чл. 250 ал. 2 ГПК

Следва ли принципът, залегнал в решение от 18.07.2007 година на СЕС по дело С-119/2005 година, да се приложи и при споделена компетентност, когато материята е регламентирана от правото на ЕС, включително и чрез директива с императивен характер, в случая Директива 2001/83/ЕС и делото да бъде пререшено с приложимо право на общността?
Липсата на индивидуализация на иска съгласно чл. 9, пар. 3, б. б Директива 2012/27/ЕС, с оглед длъжника да знае за какво е претенцията на взискателя, основание за нищожност или е или за недопустимост на издадената заповед по чл. 410 ГПК?
В какъв акт заповедният съд обективира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 2 ГПК и са налице предпоставките по чл. 127, ал. 1 и ал. 3 ГПК, за да се издаде заповед по чл. 410 ГПК? Как се формира вътрешното убеждение на съда след като не издава определение? Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК приравнено ли е на ценна книга, след като съдът го разглежда само от външна страна без да изследва произхода на дълга? и Как заповедният съд ще провери договора между доставчик и потребител за неравноправна клауза, след като той не е представен/приложен по делото? Заповедното производство допуска или изключва недопустимост на заповедта за изпълнение, като официален документ с невярно съдържание, с оглед чл. 311 и чл. 314 НК? Несъответствието на основание и размер в т. 12 от заявлението и заповедта за изпълнение води ли до нищожност на самата заповед или до нейната недопустимост? Когато е предявено чуждо вземане на ФДР за дялово разпределение, по което задълженото лице е „Топлофикация София“ ЕАД, аргумент на чл. 149б, ал. 3 ЗЕ предявявенотоа чуждо вземане прави ли заповедта нищожна, като официален документ с невярно съдържание или заповедта е недопустима изцяло или в тази й част?