чл. 461 ГПК

Нормата на чл.136 ЗЗД, макар и да се намира в ЗЗД, има процесуален характер, тъй като урежда реда на удовлетворяване на кредиторите при принудително изпълнение, като прилагането й от съдебния изпълнител е свързано именно със задължението му да извърши разпределение по чл.460 ГПК. В действителност разпоредбата на чл.485 ГПК, стриктно погледнато, има по-стеснено приложение във връзка с публичните общински вземания. На базата на историческото тълкуване на чл. 353 ГПК /отм./ във вр. чл. 13 ДПК /отм./ и чл.162 ДОПК, в практиката по изпълнителни дела тази разпоредбата се прилагаше и по отношение на вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, когато изпълнението е върху конкретен недвижим имот или МПС, за да се спази привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД за публичните вземания на общината за данъци и такси върху определен имот или МПС от стойността на този имот или на МПС, когато принудителното изпълнение е насочено върху тях. При приемането на стария ГПК тези вземания са били държавни, но при действието на ДПК /отм./ и след това на ДОПК те са публични общински вземания, като привилегията им е в определен обществен интерес, макар и локализиран в общината, а не в държавата. Ето защо, според съдебната практика и доктрината /П. В., „Българско гражданско процесуално право“, С. 2012 г., с.1116-1117/, е налице пълно основание за еднаквото третиране на публичните държавни вземания по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД и публичните общински вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, което трябва да бъде отчетено в чл.458 ГПК, но към настоящия момент не е сторено от законодателя. /проектът на Закон за изменение и допълнение на закона за задълженията и договорите /№ 654-01-80 от 08.06.2016 г., 43-то НС/, предвиждащ изменения в т.2 и т.6 на чл.136, ал.1 ЗЗД и съответно в ПЗР и на чл.458 ГПК, чрез добавяне в заглавието на думите „и общините“ не е приет от НС/. При тези съображения, настоящият състав приема, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл.485 ГПК, а единствено на процесуалната норма на чл.136 ЗЗД, която съдебният изпълнител е бил длъжен да съобрази при извършване на разпределението по чл.460 ГПК, като спази привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД за публичните вземания на общината за данъци и такси върху недвижимия имот и МПС, което не е сторено от него. За това нарушение обаче, на съдебния изпълнител не следва да бъде налагано отделно наказание, тъй като то се поглъща изцяло от осъщественото от него нарушение, изразяващо се в неизготвяне на разпределение по чл.460 ГПК