чл. 302 ГПК
Задължителна сила на решение по административен спор
Чл. 302. Влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При извършване на преценка за допустимост на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК кога се счита, че страната е участвала производството по издаване на акт, след като той е издаден от друг орган?
Ако страната е пропуснала срока да обжалва законосъобразността на административния акт, то това пречка ли е да се позове на чл. 17, ал. 2 ГПК?
Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл. 17, ал. 2 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт или това е служебно правомощие на съда, след като страната твърди незаконосъобразност на административния акт?
Допустимо ли е безвъзмездно предоставяне на държавни и общински имоти под каквато и да е форма на лица, извън кръга на изрично посочените в специалните закони и в частност на търговско дружество за упражняваната от него търговска дейност?
Допустимо ли е административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК да замести липсващото съгласие на собственика на поземления имот да предостави безвъзмездно ползване върху него, след като собственикът не е участвал в административното производство?
Допустимо ли е посредством административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК, да бъдат дерогирани разпоредбите на ЗОС и ЗДС, забраняващи безвъзмездно предоставяне на общински и държавни имоти на лица, извън посочените в закона, като по този начин лицето се снабди с „правно основание за безвъзмездно разполагане на обекти“?
Допустимо ли е да се предостави безвъзмездно недвижим имот държавна или общинска собственост, без да се спазят нормативните актове - ЗОС, ЗДС, актовете по прилагането им и без участието на компетентните органи - областен управител, общински съвет, кмет?
Ако административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК е единственото основание, даващо право на лицето да ползва държавен имот, то липсата на изрично определена в разрешението цена препятства ли възможността да се търси обезщетение за осъщественото ползване?
Допустимо ли е съдът да осъществи инцидентен съдебен контрол за законосъобразност по чл. 17, ал. 2 ГПК когато страната, на която се противопоставя административния акт, не е участвала в административното производство по издаването му, нито в това по обжалването му, но има право да оспорва неговата законосъобразност?
Може ли гражданският съд да упражни правомощията си по чл. 17, ал. 2 ГПК когато административният акт е единственото основание за отхвърляне на иска и върху него не е осъществен пряк съдебен контрол за законосъобразност?
Допустимо ли е съдът да прави инцидентен съдебен контрол на основание чл. 17, ал. 2 ГПК, ако страната не е направила изрично искане, но своевременно е оспорила правото на ответника, произтичащо от административния акт - противоречие с Решение №235 от 17.04.2024 г. по гр. д. №2314/2023 г. на І г. о. и решение №29/29.05.2017 г. по гр. д.. №3394/2016 г. на ІІ г. о.?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си доводите и възраженията на страните, фактите на които се основават и доказателствата за тях, когато тези възражения са допустими, относими и определят изхода на спора?
Длъжен ли е въззивният съд да събере служебно доказателства за размера на пазарния наем, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка и необоснованост на фактическите изводи; когато отказва събиране на доказателства длъжен ли е въззивният съд да мотивира този отказ; противоречие с Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК и с решение по гр. д. №2388/2021 г. на ІІІ г. о.?
Липсата на съгласие за ползване на имота от страна на собственика съставлява ли липса на основание за обогатяване, произтичащо от ползването му, по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД - противоречие с Решение №677 от 05.11.201 г. по гр. д. №1822/2009 г. на ІІІг. о.?
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част предпоставено ли е от установяване на упражнявана от ответника фактическа власт върху спорната вещ?
Чия е тежестта при ревандикация да докаже, че ответникът упражнява фактическа власт?
За начинът, по който съдът преценява свидетелски показания?
За дейността на въззивната инстанция и задължението й за самостоятелна преценка на доказателствения материал, обсъждане доводите и възраженията на страните?
За критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване на собственик при съобразяване индивидуалните особености на имота: предназначение местоположение, начин на ползване?
Следва ли да бъде уважен иск по чл. 59 ЗЗД при наличие на правно основание за осъщественото ползване?
Следва ли при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД да се съобразят особеностите на ползвания обект?
Длъжен ли е съдът да мотивира своето решение като изложи мотиви за правните си заключения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е гражданският съд да спре производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато е сезирана Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с твърдения за злоупотреба с господстващо положение по чл. 102 ДФЕС, а този въпрос е въведен като възражение за нищожност/непротивопоставимост на договорна клауза (минимален гарантиран брой абонати/минимална гаранция) и е определящ за изхода на гражданския спор?
Съвместимо ли е с принципа на ефективност (effet utile) и задължението за лоялно сътрудничество по правото на ЕС национален процесуален подход, при който съдът признава, че установяването на злоупотреба по чл. 102 ДФЕС е в компетентността на конкурентния орган, но отказва да изчака произнасянето му и окончателно решава спора по договорното вземане?
Следва ли чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК да бъде тълкуван в съответствие с правото на ЕС, така че да допуска (или да изисква) спиране и при висящо административно производство пред КЗК, когато иначе упражняването на права, произтичащи от чл. 102 ДФЕС, става практически невъзможно или прекомерно трудно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
чл. 21 ЗЗК, чл. 229 ал. 1 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 302 ГПК, чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Какви са правомощията на въззивната инстанция при преценката за правилността на първоинстанционното решение;
За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните в тяхната взаимна връзка;
При какви условия безполезността на изпълнението е основание за разваляне на двустранния договор
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение, в условията на чл. 272 ГПК, следва ли въззивният съд да посочи ясно какви фактически и/или правни изводи приема, препращайки към съображенията на първоинстанционния съд? Следва ли въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, във връзка с решаването на спора и да изложи съображения по тях в мотивите на съдебното решение? Длъжен ли е въззивния съд да изложи мотиви по всеки елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД (деяние, противоправност, вреди, причинна връзка, вина), а не да препраща бланкетно по чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд? Длъжен ли е въззивният съд съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право? Длъжен ли е въззивният съд, съобразно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК в решението си да изложи мотиви в обсъждане на исканията и възраженията на страните? Длъжен ли е съдът да извърши преценка на достоверността и обективността на изнесените по делото данни от свидетели, които са заинтересовани и се намират в конфликт със страна по делото? Следва ли да се приема, че едно изявление представлява оценъчно съждение, ако същото не представлява коментар на фактите, а възпроизвежда обстоятелства от обективната действителност? Подлежат ли оценъчните съждения на проверка дали почиват на достатъчна фактическа основа? Следва ли съдът да провери дали оценъчните съждения, засягащи конкретно лице, почиват на достатъчна фактическа основа и в случай, че такава опора не е налице – да приеме, че същите накърняват чл. 39, ал. 2 КРБ? Какви са пределите на упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл. 39 Конституцията на Република България и чл. 10 от КЗПЧОС и налице ли са тези предели при изказване на негативни оценъчни съждения, засягащи конкретно лице? Следва ли гражданските съдилища да се съобразяват с приетото във влязо в сила решение на административен съд и задължителни ли са за тях правните изводи относно валидността и законосъобразността на административния акт? Задължен ли е гражданският съд да зачете не само валидността, но и законосъобразността на влязлото в сила решение на административния съд по чл. 302 ГПК (включително констатациите за материална и процесуална незаконосъобразност) и допустимо ли е да възприеме противоположни правни констатации? Доколко обвързващи са мотивите на влязло в сила решение на административен съд относно материалната законосъобразност на административен акт, когато тези констатации пряко потвърждават или опровергават твърдяното право на една от страните в последващо гражданско производство? Задължен ли е гражданския съд да обсъди и възприеме правните изводи на административния съд относно липсата на доказаност на твърдените дисциплинарни нарушения, когато самият той се позовава на това административно решение като основание за проверка на достоверността на твърденията на една от страните? Към кой момент съдът следва да изследва въпроса за истинността на изреченото, респективно за потвърждението на твърденията на делинквента – към момента на извършване на клеветата или към момента на постановяване на съдебното решение? Ако делинквентът е изрекъл твърдения или предположения, непотвърдени към момента на тяхното изричане и с ясното съзнание, че лицето може би не е извършило твърдяното позорно обстоятелство или престъпление, следва ли при евентуалното им потвърждаване в по-късен момент да отпадне отговорността на извършителя? Може ли съдът да приеме, че е налице „фактическа основа за изявленията единствено от обстоятелството, че е било образувано дисциплинарно производство, когато дисциплинарният акт впоследствие е отменен като незаконосъобразен, а административните съдилища изрично са приели липса на извършени нарушения? Допустимо ли е въззивният съд да възприема като доказателства за истинност на публично разгласени факти вътрешни доклади и документи, изготвени от административния орган, в който работи самият ответник, или от негови подчинени лица, съставени след публичните изявления, без критична оценка за тяхната достоверност и относимост, и съвместимо ли е това с принципите на състезателност и равнопоставеност на страните по чл. 9 и чл. 235, ал. 3 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е съда да извършва процесуални действия в гражданското производство по иск по чл. 432 КЗ, когато е установил, че е налице абсолютна процесуална пречка, изразяваща се в образувано висящо наказателно дело срещу виновния водач и съществуват предпоставки по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК? Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя? Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при наличието на събрани по делото доказателства, обосноваващи изградена между починалото лице и преживелия го родственик особено близка връзка, респ. действително претърпени от последния вреди? Как следва да се произнесе въззивният съд по отношение самостоятелната си оценка на събраните по делото доказателства и следва ли да изложи и собствени мотиви относно крайните си изводи? Задължен ли е въззивният съд на основание чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК при постановяване на решението си да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите и правни изводи на съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
чл. 12 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 4 ГПК, чл. 302 ГПК, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 432 КЗ, чл. 45 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато в друг съд се разглежда дело по чл. 307 ТЗ за изменение на цената по предварителния договор за покупко-продажба поради изменения в условията за строителство? Налице ли е връзка на обусловеност между двете дeла, като разглеждането на иска за стопанска непоносимост ще установи ли със сила на пресъдено нещо съдържанието на договорното правоотношение?
Процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе и обсъди в мотивите към решението всички допустими и относими към спорния предмет, доводи, твърдения и възражения на страните?
Следва ли въпросът за действието на съдебното решение по чл. 307 ТЗ /откога действа решението по конститутивния иск/ да бъде съобразено по отношение на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК при спиране на производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
- длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички изложени във въззивната жалба възражения, както и да съобрази всички факти и обстоятелства по делото;
- нужно ли е вменените по закон задължения на застрахования, които биха имали значение за настъпването на застрахователното събитие, да бъдат изрично разписани в застрахователния договор или същите се презюмират предвид публичността на нормативните актове и задължението на гражданите да спазват тяхното предписание по смисъла на чл. 58 и чл. 86 Конституцията на Република България;
- неизпълнение на предвидените по закон задължения относно пожарната безопасност на даден обект представляват ли неизпълнение на вмененото по закон задължение на търговеца по реда на чл. 302 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Васил Христакиев
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е въззивното решение, когато в хода на въззивното производство е налице висящо преюдициално дело, по което решението ще има значение за правилното решаване на спора и е следвало да бъде спряно въззивното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Има ли интерес страна по гражданско дело да поиска осъществяването от съда на контрол върху административен акт по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК, ако в производство по административно дело с влязъл в сила акт е отречен правният интерес на същата страна да оспори същия акт пред административния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Искането на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК, с което е сезирана Комисията за защита на конкуренцията, за установяване на извършено нарушение, респективно производството по допускането и решаването му по същество, представляват ли основания за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.