чл. 3 ГПК
Добросъвестност
Чл. 3. Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Представлява ли основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК на съдебния състав обстоятелството, че двама от членовете на съдебния състав са се произнесли по сходни съдебни спорове в СГС срещу Ж. и съдебния изпълнител, а третия член от възз. състав е участвал по дело в САС с пр. осн. чл. 389 ГПК по гр. д.№14831/2019 г. с постановен отказ от обезпечение по предявените искове по чл. 45 ЗЗД вр. чл. З ГПК?
Участието на съдия в предходно дело/в сл. съдия В. Б./ по което е взето становище по едни и същи доказателства, представени от ищцата А. Б. М. част от които са представени и по настоящето дело, съставлява ли основание за отвод и обуславя ли порок на обжалваемото решение, при наличие на предпоставките за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК?, по които въпроси се реферира към определение №5 0189/24.11.2022 г. на 2 -ро ГО, ВКС; решение №50/29.04.2022 г на 1 -во ГО, ВКС по гр. д.№3559/2021 г.
Липсата на предявяване на Запис на заповед от 27.02.2007 г на плащане, каквото действие липсва, въпреки наличието на вл. в сила съдебен акт за задължително предявяване от 14.08.2007 г по гр. д.№3134/2007 г на СГС, съставлява ли злоупотреба с право по проведения Исков процес по Искова молба от 24.09.2007 г до СГС, по която е постановено Осъдителното Решение №746/244.02.2010 г по Непредявен Иск с пр. осн. чл. 538/ТЗ, с оглед укриването на обстоятелството, че в Запис на заповед е вписан издаден Изп. лист от 10.05.2007 г по гр. д.№9393/07 г, който е обезсилен от СГС и по делото е не е приложен Изп. лист, респ. съставлява ли злоупотреба с Изпълняемо право по изп. д.№711/2015 г от страна на т. нар. Взискателка, или подобна очевидна противоправност е незначителна и не обуславя основателност за овъзмездяване по реда на чл. 45 ЗЗД за Пострадалото Лице /Касатор?, по който въпрос се реферира към Решение №113/12.07.2017 г. на ВКС, 1-во ТО по т. д.№536/2015 г; Решение №35/14.04.2020 г на ВКС, 1-во ТО, по т. д.№574/2019 г.
Допустимо ли е прилагането на чл. 299 ГПК при разглеждане на деликтен иск по реда на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 и чл. 358 ГПК за осъждане на страните, които са злоупотребили с права и чрез непозволени от закона действия с противоправен характер са извлекли имотни ползи без основание или действително невалидно възникнала СПН основана на престъпни обстоятелства се явява пречка за осъдителен диспозитив по реда на чл. 45 ЗЗД, както неправилно са приели СГС и САС в решенията по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши пълна, всеобхватна и ясна преценка на доказателствения материал, представен не само пред първоинстанционния, но и във въззивното производство, който не е преклудиран и нововъзникнал в хода на възз. производство, доказващ противоправност за ответниците или прилагането на разпоредбата на чл. 300 ГПК е пречка за осъдителен диспозитив по граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД?, по които се реферира към Решение №447/18.11.2011 г. по гр. д.№964/2010 г на 4-то ГО, ВКС; решение №63/17.07.2015 г. на ВКС, 2- ро ТО по т. д.№674/2014 г.
Налице ли е нарушение на императивната разпоредба на чл. 490 ГПК и забранителната по чл. 185б ЗЗД от ответника В. за придобиване на недвижим процесния имот чрез публична продан от 2017 г. в качеството на младши адвокат, укрито от съда в процеса на обжалване по чл. 435 ГПК, което действие е довело до апорт от 2002 г., чрез който процесния имот е придобит от работодателя на В. В. адв. Г., в която адвокатска кантора е получил информация за публична продан, и до колко тяхната свързаност по родствена линия и чрез съвместната им трудова дейност и взаимоотношения на работодател/служител обуславят свързаност, евентуална подставеност на участието на публична продан с цел неоснователно обогатяване, и дали подобно поведение се явява противоправно по см. на чл. 45 ЗЗД съобразно злоупотребата с правата и със служебно положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 129 ГПК, чл. 131 ал. 1 ГПК, чл. 133 ГПК, чл. 140 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 185 ЗЗД, чл. 214 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 244 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 285 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 298 ал. 2 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 3 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 303 ГПК, чл. 336 ал. 1 ГПК, чл. 336 ГПК, чл. 358 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 389 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 435 ГПК, чл. 444 т. 7 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 490 ал. 1 ГПК, чл. 490 ГПК, чл. 538 ТЗ, чл. 60 ал. 6 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства?
Длъжен ли е въззивният съд да основе изводите си при обсъждане на всички, а не на избрани доказателства, доводи, становища и възражения, като обсъди всички относими и допустими доказателства, съобразно наведените от страните доводи и възражения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
чл. 12 ГПК, чл. 133 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 3 ГПК, чл. 36 ал. 2 ЗАдв, чл. 36 ЗАдв, чл. 37 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 410 ал. 1 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 414 ал. 1 ГПК, чл. 415 ал. 5 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Налице ли е процесуално нарушение при връчване на съдебни книжа по реда на чл. 47 ГПК, когато има данни, че ответникът има местоживеене или обичайно местопребиваване в чужбина, без да бъдат изчерпани възможностите за реалното му уведомяване съгласно чл. 48 ГПК и без да се вземе предвид приложимостта на Регламент (ЕО) 1393/2007?
Съставлява ли нарушение на задължението за добросъвестно упражняване на процесуалните права по чл. 3 ГПК посочването на адрес в България за ответник, за когото ищецът знае, че пребивава в чужбина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е въззивният съд да приеме, обсъди и отхвърли иска по чл. 45 ЗЗД като основан на „злоупотреба с право“ по чл. 3 ГПК, при положение че в исковата молба са въведени фактически твърдения за вреди от противоправно поведение – „незаконно спиране на строителството чрез обезпечителна заповед – и не са релевирани факти за злоупотреба с право, без да изготви нов доклад по чл. 146 ГПК и без да даде указания на страните за това изменение на фактическата рамка на спора?
Длъжен ли е въззивният съд, когато докладът на първата инстанция е непълен или неправилен, служебно да изготви собствен доклад по чл. 146 ГПК, да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства и представлява ли неизвършването на тези действия съществено процесуално нарушение, водещо до недопустимост/неправилност на въззивното решение?
Налице ли е основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК по предявен иск по чл. 45 ЗЗД за вреди от „спиране на строителството“, когато между същите страни е висящо дело по чл. 109 ЗС (гр. д. №47/2023 г. по описа на РС – Ловеч) относно същия строеж, за което са издадени първата (отменена) и втората обезпечителна заповед, и представлява ли отказът на въззивния съд да спре делото при изрично искане и наличие на очевидна преюдициалност съществено процесуално нарушение?
Може ли съдът да отхвърли иск по чл. 45 ЗЗД за обезщетение на вреди от неправомерно поискано и наложено обезпечение („спиране на строителството“), като приеме, че внесената гаранция по чл. 403 ГПК в размер 3 060 лв. служи за „обезщетяване на вредите и изключва деликтната отговорност за претендираните вреди в размер 56 000 лв. (частичен иск от 115 239 лв.) и допустимо ли е една и съща гаранция по чл. 403 ГПК да бъде използвана за две различни обезпечителни заповеди – първа, отменена, и втора, нова?
Налице ли е основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и нарушение на чл. 6 КЗПЧОС, когато съдия от ОС – Ловеч, участвал в състав по в. ч. гр. д. №345/2023 г. (по жалба, свързана с обезпечителна заповед и спора по чл. 109 ЗС по гр. д. №47/2023 г. на РС – Ловеч), участва впоследствие в състав на същия съд като въззивен съдия по иск по чл. 45 ЗЗД между същите страни, основан именно на вредите от същата обезпечителна мярка и същото производство?
Отговаря ли на изискванията на чл. 5, чл. 6, чл. 9, чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК въззивно решение, при което съдът: - формално възпроизвежда фактите; - не анализира договори за строителство, фактури за платения аванс, констативен акт за незаконно строителство на ответниците и последиците от отменената обезпечителна заповед; - и обобщава правния си извод до това, че „подаването на жалби е конституционно право“ и „има внесена гаранция по чл. 403 ГПК“, без конкретен анализ на причинната връзка и размера на вредите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Достатъчно ли е да се приеме намерение за увреждане в хипотезата на чл. 3 ГПК, ако е налице упражняване на предполагаемо право, което е прието от съда за неоснователно, тъй като произтича от неравноправна договорна клауза? Въпросът относно задължението на въззивния съд да обсъди и да се произнесе по всички своевременно наведени възражения и доводи на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 3 ГПК, чл. 403 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 417 т. 2 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 430 ТЗ, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 47 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 49 ЗЗД, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е съдът да прекрати съдебно производство поради „злоупотреба с право на иск“, без да изследва по същество релевираните твърдения и без да установи конкретни факти, обосноваващи такава злоупотреба?
Представлява ли само по себе си подаването на множество искове или жалби от едно лице достатъчно основание за квалифицирането му като злоупотребяващо с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК?
Следва ли съдът да мотивира изрично и конкретно изводите си относно наличието на злоупотреба с процесуални права, включително чрез установяване на субективния елемент – недобросъвестност?
Допустимо ли е ограничаване на правото на достъп до съд чрез прекратяване на производството при липса на ясно установена злоупотреба с право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е разглеждането на частна касационна жалба при липса на конкретни доводи за обжалваемост на въззивното определение?
Нарушава ли се изискването за добросъвестност по чл. 3 ГПК, когато съдържанието на частната касационна жалба е дословно възпроизведено без обосноваване на интерес от обжалването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Васил Христакиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Дължи ли се обезщетение на подсъдим, който е признат за невиновен по част от повдигнатите срещу него обвинения, а е признат за виновен по друга част?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Възможно ли е правото на иск да бъде упражнено противоправно и в какво се състои недобросъвестността при злоупотребата с него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Касаторът развива съображения за неправилност на изводите на въззивния съд, че ответникът по иска не е извършил злоупотреба с процесуални права при обжалване на актове в заповедното производство, по което е пропуснал да предяви установителен иск след възражение на длъжника.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.