Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Дължи ли се изчерпателно изброяване на всяко конкретно усложнение в писмената бланка или е достатъчно реално, своевременно и в подходящ обем информиране по чл. 88 ЗЗ, за да се приеме, че присъщите рискове преминават върху пациента?

При установена липса на лекарска грешка и спазени стандарти може ли да се ангажира отговорност по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД само поради пороци на бланката за информирано съгласие?

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички приети по делото доказателства в тяхната съвкупност, вкл. заключенията на вещите лица, и едва след съпоставянето им с останалия доказателствен материал да изгради вътрешното си убеждение относно наличието или липсата на причинно-следствена връзка между релевантните факти?

При наличието на експертиза, която е приета от двете страни по делото, в която изрично се посочва, че интервенцията е извършена съгласно диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека и не е налице лекарска грешка, може ли въззивният съд да не се съобрази с тези факти при постановяването на решението си?

Какви задължения има съда, когато кредитира или не е съгласен с приетите по делото СМЕ, дължи ли въззивният съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, в това число и всички приети по делото експертизи? Длъжен ли е съдът да изложи подробни мотиви защо кредитира или не експертиза?

Изисква ли законът писмено конкретизиране на всяко възможно усложнение като единствено допустим начин за доказване на информирано съгласие или са допустими и други доказателства /вкл. свидетелски показания и мед. документация/ при оценка в съвкупност, предвид, че декларацията за информирано съгласие е свидетелстващ документ, а не конститутивна форма по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК?

Допустимо ли е въззивният съд да приложи чл. 266, ал. 3 ГПК и да допуска нови твърдения/доказателства въз основа на общо оплакване за непълен доклад, когато докладът на първата инстанция е обявен, приет и неоспорен, без въззивният съд да е индивидуализирал конкретния порок на чл. 146 ГПК и без да е посочил какви указания липсват и как именно този порок е възпрепятствал страната да стори исканията си в първата инстанция?

Следва ли въззивният съд да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпилата вреда и противоправно поведение на дееца въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин, и в частност следва ли при вреда, настъпила при и по повод оказана здравна помощ, от медицинско заведение да се посочи в какво се изразява нарушението утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики?