чл. 164 ал. 1 т. 4 ГПК

Длъжен ли е въззивният съд да даде указания да разпредели доказателствената тежест при направени възражения за нищожност и унищожаемост на договора, когато първоинстанционният съд не се произнесъл по същите и с доклада по чл. 146 ГПК не е разпределил доказателствената тежест на страните? Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички правнорелевантни твърдения на страните, всички относими и допустими доказателства, поотделно и съвкупно /в тяхната взаимна връзка и зависимост/ с останалия доказателствен материал? Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните? Необсъждането на всички доказателства представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила? Какво е правното значение, с оглед на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ГПК на липсата на оспорване от страна на ищеца на възражението на ответника, че задължението по договор за заем е погасено чрез плащане по сметки на лица, които са посочени изрично от ищеца в кореспонденция между него и ответника? Следва ли съдът да изложи мотиви в решението си, има ли правно значение липсата на оспорване от страна на ищеца на възражението на ответника, че задължението по договор за заем е погасено чрез плащане по сметки на лица, които са посочени изрично от ищеца в кореспонденция между него и ответника? Какво е правното значение на антидатирането и невярното съдържание на договора за заем от 27.04.2020 г. в който е посочено, че на определена дата, на която е подписан договорът е предоставена парична сума, а в процеса ищецът твърди, че на тази дата не е подписал договора и не е предоставил сумата, а че сумата е предадена в предходен период януари или февруари 2020 г.? Ползва ли се в този случай с материална доказателствена сила този антидатиран договор, който е и с невярно съдържание? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност? Допустими ли са свидетелски показания за изпълнение на задължение по договор за заем чрез плащане на трети лица, когато са налице писмени документи, от които е видно, че заемодателят е предоставил номера на банкови сметки на други лица, по които да се изплати задължението? В горния случай допустими ли са свидетелски показания и относима ли е забраната на чл. 164. ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК? Допустимо и относимо ли е в производство с иск по чл. 240. ал. 1 ЗЗД при направено възражение, че задължението е погасено чрез плащане и когато съдът разполага с писмени доказателства, че ищецът е предоставил номера на банкови сметки на други лица, по които да се изплати задължението, да бъде допуснато доказателствено искане по реда на чл. 176 ГПК ищецът да даде обяснения за основанието на тези плащания? В хипотезата на чл. 172 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка за обективността на показанията и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му? Следва ли съдът да изложи аргументи защо изключва свидетелските показания от доказателствения материал /недопустими са или ирелевантни/, защо не ги кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема или не за установено? Може ли съдът да преиначава свидетелски показания или да обсъжда избирателно само части от тях, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства? Задължен ли е съдът да следи за допуснато нарушение на императивна материала разпоредба и влияе ли на действителността на договор заем нарушение на императивна правна норма на чл. 3, ал. 1. т. 1 ЗОПБ? Относимо ли е към доказването на изпълнението на задължението по договор за заем, обстоятелството дали заемодателят е декларирал, твърдяното предоставяна на заем в брой /и то в значителен размер на 14 750 евро/ в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ?