чл. 164 ал. 1 т. 2 ГПК
Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: […]
2. опровергаване съдържанието на официален документ;
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Кога и при какви случаи е приложима разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК?
Как се отнася разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК, изискваща писмен документ, към разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК, даваща право при сделки, сключени между роднини по права линия, да се доказват със свидетелски показания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 164 ГПК, чл. 165 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. пето ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 69 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 81 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на инстанция по съществото на правния спор по делото, да извърши самостоятелна преценка на всички събрани доказателства в производството, като обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите доказателства, установяващи правнорелевантните факти по спора и без изложи мотиви защо ги игнорира? Длъжен ли е гражданският съд при предявен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство (престъпление по чл. 291, ал. 2 НК) да се произнесе по наличието или отсъствието на всички елементи /обективни и субективни/ от фактическия състав на престъплението чрез конкретно посочване на установените от вещото лице обстоятелства, въз основа на които е формирало изводите си, както и чрез излагане на съображения относно правилността и верността, респ. относно неправилността и неверността на изводите на вещото лице в съответствие с установените по делото обстоятелства? При изслушани основна и повторна комплексни съдебно-технически експертизи (КСТЕ) длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката за годността им и може ли съдът да не възприеме заключението на някоя от тях без да се мотивира защо и в коя част не го възприема? При противоречиви заключения по приетите СТЕ, длъжен ли е решаващият съд да обоснове защо възприема или не всяка от тях, както и да обсъди заключенията наред с останалите доказателства по делото? Обуславя ли се наименованието на строежа от вида и характера на строително-монтажните работи, предвидени с одобрените инвестиционни проекти? Допустимо ли е опровергаване на вида СМР, разрешени въз основа на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж със свидетелски показания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 5 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 201 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 92 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 СК в полза на съпруга-неучастник в сделка в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба от другия съпруг? Какъв е искът по чл. 23 СК, ако е предявен от съпруг, неучаствал като страна по сделка – неоснователен или недопустим, тъй като същият съгласно разпределената доказателствена тежест е установил фактите и обстоятелствата, а именно – че са вложени лични средства, но същите не се обсъждат от съда, приема се от съда, че след като не е участвал в сделката, няма право да иска трансформация на лични средства? Следвало ли е съдът при разпределяне на доказателствената тежест да укаже на ищеца, че същият следва да докаже, че е участвал в нотариалното производство по придобиването на имота? Придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба недвижимо имущество, преценката дали е съпружеска имуществена общност или лична собственост на единия съпруг, зависи ли от характера на средствата, с които е заплатена покупната цена и зависи ли от приноса за придобиването им? Неправилно ли е решението на съд, с което той се е произнесъл по ненаведени от страната по делото факти, твърдения и възражения, или е приел за установени обстоятелства, различни от тези, за които между страните не съществува друг спор? Допустимо ли е съдът да отхвърли иска на едно ненаведено от ответниците възражение и представлява ли това нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Налице ли е окончателно прекъсване на фактическата, духовна и икономическа връзка между съпрузите /фактическа раздяла/, което е основание за оборване на презумпцията за наличие на СИО досежно възмездното придобиване на недвижими имоти по време на брака им, при условие, че са налице доказателства за извършване на съвместни разпоредителни действия на съпрузите, включително в периода на придобиване на имотите?
За тежестта за доказване при оборване на презумпцията за съвместен принос, както и за възможността страна по сделка да опровергава съдържанието на подписан от нея нотариален акт?
Относно дейността на възивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал, след обсъждане доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с възивната жалба предели на въззивното производство и релевираните в нея оплаквания, да изложи собствени мотиви по съществото на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Когато е установено настъпването на ПТП и наличието на причинени от него щети, но е установено и че механизмът на настъпване и характерът на щетите са различни от тези, отразени в протокола за ПТП, може ли въззивният съд само на основание, че събитието не е настъпило по описания в протокола за ПТП начин да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 384, ал. 2 КЗ?
В тежест на ответника ли е по предявен иск по чл. 45 ЗЗД да обори презумпцията за вина на дееца, когато са установени деянието (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда и причинна връзка между деянието и настъпилата вреда?
Препращащата норма на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението й да извърши самостоятелен анализ на събраните по делото факти и доказателства и да изведе самостоятелни правни изводи по тях, както и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания на страната?
Задължен ли е въззивният съд да възприеме и кредитира заключението на вещото лице, следва ли съдът да провери правилността на заключението, кои са основните критерии, въз основа на които съдът трябва да преценява доказателствената сила на заключението? Допустимо ли е съдът да направи извод въз основа на заключение на вещо лице, без да са налице данни за такъв извод в самото заключение и следва ли експертизата да бъде обсъдена ведно с всички доказателства по делото?
Длъжна ли е въззивната инстанция да допусне надлежно направено, относимо и допустимо доказателствено искане, в частност такова по чл. 201 ГПК?
Представлява ли протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, официален документ, каква е обвързващата му доказателствена сила и допустимо ли е съдържанието му да бъде опровергавано със свидетелски показания?
Длъжна ли е въззивната инстанция да се произнесе само по наведените във въззивната жалба оплаквания, като реши спора но същество, като прави собствени изводи от събраните доказателства по наведените доводи от страните само в рамките на въззивните оплаквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
чл. 162 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 179 ГПК, чл. 201 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 6 КЗПЧОС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства относно естеството на връзката и поддържаните отношения между пострадалия и ищцата като предпоставка за определяне на принадлежността ѝ към кръга на правоимащите да претендират обезщетение за вреди?
Допустими ли са гласни доказателства без съгласието на другата страна, за разкриване на абсолютна симулация между роднини по права линия, при липса на обратно писмо или начало на писмено доказателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Христова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
чл. 108 ЗС, чл. 164 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 165 ал. 2 ГПК, чл. 165 ал. 2 изр. 1 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 26 ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 295 ал. 1 ГПК, чл. 40 ЗЗД, чл. 576 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Как следва да процедира въззивният съд, когато установи, че ищецът е оспорил в първоинстанционното производство верността на констативни нотариални актове и ответниците са заявили, че ще се ползват от същите, но не е било открито производство по чл. 193 ГПК за оспорване на верността им? Когато ответниците не притежават верен документ за собственост, който да ги легитимира като такива, но са се снабдили с разрешение за изграждане на ограда и на павилион, без да уведомят собственика за това, следва ли съдът да провери удостовереното в акта? Длъжен ли е съдът да определи правилно предмета на спора, обстоятелствата, които подлежат на изясняване; да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните; длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; може ли да основе решението си въз основа на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Длъжен ли е при оплаквания за допуснати процесуални нарушения във въззивната жалба, служебно да назначи експертиза? Следва ли съдът да прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите? Какво е необходимо да се докаже, за да се приеме, че е налице владение в различни времена; следва ли фактическата власт върху имота да е постоянна или е достатъчно владелецът да осъществява еднократни и инцидентни появи и може ли при владение с непостоянен, инцидентен характер владелецът да присъедини владението на своя праводател? Административни действия, изразяващи се в промяна статута на имота, издаване на скица, разрешение за строеж и други, без да са противопоставени на действителния собственик, могат ли да доведат до придобиване на правото на собственост? Как следва да се разпредели доказателствената тежест, когато ответниците не са въвели възражение за придобивна давност? Обвързано ли е ползването на стопанска постройка върху чужд имот, представляваща преместваем обект /тип павилион/, с притежаването на собствеността върху имота от друг субект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.