чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК
Основания за касационно обжалване
Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато: […]
3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2022
Допустимо ли е от определения от съда размер на вземането за неимуществени вреди по предявен иск по чл. 200 КТ да се приспадне полученото от работника обезщетение за временна нетрудоспособност по чл. 200 ал. 3 КТ? (По иск на шофьор на тежкотоварен автомобил против „Жет Логистик и Ко“ ООД с участието на трето лице-помагач Застрахователна компания „Уника Живот“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука - при слизане от камиона, вратата на кабината се затворила и го ударила в гърба, като при падането получил счупване в областта на десния крак)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е въззивният съд да постанови решението си преди да изтече даденият от него срок на страните за представяне на писмена защита?
Какво е съдържанието на понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД? Спазен ли е и приложен ли е принципът за справедливо обезщетение на претърпените вреди по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по конкретното дело в съответствие с ППВС №4/1968 г.? Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател? Правилно ли са разгледани и оценени от въззивната инстанция въпросите за критериите, които формират съдържанието на понятието “справедливост” по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинено в резултат на деликт увреждане?
Длъжен ли е съдът да обсъди възраженията за съпричиняване без да вземе предвид факти, базирани на събраните по делото свидетелски показания, които са от водещо значение за продължителността на търпените болки и страдания?
Допустимо ли е при определяне на липсата на съпричиняване, въззивният съд да не вземе предвид факта, базиран на събраните по делото доказателства, че пострадалата е могла да избегне ПТП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
чл. 113 ал. 1 ЗДвП, чл. 119 ал. 1 ЗДвП, чл. 149 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 432 КЗ, чл. 45 ЗЗД, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Съставляват ли фактически платените данъци и такси обичайни разходи по смисъла на пар. 1, т. 9 ДР ЗОНПИ и следва ли те да участват в разходната част на икономическия анализ за определяне на нетния доход на проверяваното лице, ако данните на НСИ за необходимата издръжка не съдържат перо за данъци и такси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Може ли съдът да кредитира експертиза, изготвена при лишаване на страна от участие и без да й е осигурена възможност за възражения, въпроси и доказателства?
Допустимо ли е съдът да приеме, че ответникът е редовно призован, когато призовката е получена от лице, което не живее на адреса, не е посочило в какво качество я получава и липсва доказателство за връзката му с адресата?
Длъжен ли е съдът да спре производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, когато има висящо досъдебно производство за престъпление по чл. 183 НК, чиито факти са идентични с предмета на гражданския спор за издръжка?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доказателствени искания на страната, вкл. искането за конституиране на ЧСИ като трето лице-помагач, когато спорът е свързан с действия по изпълнителното дело?
Допустимо ли е въззивният съд да потвърди решение, прието въз основа на експертиза, изготвена без знанието и участието на страната поради нередовно връчване?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, които поначало служебно се събират от съда, когато са необходими за изясняване на делото от фактическа страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
чл. 124 ал. 5 ГПК, чл. 183 НК, чл. 218 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 435 ГПК, чл. 439 ал. 1 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 45 ГПК, чл. 46 ал. 2 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право?
Длъжен ли е въззивният съд да съобрази и обсъди в мотивите си всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и свързаните с тях доказателства, като посочи въз основа на кои от доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени?
Длъжен ли е въззивният съд да спазва правилата на формалната и правната логика при обосноваването на фактическите си констатации на правните си изводи?
Има ли право въззивният съд да извращава и подменя факти и доказателства по делото и да основе решението си върху подобно извращаване/подмяна, а не върху действителните факти и доказателства?
Допустимо ли е правото на собственост да бъде засегнато от държавата?
Задължение на публичната власт ли е да третира еднаквите еднакво?
Имат ли приоритет пред интереса на кредитора по чл. 125, ал. 3 ТЗ, интересите на всички други кредитори на ответника-длъжник?
Следва ли да бъдат предпочетени интересите на кредиторите на дружеството спрямо интересите на кредитора на съдружника в хипотеза на прекратяване на членствено правоотношение?
Следва ли междинният счетоводен баланс на ответника по иска с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, да бъде съставен съобразно досегашната му счетоводна политика, при положение, че тази счетоводна политика никога не е била приемана от прекратилия участието си съдружник?
Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК?
Подлежат ли на присъждане разноски за адвокатско възнаграждение, което не е заплатено от страната, която ги претендира?
Длъжен ли е съдът да откаже да приложи националноправна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, ако тази уредба определя минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер?
Има ли право съдът да присъди възнаграждение, в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет?
При осъществена от адвокат безплатна правна помощ, на каква база следва да се определи, респ. присъди възнаграждението му - въз основа на резултата от делото, при съобразяване на размерите, установени от Наредба №1/2004 г., или пропорционално - при съобразяване на дължимия минимален размер на възнаграждението спрямо цялата претенция, респ. спрямо уважената част от нея?
