чл. 587 ал. 2 ГПК

И двата въпроса, формулирани в изложението към частната касационна жалба, нямат отношение към основните решаващи съображения, изложени от Окръжен съд – Бургас - а именно, че от доказателствата по делото не може да се направи обоснован и безпротиворечив извод досежно началния момент, в който молителят е започнал да упражнявал фактическата власт по отношение на недвижимия имот, за който е поискал да бъде издаден констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, дали е упражнявал фактическата власт непрекъснато през целия сочен период, както и върху целия имот или само върху част от него.
В тази връзка следва да се посочи, че в казуалната практика на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК, обективирана например в определение №3468/08.07.2024 г. по ч. гр. д. №2122/2024 г., I г. о. (и цитираната в него практика) е прието, че съществена характеристика на охранителните производства е техният едностранен и безспорен характер; по своята правна същност те представляват едно съдебно или нотариално съдействие при правомерно упражняване на гражданските права, целящо да породи изгодни за молителя правни последици. За да постанови издаване на констативен нотариален акт, нотариусът, съответно и съдът в производство по обжалване на отказ на нотариуса, следва да провери всички събрани в хода на производството доказателства и въз основа на тях да достигне до несъмнения извод за това, че претендираното право на собственост е напълно доказано. Когато изводът е разколебан от събраните доказателства или трето лице предяви претенции върху обектите - предмет на нотариалното удостоверяване, нотариусът не следва да издава констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК.
В случая определението на въззивния съд е съобразено с горната практика.
Същевременно определението на Окръжен съд - Бургас е валидно и допустимо и не е очевидно неправилно.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Определението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното определение, визирани по-горе. Същото не е постановено при грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.