на иска, неизгодни за страната факти и обстоятелства, и правилно ли са ценени от решаващия състав съобразно правилото на чл. 175 ГПК?
Следва ли да се включи в годишния процент на разходите на договор за потребителски кредит по см. на чл. 19, ал. 4 ЗПК и пар. 1 ДР ЗПК възнаграждение, дължимо на трето лице по силата на договор за поръчителство от третото лице на връщането на заемната сума по договора за кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе със собствени изрични мотиви по всички възражения и относими на спора факти, изложени от страните?
При увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, от кой момент е дължима и следва да се присъди законната лихва върху увеличения размер – от датата на първоначалната искова молба или от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. първо ГПК за увеличаването на иска?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
чл. 110 ЗЗД, чл. 111 ЗЗД, чл. 146 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 200 ал. 1 КТ, чл. 200 КТ, чл. 214 ал. 1 ГПК, чл. 214 ал. 1 изр. 3 предл. първо ГПК, чл. 214 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 4 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 1 ГПК, чл. 358 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 358 ал. 2 т. 2 КТ, чл. 51 ЗЗД
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дали моментът на произнасяне на застрахователя по предявена застрахователна претенция е тъждествен с момента на получаване от увреденото лице по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на уведомлението за произнасянето по смисъла на чл. 378, ал. 9 КЗ, когато липсват доказателства кога това лице е получило произнасянето на застрахователя по чл. 108, ал. 1 КЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 146 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 1 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 380 ал. 1 КЗ, чл. 380 КЗ, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 432 КЗ, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 496 ал. 1 КЗ, чл. 496 КЗ, чл. 498 ал. 3 КЗ, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 6 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения, твърдения и доводи на страните, включително да обсъди всички доводи и оплаквания във въззивната жалба, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност за релевантните факти, на които те се основават, и да изложи мотиви по тях?
Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си, като обсъди в съвкупност всички доказателства, както и доводите и възраженията на страните, а ако не възприема някои от доказателствата, то да изложи съображения за това? (По исковете на основание чл. 439 ГПК)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Въпросът относно правилното приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при произнасянето по възражение за съпричиняване, респективно относно задължението на съда да извърши конкретна преценка доколко действията на пострадалия са в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат, след като съпостави поведението на участниците в ПТП и установи действителния обем на приноса на всеки от тях за настъпването му – противоречие с: решение №117 от 08.07.2014 г. по т. д. №3540/2013 г. на ВКС; решение №118/27.06.2024 г. по т. д. №3871/2013 г. на ВКС, I т. о.; решение №130/26.10.2023 г. по гр. д. №255/2023 г. на ВКС, IV гр. о.; решение №195/29.11.2023 г. по гр. д. №348/2023 г. на ВКС, I гр. о. Относно правилното приложение на чл. 52 ЗЗД и критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и по конкретно: Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултата на деликт телесни повреди? Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания и търпени болки на пострадалия и настъпили последици, и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите? Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС №4/1968 г.? Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката му и да съобрази значението на всяко увреждане и характера, продължителността и значението на последиците? За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС №4/68 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят уврежданията? Относно задължението на съда да обсъди всички оплаквания и доводи на страните, както и да обсъди съвкупно всички събрани доказателства като поясни значението им за изхода на спора и въз основа на тях преценява изводите на КСМАТЕ, както и относно задължението на съда да прецени обосноваността на изводите на съдебната експертиза като изложи и мотиви за това с оглед изискването на чл. 202 ГПК – противоречие с: решение №151 от 30.07.2019 г. по гр. д. №3044/2018 г. на ВКС, III гр. о.; решение №548 от 06.12.2010 г. по гр. д. №1119/2009 г. на ВКС, III гр. о.; решение №37/29.03.2012 г. по гр. д. №241/2011 г. на ВКС, I гр. о.; решение №34/22.02.2012 г. по гр. д. №652/2011 г. на ВКС, II гр. о.; решение №163 от 03.02.2021 г. по гр. д. №123/2020 г. на ВКС, III гр. о. Допустимо ли е съдът с решението да приема за безспорни факти и обстоятелства, които са заявени едва с въззивната жалба на едната страна и надлежно оспорени от другата с отговора и съответно не са отделени от съда като безспорни по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, нито за доказването им е разпределена тежест? – противоречие с: решение №35/24.04.2020 г. по гр. д. №1939/2019 г. на ВКС, IV гр. о.; решение №37 от 19.09.2022 г. по гр. д. №2417/2021 г. на ВКС, II гр. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали П. бил имал навика да пише писма до Прокуратурата на Република България и дали те били осмиващи, както твърдял той?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Може ли съдът да не кредитира експертно заключение, мотивирайки се със свои специални знания от областта, в която е възложил изготвяне на експертизата?
Когато релевантен за делото факт е отделен като ненуждаещ се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, може ли с решението съдът да установи друго относно този факт, без да е уведомил страните относно необходимостта от провеждане на доказване за него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли въззивният съд да отчете пропуск в доклада на първоинстанционния съд по иска по чл. 430 ТЗ по отношение на това кои обстоятелства се признават и кои оспорват (чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК) и в тази връзка да отчете липсата на указания както до ищеца по смисъла на чл. 146, ал. 2 ГПК, предвид възложената му, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствена тежест при оспорване твърдението му за извършено от него предоставяне на сумата по процесния кредит, така и до ответниците във връзка с извършеното от тях оспорване, че сумата по банков кредит №006 LD-R-001490/22/11/2010 г. е получена и да отстрани този порок, включително да даде указания какви процесуални действия да извършат? Може ли въззивният съд да приеме, че между страните е уговорен начин на плащане – безкасово, без такъв да е уговорен и без да има такива твърдения в исковата молба, без да е разпределена доказателствената тежест и без да са давани указания на страните в тази връзка, че ще счита за изпълнение на доказателствената тежест „заверката на банковата сметка, а на оспорващата страна – доверителите ми, че ще следва да опровергаят заверката на сметката? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и доводи на страните? Следва ли въззивният съд служебно да назначи експертиза за събиране на доказателства, които се събират служебно от съда при въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод за необоснованост на фактическите изводи? Следва ли въззивният съд да приеме, че сумата по процесния кредит не е предоставена на кредитополучателя, ако след като ищецът е бил задължен на основание чл. 190 ГПК да представи документи, удостоверяващи усвояването на процесния кредит и е предупреден, че при неизпълнение го грозят последиците на чл. 161 ГПК и той не изпълни това задължение? С какви доказателства по смисъла на ГПК следва да се установи изпълнението на поетото от банката кредитор задължение по договор за банков кредит за предоставяне на кредитната сума и усвояването и съобразно разпоредбата на чл. 305 ТЗ и може ли самото изявление на вещото лице в изготвената от него експертиза, но не почиващо на доказателства, които да са приети по делото или да са му предоставени от банката, да се приеме за доказателство за извършен превод/заверяване на сметката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
чл. 146 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 147 ал. 1 ЗЗД, чл. 153 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 161 ГПК, чл. 190 ГПК, чл. 195 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 305 ТЗ, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 430 ал. 1 ТЗ, чл. 430 ТЗ, чл. 53 ЗН
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.