чл. 455 ал. 1 ГПК

Необходимо ли е в производството по чл. 517, ал. 4 ГПК да бъде изследван въпросът за материалната легитимация на ищеца като кредитор?
Достатъчно основание ли е за уважаване на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК фактът, че вземането на взискателя не е удовлетворено преди първото заседание по делото?
Допустимо ли е при предявен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК съдът да се произнесе по въпроси, които са извън предмета на доказване по този иск и да изследва съществуването на материалноправните предпоставки за вземането в полза на взискателя или за такова оспорване следва да се проведе специалният иск по чл. 440 ГПК /явно се има предвид чл. 439 ГПК с оглед позоваването на разрешението, дадено в решение №30 от 12.06.2018 г. по т. д. №1872/2017 г. на ВКС, I т. о./?
Допустимо ли е в предявен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК да се оспорва извършено връчване на покана за доброволно изпълнение и начина на оформяне от съдебния изпълнител? Според чл. 44, ал. 1, изр. 1 ГПК – само връчителят ли е лицето, което удостоверява начина на връчване на съобщението и оформя всички действия във връзка с връчването или датата на връчването може да бъде написана неточно, неясно или невярно от лицето, получаващо съобщението, което има интерес от това? Датата на съобщението, посочена от връчителя или от получаващото лице, е обвързваща, ако са отбелязани на връченото съобщение две дати? Възможно и допустимо ли е датата на връчване на съобщението да бъде посочена, уточнена или конкретизирана в отделен документ /протокол/ спрямо самото съобщение, когато има неяснота относно датата и това представлява ли надлежно действие във връзка с връчването“ по смисъла на чл. 44, ал. 1, изр. 1 ГПК, извършено от връчителя?