чл. 248 ГПК
Изменяне на решението в частта за разноските
Чл. 248. (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо-в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
(3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивна жалба на ответника, когато в договора за правна защита и съдействие липсва изрична уговорка за това?
Може ли обхватът на процесуалното представителство по договор за правна защита и съдействие да включва и защита срещу евентуална въззивна жалба на ответната страна, въпреки че такава жалба все още не е подадена към момента на сключване на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Има ли процесуално задължение въззивната инстанция да обсъди въведените от въззивника доводи, за основания за неприсъждане на съдебни разноски при признание на иска, подкрепени със задължителна практика на ВКС в тази насока от една страна, а от друга - в мотивите към постановеното определение следва ли въззивният съд да изложи мотиви защо не приема посочената съдебна практика? Длъжен ли е ответникът по предявен отрицателен установителен иск, направил признание на този иск, позовавайки се на задължителна съдебна практика на ВКС / определения по ч. гр. д.№517/2018 г. на І. г. о., ч. гр. д.№2828/2018 г. и ч. гр. д.№3019/2022 г. на ІІІ г. о. на ВКС /, според която не дължи разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на делото, да направи възражение за прекомерност по отношение претендираното адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК? Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на мотивите към определението си, освен изложение на вътрешното си убеждение по делото, да посочи конкретна практика на ВКС, в подкрепа на изложените съображения, съгласно задължителните указания на ТР №1/2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?
При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве?
При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина на извършване на деликта?
Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?
Следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчита и инфлацията?
Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време?
Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?
Когато въззивната инстанция се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания?
Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба?
Обвързан ли е съдът от социалния доклад и показанията на свидетелите или заедно с установените факти по делото ги преценява по свое вътрешно убеждение?
Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност?
Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?
Следва ли съдът при определяне на дължимия размер на адвокатско възнаграждение да направи преценка за съответствието на размера на сумите с критериите, посочени в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 и следва ли да вземе предвид обстоятелства като броя съдебни заседания по делото, обема на доказателствения материал и др.?
Когато въззивната инстанция се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания?
Дължи ли произнасяне съдът по всички оплаквания, направени в жалбата?
Дължи ли съдът произнасяне по отношение на направени разноски, за които е повдигнат спор досежно размера им?
Следва ли въззивният съд да се мотивира досежно изводите си за дължимите разноски за представителство пред първата инстанция или препращането към съдебния акт на първоинстанционния съд е достатъчно?
Обвързан ли е съдът с минимално установения съгласно Наредба 1/09.07.2004 г. на ВАС размер?
Следва ли съдът да приложи разпоредбите на Наредба 1/09.07.2004 г. на ВАС, определяща минималните адвокатски възнаграждения при отчитане на зададените с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 критерии, ако така определеният размер отговаря на фактическата и правна сложност на делото и други обстоятелства, относими към определяне на този размер?
Следва ли съдът при релевирано оплакване досежно размера на адвокатското възнаграждение да направи преценка за съответствието на размера на сумите с критериите, посочени в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022, като се вземат предвид броя съдебни заседания по делото, обема на доказателствения материал и др.?
Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във възивната жалба оплаквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 370 ГПК, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ЗАдв, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 52 ЗЗД, чл. 633 ГПК
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Дължи ли съдът нарочен диспозитив за оставяне на евентуален иск без разглеждане, когато не се е сбъднало условието за разглеждането му и в мотивите на съдебния акт се съдържат съображения за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 108 ЗС, чл. 212 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 246 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 38 ал. 1 ЗС, чл. 38 ЗС, чл. 77 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За начина, по който съдът следва да извърши преценка дали увреденият е допринесъл за настъпването на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в хипотеза, при която се поддържа, че с определени свои действия претендиращото обезщетение лице е могло да ограничи размера на вредите и следва ли при това да се съобразява само установено в нормативен акт задължение или преценката може да се основава и на изисквания за полагане на дължима грижа.
Съобразил ли се е въззивният съд с указанията, съдържащи се в т. 2 на ППВС №4/1968 г., при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Представлява ли основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК на съдебния състав обстоятелството, че двама от членовете на съдебния състав са се произнесли по сходни съдебни спорове в СГС срещу Ж. и съдебния изпълнител, а третия член от възз. състав е участвал по дело в САС с пр. осн. чл. 389 ГПК по гр. д.№14831/2019 г. с постановен отказ от обезпечение по предявените искове по чл. 45 ЗЗД вр. чл. З ГПК?
Участието на съдия в предходно дело/в сл. съдия В. Б./ по което е взето становище по едни и същи доказателства, представени от ищцата А. Б. М. част от които са представени и по настоящето дело, съставлява ли основание за отвод и обуславя ли порок на обжалваемото решение, при наличие на предпоставките за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК?, по които въпроси се реферира към определение №5 0189/24.11.2022 г. на 2 -ро ГО, ВКС; решение №50/29.04.2022 г на 1 -во ГО, ВКС по гр. д.№3559/2021 г.
Липсата на предявяване на Запис на заповед от 27.02.2007 г на плащане, каквото действие липсва, въпреки наличието на вл. в сила съдебен акт за задължително предявяване от 14.08.2007 г по гр. д.№3134/2007 г на СГС, съставлява ли злоупотреба с право по проведения Исков процес по Искова молба от 24.09.2007 г до СГС, по която е постановено Осъдителното Решение №746/244.02.2010 г по Непредявен Иск с пр. осн. чл. 538/ТЗ, с оглед укриването на обстоятелството, че в Запис на заповед е вписан издаден Изп. лист от 10.05.2007 г по гр. д.№9393/07 г, който е обезсилен от СГС и по делото е не е приложен Изп. лист, респ. съставлява ли злоупотреба с Изпълняемо право по изп. д.№711/2015 г от страна на т. нар. Взискателка, или подобна очевидна противоправност е незначителна и не обуславя основателност за овъзмездяване по реда на чл. 45 ЗЗД за Пострадалото Лице /Касатор?, по който въпрос се реферира към Решение №113/12.07.2017 г. на ВКС, 1-во ТО по т. д.№536/2015 г; Решение №35/14.04.2020 г на ВКС, 1-во ТО, по т. д.№574/2019 г.
Допустимо ли е прилагането на чл. 299 ГПК при разглеждане на деликтен иск по реда на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 и чл. 358 ГПК за осъждане на страните, които са злоупотребили с права и чрез непозволени от закона действия с противоправен характер са извлекли имотни ползи без основание или действително невалидно възникнала СПН основана на престъпни обстоятелства се явява пречка за осъдителен диспозитив по реда на чл. 45 ЗЗД, както неправилно са приели СГС и САС в решенията по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши пълна, всеобхватна и ясна преценка на доказателствения материал, представен не само пред първоинстанционния, но и във въззивното производство, който не е преклудиран и нововъзникнал в хода на възз. производство, доказващ противоправност за ответниците или прилагането на разпоредбата на чл. 300 ГПК е пречка за осъдителен диспозитив по граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД?, по които се реферира към Решение №447/18.11.2011 г. по гр. д.№964/2010 г на 4-то ГО, ВКС; решение №63/17.07.2015 г. на ВКС, 2- ро ТО по т. д.№674/2014 г.
Налице ли е нарушение на императивната разпоредба на чл. 490 ГПК и забранителната по чл. 185б ЗЗД от ответника В. за придобиване на недвижим процесния имот чрез публична продан от 2017 г. в качеството на младши адвокат, укрито от съда в процеса на обжалване по чл. 435 ГПК, което действие е довело до апорт от 2002 г., чрез който процесния имот е придобит от работодателя на В. В. адв. Г., в която адвокатска кантора е получил информация за публична продан, и до колко тяхната свързаност по родствена линия и чрез съвместната им трудова дейност и взаимоотношения на работодател/служител обуславят свързаност, евентуална подставеност на участието на публична продан с цел неоснователно обогатяване, и дали подобно поведение се явява противоправно по см. на чл. 45 ЗЗД съобразно злоупотребата с правата и със служебно положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 129 ГПК, чл. 131 ал. 1 ГПК, чл. 133 ГПК, чл. 140 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 185 ЗЗД, чл. 214 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 244 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 285 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 298 ал. 2 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 3 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 303 ГПК, чл. 336 ал. 1 ГПК, чл. 336 ГПК, чл. 358 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 389 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 435 ГПК, чл. 444 т. 7 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 490 ал. 1 ГПК, чл. 490 ГПК, чл. 538 ТЗ, чл. 60 ал. 6 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да промени правната квалификация на спора, ако първоинстанционният съд е разглеждал спора при грешна правна квалификация и изрично е направено възражение от въззивника в тази насока?
При открито производство по чл. 193 ГПК пред районен съд, липса на произнасяне на районен съд и изрично направено възражение във въззивната жалба в тази насока, длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по това възражение и да се произнесе по искането по чл. 193 ГПК?
При положение, че няма издадена фактура, няма счетоводно записване на задължение в нито едно от дружествата, няма включване на задължението в месечните справки – декларации по ЗДДС и това е продължило повече от 40 поредни месеца, може ли да се приеме, че е налице валидно облигационно задължение за месечно плащане на задължение?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи свои решаващи мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
чл. 193 ал. 2 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 258 ЗЗД, чл. 265 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 286 ал. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 288 ТЗ, чл. 293 ал. 3 ТЗ, чл. 301 ТЗ, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 81 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.