чл. 576 ГПК

Когато ипотеката се учредява от трето лице за чуждо задължение по договор за кредит, по който кредитен договор третото лице - ипотекиращо за чужд дълг не е страна, от значение ли е за индивидуализиране на обезпеченото вземане и датата на договора за банков кредит? Предвид чл. 167 ЗЗД, съгласно който договорът за ипотека се сключва с нотариален акт и в него трябва да се посочи обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, то по смисъла на чл. 167 ЗЗД за индивидуализиране на обезпеченото вземане следва ли да се посочи и основанието, от което вземането произтича? Когато в нотариалния акт за учредяване на ипотеката от трето лице за чуждо задължение е посочено, че обезпеченото вземане е по договор за банков кредит от конкретно посочена дата, може ли да се приеме идентичност на обезпеченото с ипотека вземане на банката по договор за банков кредит, който е от друга дата, сключен между банката и длъжника и по който третото лице не е страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Петя Хорозова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 167 ЗЗД, чл. 170 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 476 ГПК, чл. 576 ГПК, чл. 579 ал. 3 ГПК, чл. 580 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2026

Допустимо ли е съдът изцяло да отхвърли всички доказателства в производството, вкл. писмени и гласни или да откаже да ги кредитира като основе изводите си на предположения, неподкрепени от доказателствения материал, и на субективна преценка за вероятност, както и при липса на доказателства, които ги опровергават? Длъжен ли е съдът да съобрази и да придаде доказателствена стойност на направено и неоттеглено признание на иска от ответника, и допустимо ли е същото да бъде игнорирано единствено въз основа на предположения за симулативност на процеса и позоваване на принципа на правната сигурност, без установена по надлежния ред злоупотреба с процесуални права? Представлява ли удостоверителното изявление в нотариалния акт за лично явяване на страните необоримо доказателство или при иск за нищожност поради нарушена нотариална форма съдът е длъжен да допусне и обсъди всички доказателства, насочени към опровергаването му? Може ли съдът на основание съмнение за симулативен процес да откаже да приложи императивна правна норма?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №/..2026 по дело №/2025

В мотивите към т. 2 Тълкувателно решение №1/21.11.2023 год. на ВКС по т. д. №1/2023 год., ОСГТК, е обобщена практиката по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, относима към разглежданата хипотеза, а именно, че основанието за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. То би било налице, когато съществуват особени отношения между съдията и някоя от страните по делото, които биха могли да повлияят на разглеждането и решаването му, както и в случаите, когато съдията е изразил предварително становище по съществото на спора не по предвидения в закона ред или преди постановяване на крайния съдебен акт по делото. Участието на съдия по друго дело с различен предмет, по което съдията е извършил преценка на същите доказателства и е изразил становище по същите спорни въпроси, които се поставят за разрешаване и по второто дело, не съставлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, защото само по себе си не обосновава никаква лична заинтересованост от постановяване на решение в полза или във вреда на някоя от страните, нито изключва възможността релевантните за спора факти да бъдат преценени по различен начин въз основа на събраните по второто дело доказателства и релевираните доводи на страните и да бъдат направени различни правни изводи.
Останалите повдигнати в изложението въпроси /по т. 2 – т. 5/ нямат характеристиката на правни такива и не осъществяват общото основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е разглеждал по същество предявените искове, а е счел, съобразявайки практиката на ВКС, че те са процесуално недопустими, тъй като защитата срещу констативен нотариален акт /който удостоверява съществуването на правото на собственост за разлика от нотариалния акт за правна сделка, който удостоверява насрещните волеизявления на страните по договор, целящи прехвърлянето на правото на собственост/ се извършва чрез предявяване на иск за собственост, при уважаването на който констативният нотариален акт се отменя, а не чрез иск за нищожност на нотариалното действие и на самия нотариален акт, а също така и че ответникът не е надлежна страна по спора /Тълкувателно решение №178 от 30.06.1986 год. на ВС по гр. дело №150/1985 год., ОСГК, Тълкувателно решение №11/21.03.2013 год. на ВКС по тълк. дело №11/2012 год., ОСГК, Тълкувателно решение №3/29.11.2012 год. на ВКС по тълк. дело №3/2012 год., ОСГК, решение №220 от 08.05.2009 год. на ВКС по гр. дело №761/2008 год., II г. о., ГК, решение №854/29.12.2010 год. на ВКС по гр. дело №578/2010 год., ІV г. о., ГК, решение №236 от 03.07.2013 год. на ВКС по гр. дело №1215/2012 год., ІV г. о., ГК, решение №75 от 16.07.2015 год. на ВКС по гр. дело №6599/2014 год., ІІ г. о., ГК и др./.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №/..2026 по дело №/2025

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?
При наличие на конкуриращи правото на собственост на молителя документи, легитимиращи други лица, допустимо ли е процедурата по издаване на констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК да се приложи вместо съдопроизводствената процедура по реда на исковото производство по ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №/..2026 по дело №/2025

