всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 349 ал. 2 ГПК

Възлагане на неподеляемо жилище
Чл. 349. […] (2) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд да назначи нова експертиза за оценка на имотите, когато е ноторно известно, че цената на част от делбените имоти се е повишила значително, след като е била приета експертизата в първоинстанционното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

При иск чл. 12, ал. 2 ЗН, с който ищецът претендира, че е допринесъл за увеличение на наследството, от което се облагодетелстват всички наследници, кой носи тежестта да докаже положителният факт, че претендиращият увеличението е бил възнаграден по друг начин?
Длъжен ли е съдът да приеме, че фактическият състав на чл. 12, ал. 2 ЗН е осъществен при доказване на останалите предпоставки за уважаване на този иск, ако в нито един момент насрещната страна по този иск не е навела доводи, че ищецът е бил приживе възнаграден от наследодателя по някакъв начин?
Явява ли се осъществена отрицателната предпоставка на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН чрез ползване имота на наследодателя от ищеца и счита ли се той за възнаграден по друг начин, ако стойността на ползване, пресметната като среден пазарен наем за периода на ползване, е несъизмеримо малка спрямо осъщественото от него увеличение на наследството?
Длъжен ли е въззивният съд, да обсъди всички събрани но делото доказателства, поотделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е наследници да претендират обезщетение от друг наследник (съпруг на наследодателя) за изплащане на общ кредит за закупуване на имот с лични средства на наследодателя, когато по този начин е увеличен делът от наследството на въпросния наследник? Как се отразява предварителното погасяване на заем за закупуване на имот с лични средства на наследодателя (преди неговата смърт) на наследството и има ли ощетяване на едни наследниците за сметка на други? Може ли да се приеме, че предварителното погасяване на заем за закупуване на семейно жилище с лични средства на единия съпруг, след смъртта на този съпруг ще облагодетелства само преживелия съпруг, като ощетени ще са другите наследници? Кога най-късно съдът може да се произнесе по искане по чл. 344, ал. 2 ГПК? Кога приключва делбеното производство – с постановяване на решението по извършване на делбата или с влизане на това решение в сила? Може ли съдът да се произнесе по искане по чл. 344, ал. 2 ГПК с решението за извършване на делбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Когато имаме по начало изцяло или частично негодна за ползване според нейното предназначение вещ допустимо и/или основателно ли е да се присъжда обезщетение, при положение че има изрично назначена, изготвена и приета по делото експертиза, която доказва негодността на вещта, предмет на делото, да бъде по начало изцяло или частично използвана според нейното предназначение; В частния случай по настоящето производство, когато това е вещ, която е предназначена за жилище и е изцяло или частично негодна за ползване според предназначението й, допустимо и основателно ли е съдът да разглежда и се произнася (уважава) по искане за обезщетение за ползване от един собственик за сметка на друг собственик, и в конкретния случай претенцията на съделител – наследник по чл. 344, ал. 2 ГПК; Налице ли е липса на предмет на иска за обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК, когато вещта, за чието ползване се иска присъждане на обезщетение, е изцяло или частично негодна за ползване според предназначението си (например поради незавършеност па строителството);
Намира ли приложение разпоредбата на чл. 26 ЗЗД за нищожност поради липса на предмет на договора (за наем) на определена вещ поради това, че съответната вещ не е годна за използване според предназначеното си, при приложението и преценката на основателността па исковете по чл. 344, ал. 2 ГПК и чл. 31, ал. 2 ЗС за определяне (присъждане) на обезщетение за ползване и по какъв начин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е възлагане на неподеляем жилищен имот по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, респ. чл. 349, ал. 2 ГПК при условията на смесена /нееднородна/ съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, включително при последващи сделки между наследниците и разпоредителна сделка по време на брака на наследника, приобретател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При валидно сторена възлагателна претенция от съделител – наследник и при липса на конкуренция на възлагателни претенции в производство по делба, от значение ли е начина на възникване на собствеността на ответника съделител, несторил възлагателна претенция?
От значение ли е дали ответника, несторил възлагателна претенция, има качеството на наследник и основание ли е това за отхвърляне на претенцията на ищеца-наследник?
