всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 164 ал. 1 т. 3 предл. второ ГПК

Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: […]
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Забраната за разпит на свидетели по чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. ГПК отнася ли се за доказването на договор на стойност по-голяма от 5 000 лв., но сключен не между страните по делото, а между ищцовата страна и трето лице и може ли ответната страна, ангажирала свидетелите, да се позовава на свидетелските показания за установяване наличието на такъв договор? В частност тази забрана не важи ли единствено и само между страни по делото?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли съдът да приеме заключение на вещо лице за извършени СМР, когато не може да се установи кой и кога ги е извършил, и да го използва като доказателство за изпълнение от страна на ответника?
Може ли съдът да основава изводи за изпълнение на договора върху експертиза, която не може да установи кой е извършил конкретните СМР?
Следва ли съдът да кредитира експертиза, изготвена години след спорния период, когато липсват данни за авторството на извършените работи?
Допустимо ли е разваляне на договор за изработка без предоставяне на срок за изпълнение, ако възложителят твърди съществени недостатъци в работата?
Кой носи доказателствената тежест за наличието на предпоставките за разваляне на договор за изработка – възложителят или изпълнителят?
При договор за изработка, когато изпълнителят е извършил част от работата, но договорът е развален, дължи ли се връщане на целия аванс или възложителят може да иска само намаляване на възнаграждението по чл. 265, ал. 1 ЗЗД?
При договор за изработка, когато изпълнителят не е извършил нищо от работата, но договорът е развален, дължи ли се връщане на целия аванс или възложителят може да иска само намаляване на възнаграждението по чл. 265, ал. 1 ЗЗД?
Допустимо ли е доказване чрез свидетели на факта на извършени строително-монтажни работи по договор за изработка, когато спорът е за връщане на аванс и попада ли това в забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК?
Кога се счита, че възложителят е приел работата по смисъла на чл. 264 ЗЗД – необходимо ли е изрично приемане или може да се приеме мълчаливо, ако възложителят е започнал да ползва имота?
Кога се счита, че възложителят е приел работата по смисъла на чл. 264 ЗЗД – необходимо ли е изрично приемане с приемо-предавателен протокол или може да се приеме мълчаливо, ако възложителят е започнал да ползва имота?
Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя при частично изпълнение на договора, ако възложителят твърди, че работата е негодна за предназначението си?
Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя при неизпълнение на договора, ако възложителят твърди, че работата е негодна за предназначението си?
Как се определя размерът на възнаграждението при спор дали част от авансово платената сума следва да бъде върната като дадена на отпаднало основание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Кога и при какви случаи е приложима разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК?
Как се отнася разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК, изискваща писмен документ, към разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК, даваща право при сделки, сключени между роднини по права линия, да се доказват със свидетелски показания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Налице ли е договор за посредничество по чл. 49 ТЗ, по който се дължи възнаграждение съгласно чл. 51 ТЗ, ако действието на посредника се изчерпва единствено и само с организиране на среща /свързване на страните/, без да има друго фактическо действие, което да подпомага и съдейства за реализиране сделка за покупко-продажба на недвижим имот и да създава условия за сключване на договор?
Фактическото действие на посредник, изразяващо се единствено до организиране на среща между страни по сделка за покупко-продажба на недвижим имот, съществено и достатъчно ли е, за да се приеме, че е изпълнено задължение за посредничество или е несъществено и недостатъчно за изпълнение по договора за посредничество?
При неформалните договори за посредничество по чл. 49-51 ТЗ необходимо ли е съглашателство, воля за обвързване и създаване на правна връзка между страните или е достатъчно, макар да липсва такава, посредникът да е осъществил връзка между страните по продажбена сделка, за да се приеме, че е налице посреднически договор, по който се дължи възнаграждение?
Може ли да се приема, че има неформален договор за посредничество чрез тълкуване, ако страните не са постигнали съглашателство за предмета на договора, насрещните престации на страните, включително задълженията на посредника и размера на дължимото се възнаграждение?
Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК приложимо ли е, когато спорът е за наличието на договорни отношения, установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лева? Може ли със свидетелски показания да се установи облигационна връзка, съглашателство и наличие на еднопосочна, обща воля на страните по посреднически договор?
Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението да разгледа и да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, както и относно правнорелевантните факти в тяхната взаимна връзка с оглед възраженията и доводите на страните, с кои от доказателствата се установява осъществяването на всеки факт от значение за спорното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Има ли задължение въззивният съд да определи предмета на спора, като съобрази конкретните твърдения по въведените доводи и възражения от страните, и след като изясни обхвата на доказване, да анализира събраните доказателства? Законът допуска ли съдът да приеме за недоказани релевантни факти, по осъществяването на които страните не спорят? При забраната в чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК и въпреки че не са налице изключенията по чл. 164, ал. 2 и чл. 165 ГПК, допустими ли са свидетелски показания за установяване на договор на стойност, по-голяма от 5 000 лв.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

За определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за необходимите мотиви, с които съдът е длъжен да го обоснове?
За задължението на въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, както и всички доводи и възражения на страните, като направи собствени правни изводи и да изложи собствени мотиви?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустими ли са гласни доказателствени средства за доказване на смисъла на постигната между страните договореност, при наличието на частни удостоверителни документи за предаване на сумите на ответника?
Съставлява ли съдебното признание на неизгодни факти годно доказателство и длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на признанието с оглед всички обстоятелства по делото и да изложи конкретни мотиви защо основава или не правните си изводи на него?
Длъжен ли е въззивният съд да приложи последиците на недоказване съгласно общото правило за разпределение на доказателствената тежест, когато се претендират разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ с адвокат, който няма данни да е осъществил процесуално представителство по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да зачете формалната доказателствена сила на частен документ, когато не е било оспорено авторството му в хода на производството?
Основателно ли е искането за заплащане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, при положение, че процесуалното представителство в производството е осъществено от един упълномощен адвокат, а възнаграждението е заплатено на друг упълномощен адвокат, който не е осъществил нито едно процесуално действие по делото?
Ако страната е била представлявана от двама адвокати с различни възнаграждения, следва ли да се присъдят разноските за този процесуален представител, който е извършил основните действия по защитата на страната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Достатъчно ли е наличието на пълномощно, предприети процесуални действия от страна на адвоката въз основа на това пълномощно, писмени доказателства за извършено плащане на адвокатско възнаграждение, за да се приеме, че е налице договор за правна защита и съдействие по иск за съдебна делба, или е задължително и необходимо наличието на писмен договор за правна защита и съдействие?
Може ли да се приеме, че е налице пълно доказване на наличието на договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство пред съд по иск за делба?
При наличие на платежно нареждане и липса на оспорване от страна на ответника – адвокат за сключен договор за правна защита, още повече след като се е ползвал от дадено пълномощно, допустими ли са свидетелски показания относно уговорките между страните – дали платената сума е именно за представителство пред съд или за извънсъдебно споразумение?
При наличие на безспорно доказани по делото съществени отклонения от нормите на Закона за адвокатурата и Етичен кодекс на адвоката за защита интереса на клиента от страна на представлявалия го адвокат следва ли да се приеме, че е налице вина по смисъла на чл. 51 Закона за адвокатурата?
След като правото на доверителя не е защитено поради неполагане на дължимата от адвоката грижа, дължи ли последният обезщетение за претърпените от доверителя вреди?
Обстоятелството, че ищцата може по всяко време да образува нов иск за делба обосновава ли невиновност на адвоката и липса на възможност да бъде ангажирана отговорността му за вреди?
Задължително и необходимо ли е пълно бездействие на адвоката, за да бъде ангажирана отговорността му за вреди, или е достатъчно интересът на клиента да не е защитен по най-добрия начин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Драгомир Драгнев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Дали осчетоводената от ответника фактура, отразена в търговските му книги, по която последният е упражнил правото си на данъчен кредит по ЗДДС, доказва получаването и приемането от него на изпълнението на работата по договора? Дали при наличие на осчетоводена от ответника фактура за сума на договора над 5 000 лв., по която последният е упражнил правото си на данъчен кредит по ЗДДС, изпълнението на договора може да се оборва със свидетелски показания? Следва ли съдът да кредитира гласни доказателства на свидетел с евентуална заинтересованост или предубеденост съгласно чл. 172 ГПК при положение, че показанията му не са подкрепени с писмени доказателства, а приетите по делото писмени доказателства са в противния смисъл?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Има ли задължение въззивният съд да определи предмета на спора, като съобрази конкретните твърдения по въведените доводи и възражения от страните, и след като изясни обхвата на доказване, да анализира събраните доказателства? Законът допуска ли съдът да приеме за недоказани релевантни факти, по осъществяването на които страните не спорят? При забраната в чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК и въпреки че не са налице изключенията по чл. 164, ал. 2 и чл. 165 ГПК, допустими ли са свидетелски показания за установяване на договор на стойност, по-голяма от 5 000 лв.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

1235 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела