чл. 433 ал. 2 ГПК

за съществуване на вземането и към момента на постановяване на решението в случай, че по делото има данни за пълно погасяване на задължението?, 2. При уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД, обезпечаващ едно несъществуващо вземане, има ли длъжникът правна възможност да се защити?, 3. Нарушава ли се принципът на установяване на истината и справедливостта, когато съдът по обуславящото дело за установяване на вземането е определил неговия размер съобразно датата на възникването му, но съдът по иска по чл. 135 ЗЗД не зачита тази дата, а приема друга, по-ранна дата, на която ищецът е придобил качеството на „кредитор“?, 4. При наличие на връзка на преюдициалност, по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, между производството по установяване на вземането и предявения иск по чл. 135 ЗЗД за защита на това вземане, следва ли съдът по обусловения иск да спре производството до изясняване на въпроса за действителното съществуване на вземането, за което има данни, че е изцяло погасено? и 5. Следва ли съдът по обусловеното дело по чл. 135, ал. 1 ЗЗД да изследва на какъв етап е изпълнителното производство по събиране на установеното със сила на присъдено нещо вземане по обуславящото дело? Отделно, касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, считайки че при постановяване на съдебния акт, съдът е нарушил правилата на формалната логика, възприемайки различна фактическа обстановка от тази по предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, приключил с влязъл в сила акт.