чл. 211 ГПК
Насрещен иск
Чл. 211. (1) В срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.
(2) Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните за релевантни факти, на които те се основават, и да изложи мотиви по тях съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК?
Процесуално допустимо ли е съдът да се произнесе по въпроса за подсъдността въпреки наличието на влезли в законна сила определения по същия?
Представлява ли промяната в качеството на страните вследствие на отделения насрещен иск ново фактическо обстоятелство по смисъла на чл. 120 ГПК?
При промяна в статута и процесуалното качество на страните вследствие на отделения насрещен иск допустимо ли е изпращане на делото на първоначално сезирания съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 103 ГПК, чл. 105 ГПК, чл. 117 ал. 2 ГПК, чл. 119 ал. 4 ГПК, чл. 120 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 211 ал. 1 ГПК, чл. 211 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 276 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли да се доказва завладяване на идеалните части на останалите съсобственици, манифестиране на промяната и отблъскване на владението чрез действия, при положение че това е обективно невъзможно? Задължителен елемент от фактическия състав на придобивната давност ли е демонстрирането на промяната в намерението, с което съсобственик упражнява фактическата власт върху частите на друг съсобственик от съсобствената вещ, когато това е обективно невъзможно и не е установено да са налице обективно съществуващи непреодолими пречки за невладеещия съсобственик да упражнява фактическа власт върху имота? Манифестирането на намерение за владение чрез отблъскване на владението на останалите съсобственици следва ли да се разбира във всички случаи като активно противопоставяне на техните претенции. Може ли това намерение да се манифестира при липса на претенции от страна на останалите съсобственици и незаинтересованост към съсобствения имот, или промяната в намерението може да се прояви само чрез отблъскване на техни активни претенции към имота? Длъжен ли е съдът, при преценка за наличието на промяна в намерението на съсобственик за своене и демонстрирането на завладяването на чуждите идеални части от съсобствения имот, да вземе предвид действията на владелеца, надхвърлящи обикновеното ползване на имота и покриващи съдържанието на правото на собственост, като например изграждането на трайни конструкции и насаждения в имота, ограждане на същия и добиване на плодовете от него, които действия се възприемат от съсобственика, на който се противопоставят, и който бездейства в периода на придобивната давност, и да ги цени като владелчески по смисъла на чл. 69 ЗС (сочено противоречие с приетото в решение №60123/16.11.2021 г. по гр. д. №50/2021 г. на ВКС, II г. о. и решение №148/14.11.2018 г. по гр. д. №4501/2017 г. на ВКС, I г. о.)? Фактическото разделяне на наследствените (съсобствените) имоти, при което част от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, ползва постоянно същия със знанието и без възражение на останалите съсобственици и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал. 3 или чл. 31, ал. 2 ЗС, представляват ли действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е по реда на заповедното производство по чл. 417 ГПК да се осъществи изпълнение на имуществена отговорност на работник или служител по трудово правоотношение, която според чл. 211 КТ може да бъде реализирана само по съдебен ред и въз основа на влязло в сила съдебно решение? Противоречи ли сключеното нотариално заверено споразумение между работодател и работник, съдържащо признание за задължение, разсрочено по време и размер, на изискването по чл. 211 КТ, че имуществената отговорност на работника трябва да се реализира само чрез исков процес, или такова споразумение може да замести и заобиколи специалния съдебен ред? Има ли правно основание нотариално завереното споразумение по чл. 365 ЗЗД да представлява изпълнително основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК, при положение, че спорът касае имуществена отговорност по трудовото правоотношение, която подлежи на установяване чрез иск по чл. 211 КТ? Какво е правното значение и тежест на нотариалната заверка на подписите върху споразумение, когато съдържанието му (каузата и действителното признание) не е заверено и не е предмет на независима проверка? Каква е правилната процесуална процедура и последователност при реализиране на имуществената отговорност на работник по чл. 211 КТ и съответните норми на ГПК, когато е сключено споразумение, което противоречи на специалния съдебен ред? Специалният режим на имуществената отговорност на работника или служителя, уреден в разпоредбите от чл. 203 до чл. 212 КТ, имащи императивен характер, допуска ли въпросите, които са предмет на същите, да се уговарят между неравнопоставените страни със споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд при формиране на изводите си по предмета на спора да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани пред двете инстанции доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения да посочи защо приема едни доводи и доказателства, а други не приема и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение?
За възможността да бъде придобито право на собственост на недвижим имот на основание чл. 79 ЗС, от наследници на лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и дали това право се придобива само на позовалите се на давностно владение наследници, или се придобива и от непозовалите, респективно отричащите правата на наследодателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 108 ЗС, чл. 2 ЗН, чл. 211 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 298 ал. 1 ГПК, чл. 5 ЗН, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 77 ЗС, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 82 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Поради съмнение за недопустимост на въззивното решение като постановено по нередовна искова молба, породено от неяснота относно размера, за който насрещният иск е предявен, и относно обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си. (По иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение на причинени имуществени вреди на имот, в следствие на некачествени ремонти по водопроводната мрежа)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, предл. второ ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция и представят доказателства? Допустимо ли е във въззивното производство произнасяне по същество на съда по заявен, но неразгледан от първоинстанционния съд иск или неразгледано от първоинстанционния съд възражение на страна в процеса при обжалване на решението с оглед ограничителната норма на чл. 269 ГПК връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е съвместното разглеждане на насрещен иск при липса на условията по чл. 211, ал. 1 ГПК или при наличие на затруднение по чл. 211, ал. 2 ГПК?
Подлежат ли на обжалване с частна жалба съдебните определения за отделяне на насрещния иск съгласно чл. 211 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Ако ищецът предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска при условията на чл. 210 ГПК, като част от исковете са за периодични плащания, а един от няколкото иска за възстановяване на извършени разходи по договор, следва ли решаващият съд да се счита за обвързан от процесния период на исковете за периодични плащания и по отношение на иска за възстановяване на извършени разходи по договор, като ограничи произнасянето си по всички предявени искове с един и същи процесен период, който е периодът на периодичните плащания?
Допустимо ли е, ако по делото е прието, че ищецът е предявил иск за точно определен период и спорът между страните по делото е за вземания на ищеца, възникнали в този конкретен период, съдът служебно да добави и разгледа насрещно вземане на ответника от друг, предходен период, независимо, че същото не е заявено за разглеждане по делото от ответника по предвидения за това ред, като в срока за отговор на исковата молба ответникът не е предявил насрещен иск по чл. 211 ГПК и сл. за това вземане?
Допустимо ли е съдът служебно да измени или да се произнесе само за част от периода, за който ищецът претендира вземане?
Допустимо ли е и следва ли при определяне на дисбаланс по договор за пренос на природен газ, съдът служебно да приспадне количества от наличен в газопреносната система природен газ / лайнпек/, останал по предходен договор?
Посочването на налично количество природен газ, собственост на ползвател на газопреносната система по предходни договори за пренос в протокол, изготвен от Оператора на газопреносната система, основание ли е то да бъде приспаднато служебно от съда от формирания дисбаланс за следващ месец?
Как се разпределят разходите за закупуване на природен газ за нуждите на системата за преодоляване на причинения от ползвател в периода на действие на договора дисбаланс?
При определяне на разходите за закупуване на природен газ за нуждите на системата за преодоляване на причинения от ползвател в периода на действие на договора дисбаланс, следва ли да се вземат предвид само извършените разходи за закупуване на такъв газ през периода, за който е реализиран дисбалансът?
При липса на възражение на ответната страна срещу наличие на основание в договора за начисляване на неустойка, може ли съдът служебно да тълкува договора и да приеме, че не е уговорена неустойка?
В случай, че в договор за пренос е уговорена неустойка за неплащане на дължимите суми, може ли съдът служебно да формира извод, че клаузата не е приложима за всички суми по договора, в това число суми за възстановяване на разходите за закупуване на природен газ за нуждите на системата за преодоляване на причинения от ползвателя дисбаланс?
Следва ли съдът да укаже на страните, че представен и приет по делото документ не може да бъде разчетен от него, съответно следва ли да бъде приет като доказателство по делото нечетлив документ?
При няколко приети по делото експертизи, съдържащи отделно по няколко варианта, съдът длъжен ли е да се мотивира кой/кои вариант/и от кое заключение/я кредитира и защо не кредитира останалите варианти и/или експертизи?
За да се счете, че съдебното решение е мотивирано, достатъчно ли е да се повторят позициите на страните по делото и да се изпишат приетите по делото доказателства или съдът е длъжен да изложи констатираните от него фактически обстоятелства и правните изводи, които е извел?
Длъжен ли е при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото, и да изложи свои собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Възможно ли е отмяната на констативен нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК да се постигне в рамките на исков процес, образуван от легимиращото се с констативния нотариален акт лице, при условие че такова искане е направено от ответника – собственик на имота и с решението си съдът отхвърли претенциите на легитимиращия се с нотариалния акт ищец, приемайки, че собственик на имота е именно ответникът? Явява ли се отмяната на констативния нотариален акт последица от отхвърлянето на иска, при условие че с решението си по делото съдът е приел, че собственик на имота е ответникът?
В производството по предявен иск по чл. 38а ЗЖСК, когато член-кооператорът се е снабдил с констативен нотариален акт за съответния имот в хода на делото, възможна ли е отмяна на този констативен нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК? Защитава ли в тази хипотеза ищецът и правото си на собственост, или само членственото си правоотношение?
Следва ли когато в исков процес, по който собственикът на недвижим имот е страна и със съдебно решение се отрекат правата на лице, което с констативен нотариален акт се легитимира като собственик на същия имот, издаденият в полза на това лице констативен нотариален акт да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК?
Когато предявен в защита на твърдяно право на собственост иск съдържа две искания към съда, следва ли съдът да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца?
Притежава ли вещноправен характер искът по чл. 38а ЗЖСК, когато член-кооператорът вече се е снабдил с нотариален акт за съответния имот, респ. в тази хипотеза ищецът защитава ли и правото си на собственост, или само членственото си правоотношение?
Нищожен поради липса на предписаната от закона форма ли е нотариален акт, при издаването на който нотариусът е нарушил някое от задълженията си, посочени в чл. 576 ГПК и в частност – ако нотариалният акт не е вписан в СВ в деня на издаването му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
чл. 211 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 35 ал. 2 ЗЖСК, чл. 38а ЗЖСК, чл. 431 ал. 2 ГПК, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 576 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.