чл. 126 ал. 1 ГПК
Прекратяване при висящ процес
Чл. 126. (1) Когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли въззивният съд да разшири предмета на иска извън очертания с петитума на исковата молба - при липса на противоречие между обстоятелствената част и петитума? (твърди се противоречие с решение №156/26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. №4622/2019 г., IV г. о.; решение №539/13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №1844/2010 г., IV г. о.; решение №94/09.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №5666/2013 г., III г. о. и решение №403/19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. №321/2012 г., I г. о.)
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени от страните доводи, възражения и доказателства, относими към предмета на спора, и какви са последиците при неизпълнение на това задължение? (твърди се противоречие с т. 1 ТР №1/2010 г. и решение №138/3.10.2017 г. на ВКС по гр. д. №5037/2016 г., III г. о.)
Може ли съдът да приеме за доказан размера на претендираното обезщетение по чл. 59 ЗЗД въз основа на експертиза, която не съответства на заявения предмет на иска и включва компоненти, които не са предмет на претенцията? (не се твърди противоречие с конкретна задължителна или казуална практика на ВКС)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Желю Желев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?
Длъжен ли е въззивният съд, когато намира за установено по делото основание за имущественото разместване между страните, да конкретизира и/или квалифицира това основание, което според него изключва приложението на иска по чл. 59 ЗЗД?
В хипотезата на предявен иск по чл. 59 ЗЗД приравнява ли се недоказано облигационно отношение на липса на основание за установено по делото имуществено разместване между страните?
Докъде се простират правомощията на въззивния съд при изследване наличието на валидно правно основание за имуществено разместване при предявен иск по чл. 59 ЗЗД - до хипотетично наведените, но недоказани от ответника възможни основания или съдът е свободен да обсъжда и други потенциално възможни основания, които не са въведени от ответната страна, чиято е доказателствената тежест по установяване на основанието, на което е получила даденото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 117 ГПК, чл. 12 ГПК, чл. 126 ал. 1 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 617 ал. 2 ТЗ, чл. 630 ал. 2 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 692 ал. 4 ТЗ, чл. 694 ал. 2 т. 2 ТЗ, чл. 694 ал. 6 ТЗ, чл. 694 ТЗ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по наведените във въззивната жалба доводи и възражения? (По иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка на основание договор за наем на недвижими имоти)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът служебно да съобрази настъпила промяна в гражданското състояние на лице (пълно осиновяване в чужбина по смисъла на чл. 101 СК), която води до прекратяване на наследствените права, или е обвързан единствено от представеното удостоверение за наследници, дори когато то е доказано невярно? Допустимо ли е съдът, под формата на „тълкуване, служебно да преквалифицира иск за абсолютна нищожност в искане за намаляване на запазена част, като по този начин прегражда пътя на защитата по чл. 59 ЗЗД (неоснователно обогатяване)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Има ли право същият по степен съд, въпреки наличието на влязло в сила определение за допускане изменение на иска в посока на неговото увеличаване, да отказва това увеличение в по-късен момент на делото?
В хипотеза на предявен частичен иск, при наличието на спряно дело за остатъка от вземането, допустимо ли е да се прави увеличение на иска по първоначално предявения иск?
Представлява ли увеличението на иска само досежно неговия размер „завеждане на ново дело“?
В хипотеза на обуславящо производство по първоначално предявен частичен иск и спряно производство по обусловеното дело, допустимо ли е съдът да прилага разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК за частично прекратяване на първоначално заведеното дело?
В хипотеза на обуславящо производство по първоначално предявен частичен иск и спряно производство по обусловеното второ дело, допустимо ли е да се увеличава размера на иска по първоначално заведеното дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 121 ГПК, чл. 126 ал. 1 ГПК, чл. 126 ГПК, чл. 213 ГПК, чл. 214 ал. 1 изр. 3 предл. първо ГПК, чл. 214 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 270 ал. 4 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 276 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 70 ал. 2 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
За идентитета в предмета на две дела по смисъла на чл. 126, ал. 1 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Кои обстоятелства следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт?
Как се определя съотношението на приноса на пострадалия и делинквента за настъпване на вредата и подлежащите на преценка обстоятелства за това?
Следва ли съдът служебно да следи за наличието на две висящи производства между същите страни, на същото основание и за същото искане?
Вероятната недопустимост на решението съставлява ли самостоятелно основание за достъп до касация?
Задължен ли е въззивният съд в мотивите на постановеното от него решение да извърши анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните по очертаните от тях спорни въпроси, имащи правно значение за съществуването на спорното право?
Следва ли съдът при определяне на размера на дължимото се обезщетение за претърпени неимуществени вреди да вземе предвид всички критерии, обуславящи тези вреди не само чрез декларативното им посочване, но и да обсъди тяхното конкретно значение за размера на вредите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е национален съд да прекрати производството по гражданско дело на основание чл. 126, ал. 1 ГПК поради твърдян пълен обективен и субективен идентитет, когато между делата липсва реална идентичност по предмет, фактически състав и период на настъпилите вреди, когато делата се отнасят за различни периоди от време и различни фактически обстоятелства - вреди, настъпили в различни периоди, и различен обем на вредите в различните периоди, макар и заведени от едно и също лице, и представлява ли това ограничаване на достъпа да съд в нарушение на чл. 47 от ХОПЕС и принципите на ефективност и равностойност в правото на ЕС?
Представлява ли голословното изброяване на множество други дела, заведени от ищеца, без конкретизация на техните номера, страни и предмет, достатъчно основание за извода на съда, че е налице пълен обективен и субективен идентитет по смисъла на чл. 126, ал. 1 ГПК и допустимо ли е въз основа на такова общо твърдение да се прекрати производството, без съдът да извърши конкретна съпоставка на предмета и страните по делата-с оглед гарантираното в чл. 47 ХОПЕС и чл. 6 пар. 1 КЗПЧОС право на достъп до съд и на мотивиран съдебен акт?
Представлява ли злоупотреба с право завеждането на множество дела, когато те са с различни страни и предмет и целят обезщетение за вреди, възникнали в различен период от време, и представляват вреди в различен обем?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Дали сключеното споразумение е недействително, респ. е непротивопоставимо на ответника, на основание чл. 40 ЗЗД, тъй като е сключено от пълномощника, представлявал и насрещната страна, в негова вреда, като представляван, която вреда е заявена в два аспекта: 1/ предвид признаване със споразумението на несъществуващи вземания на ищеца към ответника и 2/ предвид последиците му на отказ от изтекла в полза на ответника погасителна давност, за вземанията на ищеца, признати в споразумението.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
чл. 107 ЗЗД, чл. 116 б. а ЗЗД, чл. 118 ЗЗД, чл. 126 ал. 1 ГПК, чл. 126 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 221 т. 7 ТЗ, чл. 224 ТЗ, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 26 ал. 1 ТЗ, чл. 26 ал. 2 ТЗ, чл. 26 ТЗ, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 39 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД, чл. 410 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 42 ЗЗД, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 65 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли съдът да спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по иск по чл. 439 ГПК, в което ищецът се е позовал на правопогасяващ факт извършено прихващане със свое насрещно спорно вземане от ответника, до приключване с окончателен съдебен акт на производството по чл. 430 ТЗ, в което се установява вземането на ищеца и в което ответникът е направил същото възражение за прихващане?
Различни по съдържание ли са възражения за прихващане, които касаят едни и същи страни, едни и същи насрещни вземания, но първото възражение за прихващане изхожда от едната страна, а второто – от другата?
Допустим ли е иск по чл. 439 ГПК, който се основава на факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо, които са могли да бъдат наведени в производството, по което е издадено изпълнителното основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.