чл. 232 ГПК

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуални въпроси не могат да послужат, като основание за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос не кореспондира с изложените от въззивния съд мотиви и следователно не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Производството е прекратено поради оттегляне на иска и съдът не се е произнасял по основателността на иска. Прекратяването на посоченото основание не препятства възможността на ищеца да предяви отново иска си, при условие, че счита същия за основателен. Останалите въпроси могат да се свържат с оплакванията на ищеца срещу постановените съдебни актове, но по тях не е налице някой от допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Не поражда затруднение в практиката и няма съмнение, че първото открито съдебно заседание е това, в което е даден ход на делото. Ищецът има право да оттегли иска по реда на чл. 232, предл. първо ГПК, а когато искът е оттеглен преди приключване на първото по делото заседание, за прекратяване на делото не е необходимо съгласието на ответника. Само когато оттеглянето на иска е извършено след приключване на първото по делото заседание, се изисква съгласието на ответника за прекратяване на делото, защото в този случай се цели да се осигури възможност на ответника да получи защита срещу ищеца по висящ процес и да постигне разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо, отричащо претендираното от ищеца право /решение №16 от 14.03.2013 г. по гр. д. №534/2012 г. на ВКС, II г. о./. В случая искът е оттеглен по реда на чл. 232 ГПК преди приключване на първото заседание по делото, а в тази хипотеза на ответника не е признато от процесуалния закон правото да получи защита срещу ищеца чрез разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо, защото не е предвидена възможност ответникът да възрази срещу оттеглянето на иска и така да пресече възможността за прекратяване на делото. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с приетото в практиката становище.
Частният жалбоподател не е аргументирал в пълнота защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и са от значение за развитието на правото. Съгласно прието в т. 4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Частният жалбоподател не е посочил съдебната практика по нито един от поставените въпроси, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно същото тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното определение, е от значение за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване.