чл. 486 ал. 2 ГПК

За доказателствената сила на официалния свидетелстващ документ, и в частност на материалната сила на акта за раждане, в случаите в които не е спазен редът за издаването им – притежават ли обвързваща сила на официални документи, при положение че е опорочена процедурата при съставянето им; Относно задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички възражения, доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора. В частност необходимо ли е съдът да изложи съображения за обективността на свидетелите и на двете спорещи страни в хипотезата на чл. 172 ГПК; Как се преценява доказателствената сила на експертизата и задължен ли е съдът да изложи мотиви, независимо от това дали възприема или не експертното заключение, както и следва ли съдът да мотивира преценката си при разногласие и две взаимно изключващи се експертизи; Допустимо ли е назначаването на повторна експертиза, без да е налице оспорване на експертизата, и без да са налице предпоставките на чл. 201 ГПК; Служебното начало включва ли процесуални действия на въззивния съд относно попълване на делото с доказателства, без да е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК? Може ли съдът да оказва съдействие на страните извън рамките, поставени с чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 и ал. 3 ГПК; Формата за изразяване на волята на родител за припознаване на дете, предвидена от законодателя чрез кумулативни действия на припознаващия, за действителност ли е (ad solemnitatem), или за доказване? Какъв е фактическият състав на припознаването; За значението на предварителна уговорка с наследодателите за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота и дали е необходимо още приживе на наследодателя тази негова воля да бъде доведена до знанието и на останалите лица, които биха могли да имат качеството „наследници по закон“ след неговата смърт, като и има ли значение обстоятелството, че при изразяването на тази воля са присъствали свидетели, които я възпроизвеждат пред съда; Съставлява ли начало на владението и доказан момент за намерението за своене денят, в който владелецът е възприел и приел приживе изразената воля на собственика този имот да остане изключително за него.