Допустимо ли е съдът да се позовава на института давностно владение, осъществявано от наследодателите на страните в производството по делба, без да е бил сезиран за това?
Приложима ли е хипотезата на чл. 349, ал. 2 ГПК при липса на конкуренция на възлагателни претенции и при положение, че заявилият претенцията има качеството на наследник и собствеността му е породена единствено и само от факта на наследственото правоприемство (т. е. не е от смесена съсобственост, което да е пречка за възлагане)?
Допустимо ли е съдът да основе решението си на твърдени факти и обстоятелства, заявени от ответника едва с въззивната жалба, относно наличието на елемента смесена съсобственост? В тази насока, възможно ли е страната (в случая ответника-съделител) да поправи във въззивната инстанция пропуските, които поради небрежност е допуснала в първоинстанционното производство?
Дължи ли съдът нарочен изричен диспозитив при произнасянето си относно спорното право при сторена възлагателна претенция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът да изясни въпроса дали имотите, предмет на делбата, са поделяеми, преди да избере способа, по който да се извърши делбата, съответно допустимо ли е всички имоти, предмет на делбата, да бъдат изнесени на публична продан като неподеляеми, без да е изследван и изяснен въпросът относно тяхната поделяемост - на всеки един от тях по отделно; Има ли задължение въззивният съд служебно да назначи експертиза за поделяемостта на имота, при направен довод за приложимостта на способ за извършване на делбата, обусловен от поделяемостта на имота, когато този въпрос е останал неизяснен при разглеждането на делото от районния съд; Следва ли въззивният съд служебно да събере доказателства за поделяемостта на имотите, предмет на делбата; От какви правила следва да се ръководи съдът при избора на способ за извършване на делбата, когато броят на съделителите е равен или по-малък от броя на делбените имоти; Когато в една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, необходимо ли е за тяхното обособяване в самостоятелни дялове да бъде изготвен инвестиционен проект; Когато в една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, които могат да бъдат разпределени в самостоятелни дялове, длъжен ли е съдът служебно да назначи експертиза, която да установи възможното преустройство, с оглед обособяването им в самостоятелни обекти; Длъжен ли е делбеният съд служебно да изиска, или да укаже на страните да се снабдят със становище от главния архитект на съответната община по отношение на възможностите за поделяемост на жилищна сграда; Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото, да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти, с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил; доводите и възраженията на страните, с оглед изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдебният акт трябва да е мотивиран и обоснован; Основателна ли е претенцията за възлагане, предявена от съделител с качеството на наследник и отговарящ на всички законоустановени условия, ако останалите съделители не са наследници; Следва ли успешното провеждане и уважаването на възлагателната претенция в подобни случаи да бъде поставяна в зависимост от обстоятелства /сделки/, независещи от неговата воля и поведение; Допустимо ли е въззивният съд, определяйки правната квалификация на претенцията по сметки, да промени приетата от първоинстанционния съд такава, без да измени доклада по делото и без да предостави възможност на страните да вземат становище и да организират защитата си, а да стори това едва с решението си.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд да обсъди в съвкупност всички приети по делото доказателства, както и всички доводи на страните и да извърши самостоятелна преценка и анализ? Следвало ли е съдът в изпълнение на задълженията си, произтичащи от принципа на служебното начало, да изследва въпроса дали е възможно обособяването на два самостоятелни УПИ и да приложи процедурата по чл. 201 ЗУТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е подаване на искане по чл. 346, ал. 6 ГПК от съделителя -кредитор, който не е обжалвал възлагателното решение по чл. 349, ал. 1 ГПК, постановено в полза на другия съделител, и това възлагателно решение е влязло в сила?
В коментираната хипотеза противоречи ли на разпоредбите на чл. 296, т. 2, чл. 297 и чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 1 ГПК подаване на искане по чл. 349, ал. 6 ГПК за прогласяване обезсилването по право на възлагателното решение?
В коментираната хипотеза следва ли процесното производство да се прекрати служебно от съда на основание чл. 299, ал. 1 ГПК?
Допустимо ли е районен съд да се произнесе по искане по чл. 349, ал. 6 ГПК за обезсилване на решение на въззивен окръжен съд, с което е постановено възлагане на неподеляемия делбен имот на единия от съделителите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

12339 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела