чл. 287 ГПК

Ако ищците са предявили иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и обосновават правния си интерес с това, че този въпрос не е бил разрешаван в предходните искови производства и не бил разрешен с влязъл в сила съдебен акт, но едновременно с това сочат, че са платили процесната сума от 15 000 лв. в резултат на съдебния спор като продажна цена във връзка с признато в тяхна полза по съдебен ред право на изкупуване, то това противоречие не сочи ли на недопустимост на предявения иск за връщане на сумата съгласно чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, защото първо трябва да отпадне с обратна сила признатото право на изкупуване и само след това да се претендира връщане на платените пари? Ако е не, то допустимо ли е да бъде удовлетворен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на платената като продажна цена сума по признатото право на изкупуване, когато самото право по чл. 33, ал. 2 ЗС остане в сила и да остават правни последици, породени от съдебния акт, с който е признато това право?
Допустимо ли е за въззивния съд позоваването в крайните мотиви на решението си на влязлото в сила друго решение по гражданското дело, където ответницата не е участвала, но въззивната инстанция от него прави извод, че задължението на ответницата да върне парите, макар че нито в диспозитива, нито в мотивите на решението такава констатация няма?
Може ли да служи влязлото в сила съдебно решение за оправдание за получаване на парите по искове с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, които са получени като продажна цена във връзка с признато право на изкупуване?
Какво е основанието, което може да послужи за оправдание за получаване на нещо по смисъла на чл. 55 ЗЗД: влязъл в сила съдебен акт или предмет на съдебния спор (5/6 ид. ч. от апартамента)?