чл. 229 ал. 1 т. 3 ГПК

Допустимо ли е въззивният съд служебно да квалифицира фактически твърдения за здравословно състояние като възражение по чл. 31, ал. 1 ЗЗД при липса на изрично и своевременно заявено такова в срока по чл. 133 ГПК и при ограничението на чл. 269 ГПК?
Може ли въззивният съд да допуска нови доказателства – съдебно – психиатрична експертиза, свързани с ново възражение по чл. 31 ЗЗД, което не е било релевирано в първата инстанция, без да са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК?
Изпълнява ли се изискването на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, ако съдът приеме невъзможност да се разбира и ръководи действието въз основа на вероятностни експертни заключения, без категорични доказателства към момента на сключване на сделката и без решение за поставяне под запрещение?
Допустимо ли е въззивното производство да бъде спряно по чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК при липса на висящо производство за запрещение към момента на спирането и как се отразява последващо влязло в сила решение, с което искът за запрещение е отхвърлен?