чл. 147 т. 1 ГПК
Нови факти и обстоятелства
Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат:
1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът при произнасянето си да се съобрази с всички събрани доказателства, а не само с част от тях?
Кои са критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД?
Следва ли да се съобразят за всеки отделен случай поотделно тези критерии?
Следва ли да се отчетат лимитите за отговорността по ЗГО във връзка с обществено-икономическите условия в страната и данните за инфлация от НСИ и останалите икономически показатели?
Следвало ли въззивният съд да се съобрази с произнасянето на съда за размера на присъденото обезщетение на сина на същия починал, включително и за приетия по това дело по-нисък процент на съпричиняване?
Длъжен ли е съдът да съпоставя, при определяне обема на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, броя, вида и характера на нарушенията на всеки един от участниците в ПТП?
Може ли съдът да включва като съпричиняване употребата на алкохол от страна на пострадалия при липса на така наведен довод в самото възражение и без да е в причинна връзка с конкретно настъпилото ПТП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Балевски
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Действието на вписана възбрана, наложена по изпълнително дело, отпада ли по право и с обратна сила, когато изпълнението е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?
Откритото производство по несъстоятелност за длъжника по изпълнителния лист рефлектира ли върху правото на кредитора по листа да се присъедини по изпълнително дело срещу частния правоприемник на длъжника, да участва в разпределението и да се удовлетвори от сумите от публичната продан на имот, който длъжникът е продал след вписана възбрана в полза на кредитора по листа и преди решението по чл. 630 ТЗ, в хипотезата, в която изпълнението е насочено върху имота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
чл. 134 ал. 3 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 136 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 136 ЗЗД, чл. 147 т. 1 ГПК, чл. 155 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 429 ал. 1 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, чл. 433 ал. 3 ГПК, чл. 433 ал. 4 ГПК, чл. 441 ГПК, чл. 451 ГПК, чл. 452 ал. 2 ГПК, чл. 453 т. 2 ГПК, чл. 456 ал. 2 ГПК, чл. 456 ГПК, чл. 457 ГПК, чл. 459 ГПК, чл. 483 ГПК, чл. 622 ТЗ, чл. 630 ал. 3 ТЗ, чл. 630 ТЗ, чл. 649 ТЗ, чл. 692 ТЗ, чл. 7 ал. 2 ГПК, чл. 99 ал. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Как следва да се прилага принципът па справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотеза па предявен пряк иск срещу застрахователя? – противоречие с решение №32/15.03.2021 г. по т. д. №30/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №376/18.06.2024 г. по гр. д. №3748/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение №50061/08.03.2024 г. по т. д. №1494/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Трябва ли съдът да определи и посочи какъв според него е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД преди да наложи редукцията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД? – противоречие с решение №63/08.07.2019 г. по т. д. №2013/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №190/26.07.2013 г. по гр. д. №20/2013 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение №191/18.03.2010 г. по гр. д. №824/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №211/29.03.2010 г. по гр. д. №719/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №577/29.2010 г. по гр. д. №1741/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о.
При прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от съда следва ли възражението за съпричиняване да е доказано по безспорен начин от ответника? – противоречие с решение №47/05.06.2019 г. по т. д. №504/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о.
До кой момент от производството може да се прави възражение за съпричиняване и допустимо ли е съдът да редуцира размера на обезщетението, ако такова възражение не е направено с отговора по чл. 131 ГПК или при условията на чл. 147 ГПК? – противоречие с решение №45/15.04.2009 г. по т. д. №525/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №206/12.03.2010 г. по т. д. №35/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №58/29.04.2011 г. по т. д. №623/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №341/15.11.2013 г. по т. д. №540/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №134/18.11.2020 г. по т. д. 1422/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Длъжен ли е въззивният съд при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД да извърши конкретна, съвкупна и мотивирана преценка на всички релевантни обстоятелства – вид и тежест на уврежданията, интензитет и продължителност на болките и страданията, възраст, отражение върху личния и професионалния живот, икономическите условия към датата на деликта – и да обоснове връзката им с присъдения размер?
По какви критерии съдът преценява дали присъденият размер е достатъчен да репарира неимуществените вреди, без да надхвърля репаративната функция и без да води до неоснователно обогатяване?
Допустимо ли е икономическите показатели към датата на деликта /минимална и средна работна заплата, покупателна способност/ да бъдат използвани като ориентир при преценката на справедлив размер по чл. 52 ЗЗД?
Как следва да се определя релевантният период, който да бъде съобразен при оценката на болките и страданията – периодът на лечение и възстановяване към датата на увреждането, или и последващи икономически процеси?
При установено съпричиняване на вредоносния резултат длъжен ли е съдът да намали обезщетението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД съразмерно на приноса на пострадалия и да мотивира процента на съпричиняването?
Какъв е характерът на методиката по чл. 493а КЗ – има ли тя ориентировъчен и уеднаквяващ характер, въвежда ли обективни икономически фактори, които съдът следва да обсъди при преценката за справедлив размер по чл. 52 ЗЗД?
Допустимо ли е присъждането на законна лихва за продължителен период да превърне обезщетението от репаративно в санкционно, без съдът да обсъди пропорционалността на общия резултат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 131 ал. 2 т. 5 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 147 ГПК, чл. 147 т. 1 ГПК, чл. 25 ал. 1 ЗДвП, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 287 ал. 2 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 8 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Когато се касае за медицински деликт, може ли да се стигне до извод за осъществяване на състава на чл. 49 във вр. с 45 ЗЗД без конкретно посочване на конкретното дължимо поведение, респ. конкретното нарушение на съответните медицински стандарти, правила и практики? Следва ли съдът да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на дееца въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин, и в частност следва ли при вреда, настъпила при и по повод оказана здравна помощ от медицинско заведение, да се посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики, явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото? Може ли отговорността по чл. 45 във вр. с 49 ЗЗД да почива на правни принципи (по чл. 81, ал. 2 ЗЗдр), без да е изпълнено със съдържание дължимото поведение, предвид че се касае за „правнорегламентирана дейност“? При липса на медицински стандарти в областта, как следва да се определи наличието/липсата на „противоправно поведение, което е съществен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД? Как следва да процедира съдът, когато в заключението вещите лица са дали некатегоричен отговор по отношение наличието на пряка причинна връзка, в случаите на искове за отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД? Следва ли в случаите на отговорността по чл. 45 и 49 ЗЗД, когато тя произтича от неправомерно бездействие на служител, съдът да установи конкретно лицето, което е следвало да извърши действието, и конкретното действие, което е следвало да се извърши?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 131 ГПК, чл. 133 ГПК, чл. 143 ал. 2 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 147 т. 1 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 84 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли да бъде определено обезщетение за вредите от смъртта на нероденото дете отделно от смъртта на майката?
Следва ли да бъде оценено поведението на съжителстващия мъж след смъртта на жена му и нероденото им дете и създаването на ново семейство основание ли е да се приеме, че болките и страданията при същия са намалили интензитета си?
Как следва да бъде определен справедливият размер на обезщетението, когато за неимуществените вреди /болки, страдания, дискомфорт/ на пострадалия се съди единствено и само на базата на свидетелските показания и при определяне размера на неимуществените вреди следва ли да бъде преценено поведението на пострадалите лица, претърпели деликта?
Какво следва да е поведението на въззивния съд, ако приеме, че първоинстанционният съд не е определил в доклада си правилно правната квалификация на предявения иск и в какво се състои искането и длъжен ли е да даде указания за установяване на фактите и обстоятелствата по новата претенция на приетия от него за разглеждане иск?
Инициативата на починалата родилка за определяне начина на родоразширение и изборът от нейна страна на по-рисковата медицинска дейност представлява ли съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и основание ли е за намаляване отговорността на лечебното заведение и размера на присъденото обезщетение за причинената й смърт?
Даденото информирано съгласие за определен начин на провеждане на раждане и заявеното преди това желание от страна на бременната същото да бъде проведено именно по предприетия начин задължават ли медицинския екип при възможност да се съобрази с искането?
Следва ли поведението на пострадалите лица – обстоятелството, че са продължили живота си скоро след настъпилата смърт по начин, водещ на извод за намален интензитет на страданията им, да бъде обсъден и преценяван от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички изложени във въззивната жалба съображения? Длъжен ли е съдът да се произнесе по изложените във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада? Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото? Дължи ли се обезщетение по смисъла на чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за вреди, предпоставени от съвкупното въздействие на множество явление/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова? Трябва ли ответникът да изложи конкретни фактически обстоятелства относно действията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането? Длъжен ли е съдът да изясни фактическите твърдения на ответника за принос на пострадалия при въведено с отговора общо /бланкетно/ възражение за съпричиняване? Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрично произнасяне по тяхната основателност? Длъжен ли е съдът да обосновава своите правни изводи и в частност да изложи съображения по свой извод за противоправно поведение при деликт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
чл. 131 ал. 2 т. 5 ГПК, чл. 147 т. 1 ГПК, чл. 269 изр. 1 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 53 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При какви процесуалноправни и материалноправни предпоставки може да бъде отчетено допринасяне по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и как се определя степента му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За да приложи чл. 147, т. 1 ГПК, трябва ли съдът да изследва причините за невъзможността за несвоевременно узнаване, посочване и представяне на твърдение или доказателство, или ги допуска директно?
Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?
Може ли да се счита за новоузнато /новооткрито/ по смисъла на чл. 147 ГПК доказателство, ако представляващата го страна е низходяща на лице, което е било страна в производството, в което това доказателство е било съставено и е имало качеството на процесуален субституент на страната, представяща новооткритото доказателство, като и двете лица са представлявани от един и същ процесуален представител?
С оглед на останалите обстоятелства по делото, може ли да се приеме, че едно лице е владелец на недвижим имот, ако в различни части на един и същи документ веднъж е заявило, че е ползвател на същия, а след това е заявило, че е владелец?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Теодора Гроздева
чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 147 ГПК, чл. 147 т. 1 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 78 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 81 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и възнаградитгелна лихва по погасителни вноски по договор за банков кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Въз основа на какви обстоятелства се определя справедливостта на обезщетението за вреди – кои са конкретните факти, относими към стойността на засегнатите блага?
Ако не е направено своевременно формално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, но от събраните по делото доказателства е очевидно, че такова е налице и има такъв довод в защитата на ответника, следва ли съдът да съобрази решението си с този доказан факт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
чл. 131 ГПК, чл. 147 т. 1 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 45 ЗЗД, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 71 ал. 1 КТ
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.