чл. 127 ал. 1 т. 6 ГПК

- може ли да се приеме, че съдът е сезиран с редовно предявен иск, ако оспорения подпис под исковата молба се потвърди от ищеца, който заявява, че поддържа исковата молба; длъжен ли е съдът при преценка на свидетелските показания да съобрази показанията с целия събран доказателствен материал; може ли съдът да изгради собствени фактически изводи въз основа на предположения за осъществяване на определени факти, ако преценката на тези факти е предпоставена от наличието на специални знания; може ли гражданският съд да се произнася в рамките на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК без страните да са го сезирали със спор за нищожност, респ. незаконосъобразност на административен акт и материалноправните въпроси - добросъвестен ли е владелец на правото на строеж, започнал реализирането му в качеството на формален собственик на дворното място и може ли такова лице да придобие правото на строеж в рамките на кратката петгодишна давност, ако до завеждането на иска за собственост за земята, не е завършил сградата в груб строеж, и ако се прехвърли собствеността върху дворното място, без да са посочени сградите, презумира ли се прехвърляне на собствеността и върху сградите. Въпросите са поставени като разрешени с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.