чл. 349 ал. 2 ГПК
Възлагане на неподеляемо жилище
Чл. 349. […] (2) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При валидно сторена възлагателна претенция от съделител – наследник и при липса на конкуренция на възлагателни претенции в производство по делба, от значение ли е начина на възникване на собствеността на ответника съделител, несторил възлагателна претенция?
От значение ли е дали ответника, несторил възлагателна претенция, има качеството на наследник и основание ли е това за отхвърляне на претенцията на ищеца-наследник?
Допустимо ли е съдът да се позовава на института давностно владение, осъществявано от наследодателите на страните в производството по делба, без да е бил сезиран за това?
Приложима ли е хипотезата на чл. 349, ал. 2 ГПК при липса на конкуренция на възлагателни претенции и при положение, че заявилият претенцията има качеството на наследник и собствеността му е породена единствено и само от факта на наследственото правоприемство (т. е. не е от смесена съсобственост, което да е пречка за възлагане)?
Допустимо ли е съдът да основе решението си на твърдени факти и обстоятелства, заявени от ответника едва с въззивната жалба, относно наличието на елемента смесена съсобственост? В тази насока, възможно ли е страната (в случая ответника-съделител) да поправи във въззивната инстанция пропуските, които поради небрежност е допуснала в първоинстанционното производство?
Дължи ли съдът нарочен изричен диспозитив при произнасянето си относно спорното право при сторена възлагателна претенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да изясни въпроса дали имотите, предмет на делбата, са поделяеми, преди да избере способа, по който да се извърши делбата, съответно допустимо ли е всички имоти, предмет на делбата, да бъдат изнесени на публична продан като неподеляеми, без да е изследван и изяснен въпросът относно тяхната поделяемост - на всеки един от тях по отделно; Има ли задължение въззивният съд служебно да назначи експертиза за поделяемостта на имота, при направен довод за приложимостта на способ за извършване на делбата, обусловен от поделяемостта на имота, когато този въпрос е останал неизяснен при разглеждането на делото от районния съд; Следва ли въззивният съд служебно да събере доказателства за поделяемостта на имотите, предмет на делбата; От какви правила следва да се ръководи съдът при избора на способ за извършване на делбата, когато броят на съделителите е равен или по-малък от броя на делбените имоти; Когато в една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, необходимо ли е за тяхното обособяване в самостоятелни дялове да бъде изготвен инвестиционен проект; Когато в една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, които могат да бъдат разпределени в самостоятелни дялове, длъжен ли е съдът служебно да назначи експертиза, която да установи възможното преустройство, с оглед обособяването им в самостоятелни обекти; Длъжен ли е делбеният съд служебно да изиска, или да укаже на страните да се снабдят със становище от главния архитект на съответната община по отношение на възможностите за поделяемост на жилищна сграда; Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото, да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти, с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил; доводите и възраженията на страните, с оглед изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдебният акт трябва да е мотивиран и обоснован; Основателна ли е претенцията за възлагане, предявена от съделител с качеството на наследник и отговарящ на всички законоустановени условия, ако останалите съделители не са наследници; Следва ли успешното провеждане и уважаването на възлагателната претенция в подобни случаи да бъде поставяна в зависимост от обстоятелства /сделки/, независещи от неговата воля и поведение; Допустимо ли е въззивният съд, определяйки правната квалификация на претенцията по сметки, да промени приетата от първоинстанционния съд такава, без да измени доклада по делото и без да предостави възможност на страните да вземат становище и да организират защитата си, а да стори това едва с решението си.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд да обсъди в съвкупност всички приети по делото доказателства, както и всички доводи на страните и да извърши самостоятелна преценка и анализ? Следвало ли е съдът в изпълнение на задълженията си, произтичащи от принципа на служебното начало, да изследва въпроса дали е възможно обособяването на два самостоятелни УПИ и да приложи процедурата по чл. 201 ЗУТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е подаване на искане по чл. 346, ал. 6 ГПК от съделителя -кредитор, който не е обжалвал възлагателното решение по чл. 349, ал. 1 ГПК, постановено в полза на другия съделител, и това възлагателно решение е влязло в сила?
В коментираната хипотеза противоречи ли на разпоредбите на чл. 296, т. 2, чл. 297 и чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 1 ГПК подаване на искане по чл. 349, ал. 6 ГПК за прогласяване обезсилването по право на възлагателното решение?
В коментираната хипотеза следва ли процесното производство да се прекрати служебно от съда на основание чл. 299, ал. 1 ГПК?
Допустимо ли е районен съд да се произнесе по искане по чл. 349, ал. 6 ГПК за обезсилване на решение на въззивен окръжен съд, с което е постановено възлагане на неподеляемия делбен имот на единия от съделителите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Твърди се, че въпросът за съхраняване на интереса на преживелия съпруг, който е запазил вещно право на ползване върху придобитата при прекратяване на СИО поради смърт на другия съпруг ид. част от наследствения имот чрез възлагане в дял на голия собственик, е от значение за развитие на правото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като в тази хипотеза би следвало да се прилага разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 250 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 348 ГПК, чл. 349 ал. 1 ГПК, чл. 349 ал. 2 ГПК, чл. 349 ал. 4 ГПК, чл. 349 ГПК, чл. 485 ГПК, чл. 487 ГПК, чл. 73 ЗЧСИ
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Погасява ли се задължение за уравнение на дял от съсобствен недвижим имот, допуснат до делба, при възлагане на същия по чл. 349, ал. 2 ГПК, ако в шестмесечния срок са налице всички предпоставки за прихващане – съществуват насрещни, ликвидни и изискуеми парични вземания, по-малкото от които покрива стойността на сумата за уравнение на дела и законната лихва, но изявлението за възлагане е направено след изтичане на шестмесечния срок по чл. 349, ал. 5 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дали при възлагане на единия имот по реда на чл. 349 ГПК, срещу което не е подадена жалба, обжалването на решението само относно изнасянето на публична продан на другия имот определя произнасянето на въззивния съд само за този имот?
Дали при два неподеляеми имота, допуснати до делба между двама съделители, при възлагане на единия имот по реда на чл. 349 ГПК, вторият имот следва да се изнесе на публична продан, вместо да се постави в дял на другия съделител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При смесена собственост на дворното място и основателност на претенцията за възлагане на построената жилищна сграда, следва ли дворното място да се приеме като неразделна част от делбената маса или същото е обслужващо жилищната сграда и като такова следва да се приеме, че е неразделна част от жилищната сграда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да назначи повторна експертиза, в случай че приеме, че назначената експертиза е неясна, непълна или неправилна и да упражни правомощията си по чл. 203 ГПК, в случай че по делото са налице три заключения, които дават различен отговор на поставения въпрос?
При наличие на противоречиви констатации на три приети по делото съдебно-оценителни експертизи по въпрос, касаещ специални знания, следва ли съдът да прояви активност и да изясни коя е вярната констатация чрез назначаването на нова експертиза, когато констатациите са оспорени от едната от страните?
Как следва да процедира въззивният съд, в случай че служебно прецени, че експертните заключения са необосновани и е налице съмнение за тяхната правилност - да се лиши от специалните знания на експертите, като игнорира и не кредитира съдебните експертизи, или следва да назначи допълнителна експертиза, която да даде пояснение относно неизясненото от фактическа страна?
Следва ли въззивният съд да допусне нова тричленна съдебно-оценителна експертиза, за да изясни противоречието между приетите в производството единична и тройна експертизи, две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, при положение че всяко от двете противоречиви заключения е оспорено с възражения?
При очевидното противоречие между експертизите, приети в първоинстанционния и въззивния съд и с оглед твърдението на вещото лице, че не е изчислявало овехтяването на апартамента, въззивният съд следва ли да допусне, или не поисканите допълнителна или повторна експертиза, за надлежно определяне на пазарната цена на процесния апартамент?
Допустимо ли е съдът, който е допуснал експертиза по въпрос, по който е приел, че са необходими специални знания, да извършва преценка за правилното и/или неправилно прилагане от експерта на определения от самия съд метод за извършване на експертизата, вместо да назначи експерт със специални знания, който да извърши посочената преценка чрез извършване на повторна експертиза, респективно докъде се простират правомощията на съда сам /без да назначава повторна експертиза/ да извърши преценка за правилността на приложения метод на извършване на експертизата?
Задължен ли е въззивният съд да назначи допълнителна или повторна експертиза, когато по делото са приети няколко единични експертизи, чиито заключения са оспорени от страните и същите съдържат противоположни и взаимоизключващи се заключения относно решаващи за изхода на делото спорни обстоятелства, за установяване на които са необходими специални знания?
С оглед принципа за установяване на обективната истина, въззивният съд задължен ли е да назначи допълнителна, или повторна експертиза при направено изрично искане за това пред въззивната инстанция?
При наличие на противоречиви констатации на няколко единични експертизи по въпрос, изискващ специални знания, като всичките експертни заключения са формирани от един и същ обем доказателствен материал, при наличие на оспорване на последното заключение от едната страна и релевиране на искане от същата страна за разширяване на единичната експертиза в допълнителна или повторна, въззивният съд задължен ли е да назначи допълнителна или повторна експертиза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.