При оказана безплатна адвокатска помощ присъжданото адвокатско възнаграждение представлява ли присъждане на разноски, за да е приложим чл. 78 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 124 ТЗ, чл. 125 ал. 3 ТЗ, чл. 127 ТЗ, чл. 248 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 36 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 5 ал. 1 ЗН, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 73 ал. 1 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 78 ГПК
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2023
Представлява ли нарушението на чл. 37, ал. 3 ЗОЗ основание за нищожност на договора за продажба на търговско предприятие по реда на ЗОЗ поради противоречие на закона на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД?
Каква е правната последица от нарушаване на задължението за полагане на дължима грижа по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ - основание на иск за вреда от недобросъвестното поведение на една от страните по действителен договор или основание за нищожност на договора?
Представлява ли основание за нищожност на договор нарушаването на задължаваща правна норма - от вида на чл. 37, ал. 3 ЗОЗ - която дефинира обсега на дължимата грижа?
Какво е съдържанието на задължението за полагане на дължима грижа по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ; следва ли заложният кредитор да изпълни допълнителни действия, извън тези по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ, за да се приеме, че същият е изпълнил задължението с дължимата грижа на добър търговец“; по какъв начин следва да осъществи заложният кредитор задълженията си по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ?
Каква нееквивалентност на престациите е основание за нищожност на договора на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави?
Представлява ли вреда за длъжника разликата между цената, по която е продадено заложеното по реда на Закона за особените залози имущество и действителната пазарна цена на същото; при несъблюдаване на задължението за полагане на грижата на добрия търговец по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ налице ли е основание за нищожност на сключения договор за покупко-продажба на търговско предприятие поради противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД?
Кога нееквивалентността на престациите води до нищожност на договора за продажба поради противоречие с добрите нрави?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Васил Христакиев
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Представлява ли допълнителното възнаграждение за постигнати резултати от труда по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ такова с постоянен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Относно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК досежно съдържанието на договора за потребителски кредит.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Представлява ли достатъчно основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починал брат/сестра, ако по делото душевните болки и страдания са установени посредством съдебно-психологическа експертиза, респ. води ли до извод за търпени продължителни и значителни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за тази родствена връзка? Наличието на собствено семейство /съпруг/а и низходящи/, както и живеенето в отделно домакинство от това на починал брат или сестра, след съзряването им като личности, изключва ли наличието на силна емоционална връзка, отношения на близост, привързаност и подкрепа между братя и сестри и правото да се получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починал брат/сестра? Какви следва да бъдат извънредните житейски ситуации, които обуславят правото да се получи обезщетение за неимуществени вреди, търпени по повод смъртта на починал брат или сестра? Подкрепата както в професионалната среда, така и в личния живот между братя и/или сестри обуславя ли извод за наличие на изключителност в отношенията им, респ. правото да се получи обезщетение от смъртта на починал брат/сестра? Честите контакти, взаимната подкрепа и общата месторабота между братя и/или сестри обуславят ли извод за наличие на изключителност в отношенията им, респ. правото да се получи обезщетение от смъртта на починал брат/сестра? Дългогодишното посещаване на гроба на починал брат или сестра, въпреки наличието на собствено семейство обуславя ли извод за наличие на изключителност в отношенията им, респ. правото да се получи обезщетение от смъртта на починал брат/сестра? Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя? При определяне размера на обезщетението, съдът следва ли да обсъди всички установени по делото факти и обстоятелства и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия рразмер на обезщетението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът в производство по разглеждане на иск с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 СК да извършва проверка доколко с виновното си поведение осиновителят (в случая ищцата Т. Н. с неоснователно и неправомерно задържане на саморъчно чуждо завещение 4 месеца и необявяването му веднага при нотариус – чл. 27, ал. 1 ЗН, лишаване на ответника от достъп до работното му място, лишаване от трудово възнаграждение, от достъп до автомобил, спиране на ел. захранванне и разграждане на ограда на ползвана от ответника къща – всичките вещи и имоти в режим на съсобственост) ищцата е станала причина за твърдяното от нея дълбоко разстройство в отношенията? Може ли съдът да основе изводите си само на избрани доказателства и доводи на страните, без да обсъди същите в тяхната цялост и да изложи съображения защо кредитира едни, а други отхвърля? Наличието на гражданско дело по чл. 30, във вр. с чл. 29 ЗН относно накърнено право на запазена част от наследство (касаещо саморъчно завещание с неустановена достоверност), следва ли да се квалифицира като обстоятелство, което дълбоко разстройва отношенията между осиновителя и осиновения и да е основание за прекратяване на пълно осиновяване по чл. 106, ал. 1, т. 2 СК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 10 ГПК, чл. 106 ал. 1 т. 2 СК, чл. 108 СК, чл. 176 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ЗН, чл. 30 ЗН, чл. 81 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.