Наследствено право

Допустим ли е касационен контрол на съдебно решение, когато същото е постановено в съответствие само с два съдебни акта на ВКС, издадени на основание чл. 290 ГПК, като основанието за произнасяне по втория по ред съдебен акт на ВКС е прието за правилно в предходното решение на ВКС, при липса на каквато и да е било друга практика по същия въпрос?
Изложение за неправилност на съдебното решение, споделянето по което по реда на касационен контрол би създал противоречаща практика, пречка ли е за допустимост на касационен контрол?
Коя от разпоредбите на ГПК е с приоритет: чл. 584 за несъвместимост на свидетелите или чл. 576, изброяващ нищожните нотариални удостоверявания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Веселка Марева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 24 ал. 1 ЗН, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 30 ал. 1 ЗН, чл. 42 б. б ЗН, чл. 43 ал. 1 б. а ЗН, чл. 480 ГПК, чл. 576 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2025

Допустимо ли е с отрицателен установителен иск да се иска обявяване нищожност на материално удостоверяване, с което е извършена невярна констатация на правото на собственост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Коледжикова

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Диана Коледжикова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 124 ал. 4 ГПК, чл. 226 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 298 ал. 2 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 576 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2026

Допустимо ли е съдът да върне въззивната жалба на основаниe различно от посочените в чл. 262, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и без да е налице нито една от хипотезите на цитирания текст?
Допустимо ли е въззивният съд да върне въззивната жалба при липса на основанията предвидени в чл. 262, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК?
Допустимо ли е при инстанционен контрол за законност въззивният съд да изтъква като основание за връщане на въззивната жалба липсата на правен интерес без да провери налице ли са предвидените в ГПК основания за връщане на въззивната жалба и не е ли длъжен да съобрази правилността на обжалваното пред него Разпореждане единствено през призмата на посочените в чл. 262, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК хипотези?
При безспорни данни за участие на жалбоподателя в производството допустимо ли е при произнасяне по жалба срещу разпореждане за връщане на въззивна жалба въззивният съд да преценява неговия правен интерес и да изтъква процесуалното му качество или липсата на такова като основание за връщане на въззивната жалба и не e ли длъжен да преценява правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с предвидените в ГПК основания за връщане на въззивната жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Николай Иванов

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

Граждански процес | Нотариални производства

Определение №/..2025 по дело №/2025

Как следва да се тълкува липсата на отбелязване на точен адрес съгласно чл. 573, ал. 2 и ал. 3 ГПК – през призмата на чл. 573, ал. 1 ГПК или през призмата на чл. 580, т. 1 ГПК, когато в производството по делото е безспорно установено, че нотариусът е действал в района на териториалната си компетентност и това не е оспорено от ищцата, напротив – в исковата молба тя твърди, че нотариалното удостоверяване е извършено в дома й в [населено място], [улица]? Непосочването на населеното място толкова съществен порок ли е, че да води до порочност на нотариалното удостоверяване, когато нотариалната заверка на подпис и съдържание е извършена извън кантората на нотариуса, но без да е нарушена териториалната му компетентност? Подлежат ли на поправка допуснати непълноти във формалните изисквания за нотариалните удостоверявания, в т. ч. добавяне на мястото и адреса на извършване на нотариалното удостоверяване? Ако поправката е допустима, следва ли да се тълкува разширително правната норма и при технически пропуск, който не се отразява на териториалната компетентност на нотариуса, да се прогласява нищожност? Въззивният съд следва ли да извърши собствен пълен, съвкупен и всестранен анализ на събраните доказателства и да направи своя самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дора Михайлова

Определение №/..2025 по дело №/2024

Възможно ли е отмяната на констативен нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК да се постигне в рамките на исков процес, образуван от легимиращото се с констативния нотариален акт лице, при условие че такова искане е направено от ответника – собственик на имота и с решението си съдът отхвърли претенциите на легитимиращия се с нотариалния акт ищец, приемайки, че собственик на имота е именно ответникът? Явява ли се отмяната на констативния нотариален акт последица от отхвърлянето на иска, при условие че с решението си по делото съдът е приел, че собственик на имота е ответникът?
В производството по предявен иск по чл. 38а ЗЖСК, когато член-кооператорът се е снабдил с констативен нотариален акт за съответния имот в хода на делото, възможна ли е отмяна на този констативен нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК? Защитава ли в тази хипотеза ищецът и правото си на собственост, или само членственото си правоотношение?
Следва ли когато в исков процес, по който собственикът на недвижим имот е страна и със съдебно решение се отрекат правата на лице, което с констативен нотариален акт се легитимира като собственик на същия имот, издаденият в полза на това лице констативен нотариален акт да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК?
Когато предявен в защита на твърдяно право на собственост иск съдържа две искания към съда, следва ли съдът да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца?
Притежава ли вещноправен характер искът по чл. 38а ЗЖСК, когато член-кооператорът вече се е снабдил с нотариален акт за съответния имот, респ. в тази хипотеза ищецът защитава ли и правото си на собственост, или само членственото си правоотношение?
Нищожен поради липса на предписаната от закона форма ли е нотариален акт, при издаването на който нотариусът е нарушил някое от задълженията си, посочени в чл. 576 ГПК и в частност – ако нотариалният акт не е вписан в СВ в деня на издаването му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №/..2025 по дело №/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди по отделно и в съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение?
В производството относно личните отношения, издръжката на ненавършилите пълнолетие деца и предоставяне ползването на семейното жилище длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства в подкрепа или опровергаване на правнорелевантните факти, както и да вземе в предвид доказателствата, представени с въззивната жалба?
Длъжен ли е съдът да посочи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

I-во отделение, Гражданска колегия

съдия Бонка Дечева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК