чл. 124 ал. 4 изр. 2 ГПК
Видове искове
Чл. 124. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.) […] (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. „Какво съдържание има понятието българин" в пар. 2, т. 1 ДР ЗБГ - удостоверяващо принадлежността на лицето към българската държава като неин гражданин или удостоверяващо етническа принадлежност?“; 2. „Допустим ли е иск по чл. 3, ал. 2 Закона за българите живеещи извън Република България, вр. чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, единствено в случаите, когато лицето не разполага с документ от категорията на посочените в чл. 3 ЗБЖИРБ, който да установява и доказва факта, че живеещият извън България има български произход?“; 3. „Допустим ли е иск по чл. 3, ал. 2 Закона за българите живеещи извън Република България, вр. чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, за лицето, единствено в случаите, при които е проведено административно производство по чл. 29, ал. 4 ЗБГ и не е признат българският произход на молителя в производството по придобиване на българско гражданство по натурализация?“; 4. „Следва ли производството по чл. 3, ал. 2 Закона за българите, живеещи извън Република България да се разглежда от първоинстанционния по степен съд като производство по реда на чл. 542 ГПК и сл. с конституиране на съответните заинтересовани страни?“; 5. „При изселване на български граждани по Спогодбата между Народна Република България и Република Турция за изселване от НРБ в Република Турция на български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в Турция до 1952 година, ратифицирана с Указ №441 от 30.05.1968 година, влязла в сила от 19.08.1969 година, следва ли съдът да влага различно съдържание на понятията българин" и български гражданин от турски произход?“; 6. „По какъв начин се съотнася понятието български поданик от небългарски произход по Закона за българското поданство, утвърден с царски указ №275, публикуван в Държавен вестник, бр. 288/20.12.1940 година към понятието българин" с оглед различното третиране на лицата. Налице ли е идентитет между понятието произход и народност по Закона за българското поданство от 1940 година?“; и 7. „Следва ли съдът да отчита отбелязването на народността и вероизповеданието в съставените актове за раждане по отменения Законъ за лицата от 1907 година като обстоятелство, водещо до еднозначния извод, че лицето не е българин по смисъла на пар. 2, т. 1 ДР ЗБГ?“, които въпроси според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Очевидно неправилен ли е изводът на въззивния съд, че предявеният иск е недопустим, тъй като е за установяване на факти, а не на правни отношения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, като едновременно с него е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
има значение за основателността на иска за разваляне. Производството по гр. д. №1102/2022 г. на СГС, съответно и въззивното производство пред горния по степен съд, протича по реда на ГПК от 1952 г. /отм./, поради което ищцата по настоящото дело, която има качеството на ответница по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е длъжна да изчерпи всички свои правоизключващи, правопрепятстващи и правопогасяващи възражения срещу този иск, които следва да противопостави на ищцата, която се ползва от процесното завещание. Това е така, защото с влизане в сила на решението по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД ще се преклудират споровете по всички релевантни факти, осъществени до приключване на устните състезания, независимо дали са въведени или не в процеса - чл. 224, ал. 1 и чл. 255, изр. 2 ГПК /отм./. Аргумент в подкрепа на извода, че е недопустимо с предявения отрицателен иск да се въвежда оспорване съществуването на представен по друго дело документ, известен на страната по това дело, е и нормата на чл. 231, ал. 1, б. а ГПК /отм./. С иска ищцата се домогва по същество да се снабди с решение, което да й послужи в бъдещо извънредно производство по отмяна на влязло в сила решение, а това е недопустимо - т. 3 ТР №5/14.11.2012 г. по тълк. д. №5/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
от значение за изхода по конкретното дело. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
бил ли е носител ответникът на потестативното право да развали договора, съответно изправна страна ли е по него ищецът, са въпроси по същество, на които може да се даде отговор в производство по друг иск.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
е налице произнасяне на въззивната инстанция, същият не покрива общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като фактът на несъществуване на компанията – съпритежател на марката (към момента на заявката и към момента на предявяване на исковете), на който се основава въпросът, не е установен по делото, като за този факт, ищците, които се ползват от него, са могли да представят доказателства.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
1/ „Записаното в чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК отнася ли се към чл. 124, ал. 1 ГПК?“; 2/ „Кога и при какви случаи собственика на недвижими имоти (в случая на земеделски земи) може да предяви иск за собственост по чл. 108 ЗС, както и други видове искове, свързани с владението и ползването на земеделски имоти, за които твърди, че са изключителна негова собственост?“; 3/ „Може ли да се твърди, че е налице преюдициален спор и едновременно с това, че се касае за установяване на факти, имащи значение за уважаване на основния иск, при положение, че втория иск е предявен при условията на алтернативност, както и че търсените факти не са били настъпили към момента на предявяване на основния иск?“; 4/ „Необходимо ли е собственикът на земеделската земя да бъде уведомен от лицата, подписали договор за наем на земеделска земя, или да е подписал декларация по пар. 10, ал. 1 ПЗРЗИДЗСПЗЗ, за да има действие наемния договор спрямо него?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Как се преценява статута на имот в бивш стопанки двор на ТКЗС, за който има данни, че по регулационния план е проектиран като вътрешна улица, налице е решение на Общинския съвет за промяна във вида на общинската собственост и преобразуването й от публична в частна и одобрено изменение на РП, с което променено предназначението на имота от улица в част от имот с предназначение-за производствена дейност?
Дали не е очевидно неправилен извода на въззивния съд, че статут на имот като публична общинска собственост е пречка да се придобие по давност право на сервитут за законно изграден подземен електропровод и че в тази хипотеза се прилага мораториумът по пар. 1 ДР ЗС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, чл. 10 ал. 12 ЗСПЗЗ, чл. 109 ЗС, чл. 116 б. б ЗЗД, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 124 ал. 4 ГПК, чл. 124 ал. 4 изр. 2 ГПК, чл. 140 ГПК, чл. 145 ал. 1 ГПК, чл. 16 ЗУТ, чл. 193 ал. 1 ЗУТ, чл. 193 ЗУТ, чл. 195 ГПК, чл. 2 ЗОС, чл. 21 ал. 1 ЗОС, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 295 ал. 2 ГПК, чл. 3 ЗОС, чл. 3 ЗП, чл. 38 ЗС, чл. 48 ППЗСПЗЗ, чл. 48а ППЗСПЗЗ, чл. 5 ЗОС, чл. 55 ЗС, чл. 587 ГПК, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 6 ал. 3 ЗОС, чл. 63 ЗС, чл. 64 ЗЕ, чл. 75 ЗС, чл. 77 ЗС, чл. 78 ал. 2 ГПК, чл. 79 ал. 2 ЗС, чл. 8 ЗП, чл. 81 ЗС, чл. 84 ЗС, чл. 86 ЗС, чл. 92 ЗС
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. Какво съдържание има понятието българин“ в пар.2, т. 1 ДР ЗБГ, удостоверяващо принадлежността на лицето към българската държава като неин гражданин или удостоверяващо етническа принадлежност?; 2. Допустим ли е иск по чл. 3, ал. 2 Закона за българите живеещи извън Република България /ЗБЖИРБ/, вр. чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, единствено в случаите, когато лицето не разполага с документ от категорията на посочените в чл. 3 ЗБЖИРБ, който да установява и доказва факта, че живеещият извън България има български произход?; 3. Допустим ли е иск по чл. 3, ал. 2 Закона за българите живеещи извън Република България /ЗБЖИРБ/, вр. чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, за лицето, единствено в случаите, при които е проведено административно производство по чл. 29, ал. 4 ЗБГ и не е признат българският произход на молителя в производството по придобиване на българско гражданство по натурализация?; 4. Следва ли производството по чл. 3, ал. 2 Закона за българите, живеещи извън Република България да се разглежда от първоинстанционния по степен съд като производство по реда на чл. 542 ГПК и сл. с конституиране на съответните заинтересовани страни?; 5. При изселване на български граждани по Спогодбата между Народна Република България и Република Турция за изселване от НРБ в Република Турция на български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в Турция до 1952 година, ратифицирана с Указ №441 от 30.05.1968 година, влязла в сила от 19.08.1969 година, следва ли съдът да влага различно съдържание на понятията българин“ и български гражданин от турски произход?; 6. По какъв начин се съотнася понятието български поданик от небългарски произход по Закона за българското поданство, утвърден с царски указ №275, публикуван в Държавен вестник, бр. 288/20.12.1940 година към понятието българин“ с оглед различното третиране на лицата. Налице ли е идентитет между понятието произход и народност по Закона за българското поданство от 1940 година?; и 7. Следва ли съдът да отчита отбелязването на народността и вероизповеданието в съставените актове за раждане по отменения Законъ за лицата от 1907 година като обстоятелство, водещо до еднозначния извод, че лицето не е българин по смисъла на пар. 2, т. 1 ДР ЗБГ?. Сочи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.